Решение № 4726 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2009 г.

Решение № 4726 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител мл. юрк. Павел Георгиев, срещу решение № 745/3.06.2009 г. по адм. д. № 62/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, III отд., VII състав, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 2605/5.11.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0997 от 11.12.2008 г., с което на "ЗИМ" ЕООД гр. Пловдив е определено по ЕАД № 3000/4-58038/2.10.2006 г. допълнително митническо задължение в размер на общо 349 лв., от които 76 лв. мито и 273 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 2.10.2006 г. до датата на плащане. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, по делото е установено, че процесната фактура е издадена от "Българско морско дружество" ЕООД на "ЗИМ" ЕООД. Поради това, законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тази фактура. Неправилни са изводите на съда относно липсата на реквизити на фактурата, тъй като подписът на получателя не е задължителен реквизит съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Наличието на тази фактура и установеното плащане по нея от страна на "ЗИМ" ЕООД показват, че не е спазено условието на договора за доставка "DDU - Солун". Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" - ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив, в писмен отговор от 3.07.2009 г. и писмена молба от 8.03.2010 г., изготвени от процесуалните представители адв. Рискова и адв. Иванов, излага подробни съображения относно неоснователността на касационната жалба. Заинтересованата страна - директорът на Агенция "Митници" не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - ТД на НАП гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 2605/5.11.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив /сега Директора на Агенция "Митници"/ с решение № 1-4412-0997/11.12.2008 г., с което на "ЗИМ" ЕООД е определено по ЕАД № 3000/4-58038/2.10.2006 г. допълнително митническо задължение в размер общо на 349 лв., от които 76 лв. мито и 273 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 2.10.2006 г. до датата на плащане. За да отмени решението на Началника на Митница Пловдив, административният съд е изложил следните съображения: По делото между страните не съществува спор, че "ЗИМ" - ЕООД е осъществило внос на стоки от Китай, описани в процесния ЕАД. Спорът е относно това дали транспортните разходи Китай - Солун по издадената от "БМД" ЕООД фактура № 06-09-12-I/30.10.2006 г., следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. Според съда при издаване на процесното решение, началника на Митница Пловдив не е съобразил същото с приложения по преписката Договор от 20.01.2004 г., сключен между жалбоподателя и Guangdong Kingkey Import and EXPORT CO. LTD, в който Guangdong Kingkey Import and Export co. LTD се задължава да подсигури стоките, упоменати в договора, при условия на доставка "DDU - Солун", което съобразно Инкотермс 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД. Въз основа на изложеното по-горе, съдът е обосновал извода, че в договорката между страните разноските по транспорта до гр. Солун са за сметка на продавача. Съдът е обсъдил и приложената по делото фактура № 06-09-12-I от 30.10.2006 г. на стойност 2620,81 лв. /л. 198 - 199/ издадена от "БМД" ЕООД и приложен към нея фискален бон, като е приел, че същата не съдържа задължителните реквизити, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч - не съдържа подпис на получателя. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице Райчев по приетата ССЕ. По счетоводни данни от "БМД" ЕООД, същото е осчетоводило като приходи от продажби на услуги за доставка на контейнер MSKU 9665635, отразен в ЕАД, чрез издадените на "ЗИМ" ЕООД фактури: фактура № 06-09-12/29.09.2006 г. на стойност 1800 лв. /л. 89/ с предмет - част от международен превоз Солун -Пловдив на два контейнера, единият от които е процесния контейнер MSKU 9665635; фактура № 06-09-12-I/30.10.2006 г. на стойност 2620,81 лв. с предмет на доставката - международен транспорт Нингбо - Солун на стоки с два контейнера, единият от които е процесния контейнер MSKU 9665635, като с една втора от стойността на фактурата - 1310 лв. с обжалваното решение е увеличена митническата стойност по процесния ЕАД. От заключението на ССЕ съдът е констатирал, че фактурата от 29.09.2006 г. е отразена в счетоводството на дружеството и има извършени счетоводни плащания по нея, а фактура № 06-09-12-I/30.10.2006 г. не е отразена в счетоводството и по нея няма осчетоводени плащания. АС - Пловдив е изложил подробни съображения относно приложимостта на Регламент 2913/92 г. Съобразно горното, съдът е приел, че незаконосъобразно административният орган в своето решение е определил на "ЗИМ" - ЕООД да доплати по ЕАД № 3000/4-58038/2.10.2006 г. сумата от 349 лв., от които 76 лв. мито и 273 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 2.10.2006 г. до датата на плащане. Така постановеното решение е неправилно. Изведените в него правни изводи са основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ" - ЕООД и Guangdong Kingkey Import and Export co. LTD на 20.01.2004 г. договор /л. 165/, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество пластмасови играчки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно Инкотермс 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Условието за доставка на стоката в Солун фигурира и в издадената от Guangdong Kingkey Import and Export CO. LTD на "ЗИМ" - ЕООД фактура № КМ06109В от 2.09.2006 г. /л. 138/. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в посочената фактура, от Китай до Солун. От заключението на ССЕ се установява, че във връзка с транспорта на стоките по процесния ЕАД с контейнер № MSKU 9665635 от "Българско морско дружество" ЕООД са издадени на "ЗИМ" ЕООД две фактури: фактура № 06-09-12 от 29.09.2006 г. на стойност 1800 лв. /л. 89/ с предмет - част от международен превоз Солун - Пловдив на два контейнера и фактура № 06-09-12-I/30.10.2006 г. на стойност 2620,81 лв. - за два контейнера, т. е. за единия - 1310 лв. /л. 198 - 199/ с предмет на доставката "Международен транспорт Нингбо - Солун". Стойностите и на двете фактури са отразени в счетоводството на "БМД" ЕООД по дебита на сметка 502 "Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Сумите и по двете фактури са отразени и по сметка 411 "Клиенти" по партидата на "ЗИМ" ЕООД. Плащанията са извършени в брой и във връзка с тях са издадени приходни касови ордери и фискални бонове. Фактура № 06-09-12/29.09.2006 г. на стойност 1800 лв. /л. 89/ с предмет - част от международен превоз Солун - Пловдив е намерила отражение в счетоводството и на "ЗИМ" ЕООД и плащането по нея от страна на това дружество не е спорно. Втората фактура не е отразена по неговите счетоводните сметки и регистри и по нея няма осчетоводени плащания. Не може да бъде споделен доводът на административния съд, че липсата на подпис на получателя по спорната фактура, който е задължителен реквизит по чл. 7 от Закона за счетоводството /ЗСч./ и неотразяването на тази фактура в счетоводството на жалбоподателя е достатъчно, за да се приеме, че "ЗИМ" - ЕООД не е получател на доставката, във връзка с която е издадена фактурата и липсва плащане от страна на това дружество. В чл. 7 от Закона за счетоводството не се съдържа изискване за наличието на подпис на получателя във фактурата. Процесната фактура е представена по делото в оригинал /л. 198/. Тя съдържа всички изискуеми съгласно ЗСч. реквизити и към нея има прикрепен фискален бон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. /отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г./, касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон и приходен касов ордер, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" - ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" ЕООД - София доказват обстоятелството, че транспортните разходи Нингбо - Солун са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" - ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от Guangdong Kingkey Import and Export CO. LTD в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 20.01.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството - получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от Китай до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - гр. Пловдив следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" ЕООД срещу решение за промяна на митническа стойност № 2605/5.11.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I А,