Решение № 5733 от 13.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев от гр. Варна, против решение 41 от 20.01.2022 г., постановено по адм. дело 1335/2021г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му, срещу Решение ППН - 01 - 214/20 от 14.06.2021г. на Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение жалбата на касатора срещу "Салекс" ООД. Касаторът развива доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда за недоказаност на твърденията му за незаконосъобразно предоставяне на лични данни на трето лице от страна на "Салекс" ООД и счита, че неправилно доказателствената тежест за установяване на тези факти е възложена върху него. По подробно развити съображения в касационната жалба и уточняваща молба, счита, че съдът в нарушение на закона е игнорирал съдържанието на представен официален документ - прокурорско постановление, и вместо това се е позовал на частен свидетелстващ документ, който според касатора е умишлено създаден. По тези и подробно изложени писмени съображения моли решението на АС - Варна и КЗЛД да бъдат отменени и преписката се върне на КЗЛД за ново произнасяне и налагане на имуществена санкция или глоба. Ответникът Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител М. Асьова в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да остане в сила. Не претендира разноски за производството. Ответникът - "Салекс" ООД, редовно призован не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и като взе предвид наведените касационни основания и установените по делото факти, мотивира следните правни изводи: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Неделчев, срещу Решение ППН - 01 - 214/20 от 14.06.2021г. на Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение жалбата на касатора срещу "Салекс" ООД за налагане на санкция на дружеството, поради неправомерното предоставяне на личните данни на касатора на трето лице, без негово съгласие. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, спазена е предписаната от закона писмена форма, изложени са от формална страна фактическите и правни основания за постановяване на решението и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението в обжалваната му част, е преценено като съответно на материалния закон. Съдът е приел за безспорно установено, че "Салекс" ООД е администратор на лични данни по смисъла на чл.4, §7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на който Неделчев е предоставил личните си данни, включително три имена и адрес и е декларирал съгласието си същите да бъдат обработвани от дружеството за целите на сключения между тях трудов договор. Също така за безспорно установено, съдът е счел, че касатора не е оттеглял даденото съгласие и не е поискал заличаване на личните си данни към м.12.2019г. За спорен по делото, съдът е приел въпроса налице ли е незаконосъобразна обработка на личните данни от страна на администратора "Салекс" ООД, чрез предоставянето им на трето лице - П. Стоянов. На този въпрос, съдът е дал отрицателен отговор, като е споделил изводите на КЗЛД в оспореното решение за недоказаност на това твърдение. За да обоснове този свой извод, съдът е приел, че не е налице противоречие в показанията на третото лице Стоянов, дадени пред ВРП и КЗЛД, тъй като пред прокуратурата е твърдял, че представители на "Салекс" ООД са му предоставили телефонния номер на Неделчев, а пред КЗЛД е посочил, че телефонния номер му е предоставен от негови бивши колеги, а от дружеството не са му предоставяли никакви лични данни, различни от телефонния номер. В заключение съдът е счел, че и в двата случая се сочи от лицето, че е получил от бивши колеги на Неделчев телефонния му номер и то по конкретен повод - във връзка с подадена жалба. За да обоснове крайния си извод за липсата на допуснато нарушение и законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД, съдът е счел, че не са налице както твърдения, така и доказателства, длъжностни лица на "Салекс" ООД, представляващи или управляващи дружеството, или конкретно определени за отговорни за съхранението и обработка на личните данни на служителите, да са предоставили на третото лице - Стоянов лични данни в обем - три имена, ЕГН, телефонен номер и адрес на Неделчев. Изложил е съображения, че предоставяне на телефонния номер от физически лица, бивши негови колеги на трето лице в лично качество и за собствена употреба, не може да обуслови отговорността на администратора на лични данни, поради което жалбата е отхвърлена като недоказана и неоснователна. . Касационната инстанция намира така постановеното решение на АС - Варна за правилно. Въз основа на извършена съвкупна преценка на приетите по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната уредба, съдът е достигнал до правилен краен извод, че решението на КЗЛД е законосъобразно. Подробно и ясно са изяснени релевантните към спора факти. Направените от съда фактически установявания, като съответстващи на доказателствата по делото, се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не се налага повторното им изложение в мотивите към настоящото съдебно решение. В жалбата си до КЗЛД Неделчев твърди, че е бивш служител на "Салекс" ООД, който без негово съгласие е предоставил личните му данни в обем - телефонен номер, имена, ЕГН и адрес на лицето П. Стоянов в нарушение на ЗЗЛД. Твърденията на касатора, изложени пред КЗЛД са за неправомерно обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.), респ. чл. 6, пар. 1 от Регламент ЕС 2016/679. По делото няма спор, че "Салекс" ООД е администратор на лични данни по смисъла на чл.4, §7 от Регламент (ЕС) 2016/679, на когото касатора е предоставил личните си данни по повод сключен между тях трудов договор. Спорния по делото въпрос е, както правилно е приел първоинстанционния съд, дали в това си качество администратора е изпълнил нормативното си задължение по чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД , респ.чл.6, §1,б"в" от Регламента или го е нарушил като е предоставил лични данни на касатора в посочения в жалбата пред КЗЛД обем на трето лице, без негово изрично писмено съгласие. Правилни са изводите на административният съд, че както в хода на проведеното административно производство пред Комисията, така и в съдебното производство тези твърдения за допуснати от администратора нарушения са недоказани от касатора с относимите доказателства. Съдът е изпълнил задължението си по чл.171, ал.4 от ГПК, като е съдействал на страните чрез разпределяне на доказателствената тежест, относно необходимостта от събиране на доказателства, като изрично е указал на жалбоподателя с разпореждане от 19.11.2021г.,че носи тежестта да установи фактите, които са изложени в жалбата и тези, от които черпи права. С оглед проявена процесуална активност от касатора и по негово искане, съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел - П. Стоянов, третото лице на, което Неделчев твърди, че са били предоставени личните му данни, но поради отказ от страна на Неделчев от събиране на гласни доказателства, свидетеля е заличен, видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 07.12.2021г. по изрична молба на касатора. В хода на съдебното производство от страна на касатора не са ангажирани нови доказателства и предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК, съдът правилно се е позовал на събраните в хода на административното производство доказателства, вкл. сведенията на лицето П. Стоянов, дадени пред ВРП и писмено становище от същото лице, изпратено до КЗЛД. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Пред настоящата инстанция не бяха представени доказателства, опровергаващи установените от съда факти. Такива доказателства не са представени и пред инстанцията по същество. Правилно решаващият съд, при коректно разпределена доказателствена тежест, е установил относимите към спора факти, въз основа на доказателствата събрани в производството пред административния орган и изисканите допълнително, в хода на съдебното производство, доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът, въз основа на събраните доказателства, е възприел правилно всички относими факти и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни и логични, не си противоречат и се основават на правилен анализ на доказателствения материал. Съдебното решение не е необосновано. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът правилно е ценил събраните в хода на административното производство сведения от П. Стоянов, както дадени пред ВРП, така и събрани от КЗЛД и е стигнал до верен извод, за липсата на допуснати нарушения от страна на администратора на лични данни. От същите се налага извода, че телефонния номер на касатора му е бил предоставен от физически лица, бивши колеги на Неделчев и то в лично качество и за собствена употреба - подадена срещу него жалба, поради което няма как да бъде ангажирана отговорността на "Салекс" ООД. Въпреки изложените твърдения в жалбата до КЗД, така и в първоинстанционната и настоящата жалба, не са ангажирани доказателства от Неделчев, че негови лични данни, и то в посочения в иницииращия документ обем, са предоставени от длъжностни лица, управител или представляващ дружеството на трето лице. Този извод е относим и по отношение твърдението, че телефонния му номер е предоставен на Стоянов от посочени по горе лица. Не може да бъде направен друг извод и от представеното по делото постановление от 07.02.2020г. на прокурор при РП - Варна, което касаторът твърди, че не е взето предвид от съда. В него са възпроизведени, сведенията на лицето Стоянов, дадени пред ВРП, които безспорно са взети предвид и обсъдени от съда и не опровергават извода, че телефонния номер е предоставен на лицето от физически лица, бивши колеги на касатора за лична употреба - проведен телефонен разговор във връзка с подадена жалба срещу Стоянов. Изложените пространни съображенията в касационната жалба и уточняваща такава преповтарят твърденията на касатора в първоинстанционната жалба, на които съдът е отговорил конкретно в решението си. Изводите са правилни и се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК, поради което не следва са се преповтарят. Неоснователно е и твърдението на касатора, че решението на АС - Варна е неправилно поради необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Оплакването е заявено бланкетно, без посочване на конкретните факти и доказателства, които не са били взети предвид от административния съд. Изводите на съда за издаване на процесния акт от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби са формирани след преценка на всички относими доказателства към спора, събрани в хода на административното и съдебното производства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът е изяснил фактите по случая, обсъдил е доводите на страните и служебно е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства е направен изводът, че решението на КЗЛД е законосъобразно. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника не се присъждат, поради това, че не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение