Решение № 6652 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2015 г.

Решение № 6652 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни против решение № 1374 от 09.03.2015 г. по адм. дело № 9079/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № Ж-337/06.08.2014 г. на Комисията за защита на личните данни по т. 3 и по т. 4, с които съответно подадената от Д. М. П. против "С. Г. груп" ООД жалба е уважена и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 20 000.00 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено извън предмета на правораздавателната власт на съда, както и че е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателствата. Молят решението да бъде обявена за нищожно или евентуално - отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на комисията да бъде отхвърлена (с оглед правомощията по чл. 172, ал. 2 от АПК в този смисъл съдът възприема искането за оставяне в сила на административния акт). Ответникът "С. Г. Груп" ООД, гр. Монтана оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Ответницата Д. П. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София - град не е нищожно, тъй като отговаря на всички изисквания за валидност. Решението е постановено от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Актът е издаден в съдебно производство по оспорване на административен акт, в състав от един съдия съгласно нормата на чл. 164 от АПК. Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията. Същото е изготвено от родово и местно компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съда съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК, като съобразно правомощията на съда е извършена проверка на законосъобразността на оспорения административен акт (в случая това е решение на КЗЛД) на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания, която включва и преценка за съответствието на акта с материалноправни разпоредби (чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК). Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд не разкрива непреодолимо тежки пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Решението, предмет на оспорване, е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно първоинстанционният съд приема, че преценката на Комисията за защита на личните данни, че с предоставяне на трите имена и адреса на Д. П. на трето лице "С. Г. груп" ООД допуска нарушение при обработване на личните данни, е направена, без да са изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни за спора и без да са събрани необходимите доказателства. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК не е изяснен характера на отношенията между "С. Г. Груп" ООД и "Дайрект сървисиз" ООД и не са събрани докозателства за това. Не е установено и в какво качество последното дружество е получило личните данни - трите имена и адреса на Д. П. В тази насока съображенията на съдебния състав и дадените на административния орган указания за изясняване на горните обстоятелства и за събиране на доказателства се споделят изцяло от настоящата инстанция. Заключението на първоинстанционния съд, че от страна на "С. Г. груп" ООД не е допуснато нарушение при обработване на личните данни на П. при събирането на задължението на последната по договор за телефонна услуга, сключен с Българската телекомуникационна компания (БТК), е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства. Аргументирано е преценено, че след като договорът между П. и БТК за предоставяне на телефонна услуга не е прекратен (твърдения на П. в молба от 04.12.2013 г.) и е налице вземане на телефонния оператор по този договор, което е прехвърлено на "С. Г. груп" ООД съгласно договор от 17.03.2013 г., то последното дружество обработва личните данни на П. в съответствие с нормата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД. Съгласно цитирания текст обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна. В случая правилно е прието, че предпоставките, предвидени в нормата са изпълнени - личните данни на П. са обработени за събиране на неизпълнено договорно задължение. Съображенията на съдебния състав, че действието на договора за цесия, сключен между БТК и "С. Г. груп" ООД, по отношение на П. и наличието на валидно уведомяване на длъжника от кредитора или неговия пълномощник, нямат отношение към законосъобразността на обработването на личните данни на физическото лице, също се споделят от настоящия състав. Уведомяването на длъжника за сключения договор, с който вземането му е прехвърлено и свързаните с това уведомяване последици, имат значение за точното и добросъвестно изпълнение на задължението, но не и за законосъобразното обработване на лични данни от страна на администратора на лични данни. Поради това правилно е прието, че липсата на надлежно уведомление за договора за цесия, не засяга правото на новия кредитор да обработва личните данни на длъжника, ако кредиторът е администратор на лични данни и обработването е при изпълнение на някое от условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД или, както вече се посочи по-горе, данните на П. са обработени в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по изложените съображения отмяна решението на Комисията за защита на личните данни в частта, в която жалбата на П. е уважена, съставът на административния съд постановява решение, което кореспондира със закона и събраните доказателства. Горните съображения обосновават заключението на първоинстанционния съд, че не е налице основание на дружеството да бъде наложена имуществена санкция. Ето защо като отменя решението и в частта относно санкцията съдът постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав стигна до извода, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Настоящата инстанция констатира несъответствие между мотивите и диспозитива на решението, в който не е отразена волята на съда за връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане, съобразно дадените указания. Този пропуск на съдебния състав обаче не може да бъде отстранен по реда на инстанционния контрол и в настоящото производство. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Комисията за защита на личните данни следва да заплати на "С. Г. Груп" ООД сумата 500.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,