Решение № 7981 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК София област против Решение 6988/16.11.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 9285/2023г. С него се отменя заповед РД-21-419/28.08.2023г. на директора на РЗОК-София област, с която на Мизия Фарма ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София е наложена санкция в общ размер на 250 лева, по 50 лева за пет нарушения. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано е и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Мизия Фарма ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта. Изведени са фактически и правни изводи по приложение на чл. 50, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 8, ал. 1 т. 4 от Договора, вр. с т. Б.1.5 от Указание РД-16-8/30.01.2023г. Приел, че при нарушения на чл. 8, ал. 1 в повече от три електронни бланки се налага финансова неустойка в размер на 50 лева, умножена по броя на нарушенията. Обсъдил е и разпоредбата на т.Б.1.5 от Указание РД-16-2/3.06.2022г. и Указание РД 16-8/30.01.2023г. като е приел, че установеното от фактическа страна не съставлява състав на нарушение, така както е квалифицирано, поради което отменил заповедта. Решението е правилно. Видно от протокола за констатации и мотивите на заповедта за налагане на санкции при общата им формулировка за констатиране на нарушения и препращащите норми на които се позовават, не могат да служат за годни доказателствени средства и мотиви за издаване на заповед за налагане на санкции. Санкционното производство, каквото е издаване на заповед по реда на чл. 76 от ЗЗО изисква спазване на процесуални правила, като гаранция за страните, че установеното нарушение е с предвидените доказателства, доказателствени средства и други способи, а от страна на сочения за нарушител е гаранция за правото му на участие в процедурата и защита на интересите и правата му. Спазването на тези правила е гаранция за законосъобразен процес, съответно нарушението им винаги води до отмяна на акта като незаконосъобразен. Видно от протокола за констатации, същият не сочи в какво се състои нарушението от фактическа страна, коя норма предвижда, че установения фактически състав го очертава като нарушение, каква е квалификацията според конкретната норма и какво е наказанието, предвидено по закон, индивидуализирано според конкретния нарушител и случай. Съдът не може да допълва мотивите на органа, нито органът може да ги допълва в производството пред съда. Наред с това видно от протокола, от същият не става ясно на стр. 20 от делото, нарушителят като го е подписал възразил ли е по констатациите в него, или не. В него съществува записът изразявам несъгласие по т ., което не отразява волята на нарушителя и не става ясно има ли възражение или е съгласен с констатациите. Ако не е съгласен, то следва процедура по арбитраж, за каквато няма данни да е проведена, нито се спомена в заповедта. В самата заповед няма отразяване на становището на нарушителя, което пък не се установява в какъв смисъл е. При тези нарушения на административно-производствените правила следва акта да бъде отменен само на това основание, каквото е направил и съдът в обжалваното решение. Доводите за липса на мотиви към решението са неоснователни, тъй като при липса на мотиви към заповедта относно фактическото и юридическо формулиране на нарушението, не може да се установи волята на органа, което е нарушение водещо до отмяна на акта като незаконосъобразен, както е постъпил и съдът с обжалваното решение. При изложеното по горе решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение