Решение № 2986 от 21.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от БМ ГЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД срещу Решение 6747 от 11.11.2022 г. постановено по адм. дело 482 по описа за 2022 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу Ревизионен акт СФД21-РД77-91/13.09.2021 г., издаден от органи по приходите при Столична община, мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага, че съдът неправилно е установил, че имотите, предмет на облагане с данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) са собственост на БМ ГЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД, без да съобрази действието на влязлото в сила съдебно решение 1855/27.07.2017г. по гр.дело 617/2017г. на САС, поради което е стигнал до погрешен извод, че дружеството е субект на задълженията по чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Отделно от това твърди, че ПИ 68134.1942.1311 е собственост на Столична община по силата на АОС 38/07.07.1998г., поради което не е собственост на БМ ГЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Директорът на дирекция Общински приходи при Столична община, чрез юрисконсулт Дакова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на БМ ГЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД против срещу Ревизионен акт СФД21-РД77-91/13.09.2021 г., издаден от органи по приходите при Столична община, мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община.

С процесния РА на БМ ГЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД за периода 01.01.2016г. 31.12.2020г. са определени задължения общо в размер на 65 401,02 лева, в т.ч., за такса за битови отпадъци (ТБО) - 41 719,00 лева; за лихви на такса за битови отпадъци (ТБО) - 12 992,01 лева; за данък недвижими имоти (ДНИ) - 7 947,25 лева и за лихви на данък недвижими имоти (ДНИ) - 2 742,76 лева за следните поземлени имоти, собственост на жалбоподателя: 1) Урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, район [район][адрес] с идентификатор 68134.1942.1311, целия с площ от 1 260,00 кв.м.; 2). Поземлен имот - находящ се на адрес, гр.София, район [район], местност [адрес], [номер] с идентификатор 68134.1936.815 с площ от 968 кв.м. и 3) Поземлен имот - находящ се на адрес, гр.София, район [район] [адрес]с идентификатор 68134.600.1049, целия с площ от 5 464,00 кв.м.

За да постанови решението си съдът е приел следното:

1. УПИ, находящ се в гр.София, [район][адрес] с идентификатор 68134.1942.1311, целият с площ от 1 260,00 кв.м., по силата на нотариален акт 59, per. 3310, том II, дело 238/12.07.2007 г. е частна собственост на БМ ГЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД и върху него няма учредено вещно право на ползване. За посоченото УПИ са подадени декларации от страна на дружеството: Декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх. 17-09-1442/28.12.2009 г., в която е декларирана земя с площ 1 260,00 кв. м. и отчетна стойност 65 000,00 лв. и Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. 17-27-4269/30.06.2010 г., в която е декларирана земя с площ 1 260,00 кв. м. и отчетна стойност 65 000,00 лв. За имота е открита партида М1791442_091228_17.

1. Относно ПИ, находящ се в гр.София, [район][адрес] с идентификатор 68134.1936.815, по силата на Договор за замяна на недвижими имоти - частна държавна собственост с недвижими имоти - собственост на юридическо лице, сключен по реда на Закона за държавната собственост, с 6869/27.02.2009 г., имотът е частна собственост на БМ ГЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД и върху него няма учредено вещно право на ползване. За имота са подадени декларации от страна на дружеството: Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. 1709391/26.03.2009 г., в която е декларирана земя с площ 968,00 кв. м. и отчетна стойност 114 690,00 лв. и Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. 17-27-4270/30.06.2010 г., в която е декларирана земя с площ 968,00 кв. м. и отчетна стойност 114 690,00 лв. Имотът се облага по ЗМДТ, считано от 01.01.2011 г. За имота е открита партида М1709391_090326_17.

1. Относно ПИ, находящ се на адрес, гр.София, [район] [адрес] с идентификатор 68134.600.1049, по силата на Договор за замяна на недвижими имоти - частна държавна собственост с недвижими имоти - собственост на юридическо лице, сключен по реда на Закона за държавната собственост, с 6869/27.02.2009 г., имотът е частна собственост на БМ ГЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД и върху него няма учредено вещно право на ползване. За имота са подадени декларации от страна на дружеството: Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. 1709393/26.03.2009 г., в която е декларирана земя с площ 5 464,00 кв. м. и отчетна стойност 654 690,00 лв. и Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. 17-27-4267/30.06.2010 г., в която е декларирана земя с площ 5 464,00 кв. м. и отчетна стойност 654 690,00 лв. Имотът се облага по ЗМДТ, считано от 01.01.2011 г. За имота е открита партида М1709393_090326_17.

От така представените доказателства, съдът е приел за установено, че БМ ГЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД е собственик на процените имоти, придобити през 2007 и 2009 г. и декларирани по реда на чл. 17 от ЗМДТ през 2009 г. и чл. 14 ЗМТД през 2010 г.

От представените по делото годишните финансови отчети на БМ ГЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД и балансите към тях за всички процесни години се установило, че дружеството е обявило притежаването на земя, както и че процесните имоти са заприходени в балансите на дружеството през целия ревизиран период.

Във връзка с наведените от жалбоподателя твърдения, че други лица са собственици на процесните недвижими имоти, съдът е посочил, че липсва влязъл в сила съдебен акт, който се ползва със силата на присъдено нещо по отношение собствеността на спорните имоти. Посочил е, че влязлото в сила Решение от 27.07.2017 г. по гр.д. 617/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, касае отношения на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и трети лица, но няма сила на присъдено нещо по отношение на жалбоподателя. По отношение на издадения Акт за общинска собственост 38/07.07.1997 г., съдът е посочил, че е налице висящ спор по материалното право.

При така установеното съдът е обосновал правни изводи, че РА е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и е съобразен с целта, която преследва законът.

Решението е правилно, като краен резултат.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. Служителят, който приема данъчната декларация, има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация чл. 99, ал. 3 от ДОПК, но той не може да указва на задълженото лице какви факти и обстоятелства да декларира. Това е въпрос на лична преценка и поради това и на лична отговорност. Ако след придобиване на имота или на правото настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ.

Видно от изложеното, правната връзка между обекта на облагане и субекта, за данъчни цели, се установява въз основа на декларираното от правния субект. Налице е една презумпция за собственост, защото данъчната администрация не извършва проверка за валидността на придобивното основание и няма правомощието да извършва преценка валидни права и задължения ли е породил представения пред нея документ за собственост. Съществуват различни гражданскоправни връзки, които за целите на гражданското право могат и да не пораждат право на собственост, но за целите на данъчното облагане декларирането на собствеността върху обекта е достатъчно основание за облагането на съответния субект.

В случая по делото няма спор, че с декларации по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх. 17-09-1442/28.12.2009 г. и по чл.14 от ЗМДТ с вх. 17-27-4269/30.06.2010 г., БМ ГЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД декларира, че е собственик на земя с площ 1 260,00 кв. м. и отчетна стойност 65 000,00 лв.; с декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. 1709391/26.03.2009 г. и по чл.14 от ЗМДТ с вх. 17-27-4270/30.06.2010 г., декларира, че е собственик на земя с площ 968,00 кв. м. и отчетна стойност 114 690,00 лв., а с декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. 1709393/26.03.2009 г., и по чл.14 от ЗМДТ с вх. 17-27-4267/30.06.2010 г., декларира, че е собственик на земя с площ 5 464,00 кв. м. и отчетна стойност 654 690,00 лв.

Липсват данни същият да е подал последваща декларация, с която да е заявил промяна в посочените обстоятелства. Поради това дружеството се явява задължено лице за ДНИ и ТБО на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и чл. чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ за посочените имоти.

Неоснователен е довода на касатора, че този извод следва да се промени, като се отчете действието на влязлото в сила решение от 27.07.2017 г. по гр.д. 617/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е уважен установителен иск за собственост на трети лица спрямо държавата. В случая, установителният иск за собственост, установява със сила на присъдено нещо, че собственици на описаните в решението имоти са посочените в решението физически лица, но доколкото установителния иск не се ползва с изпълнителна сила и за ревизираните периоди 01.01.2016г. 31.12.2020г., безспорно декларираните имоти от БМ ЕЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД се ползват от същото дружество на основание Договор за замяна на недвижими имоти - частна държавна собственост с недвижими имоти - собственост на юридическо лице с 6869/27.02.2009 г., то при липса на промяна на декларираните обстоятелства относно собствеността, правилен е крайния извод на съда, че БМ ЕЛОБАЛ ИСТЕЙТ ЕООД се явява задължено лице за ДНИ и ТБО на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и чл. чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ за посочените имоти.

Видно от мотивите на съдебното решение са обсъдени са всички релевантни доказателства, както и всички доводи на жалбоподателя, в резултат на което съдът е установил правилно фактическата обстановка и е достигнал до законосъобразни правни изводи. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационното производство в размер на 5 882,08 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,