Решение № 5037 от 27.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията), чрез пълномощник, подадена срещу решение 5792 от 14.10.2021 г., постановено по адм. д. 4277/2021 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменено нейно Решение ППН-01-526/2020 г. от 16.12.2020 г., в частта, с която е издадено разпореждане на С. Терзиева, на основание чл. 58, § 2, б. "г", във вр. с чл. 57, § 1, б. "а" и чл. 83, § 2, б. "а", "в", "г", "е" и "ж" от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Регламента/, а преписката е върната в тази част на КЗЛД за произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и в полза на жалбоподателката Терзиева са присъдени понесените по делото разноски. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част с твърдения, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответниците М. Балев, С. Терзиева и Б. Джолев, редовно призовани, не ангажират становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд, по жалба на Балев и Терзиева, е Решение ППН-01-526/2020 г. от 16.12.2020 г. на КЗЛД, с което на лицата, в качеството им на администратори на лични данни, е разпоредено да съобразят операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, а именно - да преустановят видеонаблюдението на публични места /улици и тротоари/ както и на имота, обитаван от Б. Джолев и семейството му, посредством изградената система за видеонаблюдение на търговски обект чрез премахване на камерата. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Балев и е отменил оспорвания административен акт, в частта, с която е издадено разпореждане на Терзиева, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част съобразно указанията, дадени в мотивите на съда и е осъдил ответника по жалбата да заплати на Терзиева сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото. След анализ на събраните по административната преписка и по делото релевантни за спора доказателства и след тяхното обсъждане, първоинстанционният съд е установил фактическите обстоятелства по делото, по които страните не спорят. Въз основа на това съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, мотивиран и при спазване на процедурните правила. За да постанови решението, в оспорената му част, съдът е приел, че в Решение ППН-01-526/16.12.2020 г. на КЗЛД е обективирана воля на органа спрямо Терзиева, каквато не е била формирана и изразена по време на заседание на Комисията, проведено на 21.10.2020 г., на което е взето решение само по отношение на Балев. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. В настоящия случай във връзка с жалба на лицето Б. Джолев КЗЛД е инициирала проверка, която е установила, че Балев и Терзиева, собственици на търговски обекти в гр. Банско, са изградили със собствени средства система за видеонаблюдение, състояща се от един брой видеокамера, която осъществява видеонаблюдение в реално време, както и запис на видеокадри на 16 GB SD карта памет, монтирана с охранителна цел. В обхвата на видеозаснемане попадат освен вратите на обектите на двете лица и други съседни имоти, в т. ч. на Джолев. За резултатите от извършената проверка, на 19.10.2020 г. проверяващият екип е изготвил Констативен акт с мнение за извършени конкретни нарушения на Регламента. Видно от Протокол 45, съставен за проведеното на 21.10.2020 г. заседание, КЗЛД е обсъждала Констативен акт ППН-02-436/19.10.2020 г. относно извършена проверка на М. Балев и С. Терзиева във връзка с постъпила докладна записка от ОД на МВР - гр. Благоевград, РУ- гр. Банско с ППН-01-526/24.07.2020 г., в резултат на което е прието решение да бъде разпоредено на Балев да преустанови видеонаблюдението на публични места чрез премахване на камерата и да представи доказателства в едномесечен срок. С Решение ППН-01-526/16.12.2020 г. на КЗЛД е прието, че видеонаблюдението в случая е неправомерно и е в нарушение на чл. 6, § 1, б. "а- "е" от Регламента. Както стана явно, диспозитивът на Решение ППН-01-526/16.12.2020 г. на КЗЛД засяга както Балев, така и Терзиева. Не се споделя изводът на АССГ, че решението, взето на 21.10.2020 г., е различен акт от обжалвания. Никъде в Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, в който е посочена организацията на работата на Комисията и реда, по който се развиват производствата пред нея, не се споменават отделни решения, с които по същество да се решават споровете. Съгласно чл. 40, ал. 2 от същия Правилник Комисията постановява решение по същество на жалбата, като може да приложи изрично определени за това мерки. Взимането на решение в хода на заседание не е част от процедурата по издаване на краен акт, за да се приеме, че в случая е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Индивидуалният административен акт е един, каквото е и твърдението на касатора, като оспореното решение чисто технически е изготвено след заседанието. Следователно неправилно решаващият съд е приел, че волята на органа спрямо Терзиева по време на заседанието, проведено на 21.10.2020 г., е различна от тази, обективирана в Решение ППН-01-526/16.12.2020 г., тъй като две отделни волеизявления законово не са уредени. В допълнение, предвид факта, че двете лица са поставили една обща камера, за да наблюдават имотите си, с което са извършили констатираното нарушение на чл. 6, § 1, б. "а- "е" от Регламента, няма и житейска логика разпореждането на Комисията да важи само за едното лице. Предвид гореизложеното касационната жалба е основателна. Решението като незаконосъобразно в частта му, с която е отменено Решение ППН-01-526/2020 г. от 16.12.2020 г. на КЗЛД, с което е издадено разпореждане на Терзиева, следва да се отмени. Спорът, като изяснен от фактическа страна, следва да се реши по същество. Фактическите и правни изводи, направени от АССГ във връзка с нарушението не са обжалвани и са правилни. Те са валидни както за Балев, така и за Терзиева. Жалбата на С. Терзиева срещу Решение ППН-01-526/16.12.2020 г. на Комисията, с което й е разпоредено, на основание чл. 58, § 2, б. "г", във вр. с чл. 57, §1, б. "а" и чл. 83, § 2, б. "а", "в", "г", "е" и "ж" от Регламента, в качеството й на отделен администратор на лични данни да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на цитирания Регламент, а именно да преустанови видеонаблюдението на публични места, както и на имота, обитаван от Джолев и семейството му, посредством изградената система за видеонаблюдение на търговски обект, чрез премахване на камерата следва да се отхвърли. При този изход на спора и предвид факта, че по делото КЗЛД е представлявана от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на КЗЛД следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции, както следва: 100 лева за първоинстанционното производство, които да бъдат заплатени общо от С. Терзиева и М. Балев и 100 лева за касационното производство заплатени от Терзиева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,