Решение № 11036 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2310/2013 г.

Решение № 11036 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2310/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК и по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по подадените от Мехмед Ахмедов Кардашев касационна жалба с искане за отмяна като незаконосъобразно на влязло в сила решение № 1918/19.12.2012 г., постановено по адм. д. № 655/2012 г. по описа на Административен съд Благоевград, вх. № 110/17.01.2013 г., както и по искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на същото решение, вх. № 185/28.01.2013 г. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Мехмед Ахмедов Кардашев против Заповед № ДК-10-ЮЗР-108/14.08.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е отменено Разрешение за строеж № 133/19.12.2011 г. на Главен архитект на Община Гърмен за обект "Жилищна сграда, кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки" в УПИ IV-499, кв. 21 по плана на с. Дебрен, общ. Гърмен. Ответниците - по искането за отмяна са изразили становище, че същото е неоснователно и следва да се отхвърли, а по касационната жалба - че е недопустима. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия тричленен състав, намира следното: По касационната жалба. Касационната жалба е недопустима за разглеждане по същество. С § 73 от ПЗР на ЗИД на ЗДС /Обн. в ДВ, бр. 87/05.11.2010 г., в сила от 09.11.2010 г./ е прието изменение и допълнение на ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 7 ЗУТ /нова/, решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни, с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на Подробни устройствени планове, комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория - включително. Обжалваното решение не е сред посочените по-горе изключения, а е решение по жалба срещу заповед на началника на РДНСК-ЮЗР и касателно акт на главния архитект на общината, с който е отменено строително разрешение, която се разглежда само на една съдебна инстанция, чието решение е окончателно. По искането за отмяна. Искането е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото му, настоящият съд прие за установено следното: С решение № 1918/19.12.2012 г., постановено по адм. д. № 655/2012 г. по описа на Административен съд Благоевград е отхвърлена жалбата на Кардашев срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-108/14.08.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е отменено Разрешение за строеж № 133/19.12.2011 г. на Главен архитект на Община Гърмен за обект "Жилищна сграда, кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки" в УПИ IV-499, кв. 21 по плана на с. Дебрен, общ. Гърмен. Решението е влязло в законна сила и цитираната заповед е стабилен административен акт. В искането за отмяна молителят поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните, а именно: Нотариален акт № 11, том I, рег. № 281, дело № 10/2013 г. по описа на нотариус Бумбарова, вписан с вх. рег. № 27/10.01.2013 г., с който той бил признат за единствен собственик на ПИ с пл. № 499 от кв. 21 по сега действащия ДРП на с. Дебрен, община Гърмен. Твърди, че правото му на собственост е било признато въз основа на документи, издадени преди образуването на адм. д. № 655/2012 г., признато е еднолично, а не в съсобственост, както бил приел съдът в атакуваното решение. Твърди, че въпросният НА е доказателство от съществено значение по делото. Атакуваното решение е постановено на 19.12.2012 г., нотариалният акт е изготвен на 10.01.2013 г. Вярно е, че представеният нотариален акт е констативен, издаден по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, но видно от описаните документи, въз основа на които е бил съставен - всички те са били известни на искателя. Нещо повече - представени са били от него на нотариуса за изготвяне на нотариалния акт, т. е. не са били нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Важното, обаче, е, че наведеното доказателство - нотариален акт касае ПИ с пл. № 499 в кв. 21, а разрешението за строеж, каса УПИ, в което искателят е съсобственик, предвид което съгласието по чл. 183, ал. 1 ЗУТ е от съществено значение при издаването на РС. налага се правен извод, че НА № 11 не е и не може да бъде доказателство от съществено значение по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото по предвидените в чл. 239 от АПК основания. В чл. 239, т. 1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал, тъй като не са били известни на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на спора по същество. Настоящият случай не попада в тази хипотеза. В този смисъл обстоятелствата, на които се позовава молителят на първо място не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и на следващо - дори да са от съществено значение за спора, разгледан и решен със съдебния акт, чиято отмяна се иска то е следвало да бъдат своевременно и коректно приобщени към доказателствата по делото преди приключване на съдебното дирене. Предвид изложеното, искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 1918/19.12.2012 г., постановено по адм. д. № 655/2012 г. по описа на Административен съд Благоевград е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав,