Решение № 7449 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12693/2011 г.

Решение № 7449 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12693/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Саня Конакчиева, срещу решение № 3415/11.07.2011 г. по адм. дело № 6508/2010 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, дванадесети състав, в частта, с която по жалба на "Трансимпекс Бункер" ЕАД, гр. София, е отменено Решение № 694/04.08.2010 г. на Директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него Решение на митница Столична, с което е отказано възстановяване на акциз в размер на 41 289,60 лв. за изнесени 68 815 л гориво - "газьол за извънпътна техника" с тегловно съдържание на сяра до 0,1 %, закупено по фактури № 1001/29.01.2010 г., № 1005/02.02.2010 г. и № 1006/04.02.2010 г., по Искане за възстановяване на акциз вх. № Т47-0183/03.05.2010 г. на "Трансимпекс Бункер" ЕАД, гр. София и делото е върнато като административна преписка на началника на митница Столична за ново разглеждане на искането за възстановяване на акциз на "Трансимпекс Бункер" ЕАД и за издаване на решение за възстановяване на акциз. В жалбата се претендира отмяна на тази част от решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Трансимпекс Бункер" ЕАД, гр. София, представлявано от адв. Ангелова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил следното: "Трансимпекс Бункер" ЕАД е подало искане за възстановяване на акциз вх. № Т47-0183/03.05.2010 г. в митница Столична с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗАДС, с което е поискало да му бъде възстановен платения акциз в размер на 45069 лв. за енергийни продукти, доставени на кораб, в размер на 75 116 литра, представляващи "газьол" с тегловно съдържание на сяра до 0,1 %. След извършени насрещни проверки е установено, че дружеството е изнесло заявеното количество гориво с код по КН 27101945, като износът е осъществен за зареждане на плавателни съдове. Реалното осъществяване на износа - като количество и посочения код на горивото е потвърдено изрично с писмо от Митнически пункт Бургас по искане за насрещна проверка. Установено е, че доставчик на процесното гориво е "Булметикс" ЕООД по фактури № 987/21.12.2009 г. (по отношение на която жалбата срещу административния акт е отхвърлена), № 1001/29.01.2010 г., № 1005/02.02.2010 г. и № 1006/04.02.2010 г. Доставчик на "Булметикс" ЕООД е "Лукойл България Бункер" ЕООД, а негов доставчик е "Лукойл Нефтохим Бургас" ЕООД. В мотивите на Решението за отказ за възстановяване на акциз и потвърждаващото го решение на Директора на Агенция "Митници", е посочено, че не е доказано по безспорен начин, че акцизът по искането за възстановяване е внесен в държавния бюджет, тъй като "Трансимпекс Бункер" ЕАД е декларирало платен акциз за възстановяване за продукт с код по КН - 27101945, а "Лукойл нефтохим Бургас" ЕООД като доставчик на горивото е внесло акциз за гориво с код по КН 27101941. В тази връзка от ответника (сега касатор) се твърди, че от "Лукойл нефтохим Бургас" е продадено гориво, различно от изнесеното от жалбоподателя, следователно е платен акциз за продукт, различен от посочения в искането за възстановявана на акциз. От правна страна, съдът подробно е обсъдил следните доказателства, неоспорени от страните: заключение на вещо лице по съдебно - икономическа експертиза, приложени по делото АДД за процесните периоди, с издател "Лукойл Нефтохим Бургас" и получател "Лукойл България Бункер" ЕООД, фактури за продажби между двете дружества, нареждане за експедиция на готова продукция и декларация за съответствие към всяка от фактурите за покупки от "Лукойл България Бункер" ЕООД, впоследствие продадени на "Булметикс" ЕООД и на жалбоподателя "Трансимпекс Бункер" ЕАД, предварителни отчети за изпитване на продукт "газьол за извънпътна техника" на "Лукойл нефтохим Бургас" от "Сейболт - България" ЕООД. Въз основа на тези доказателства съдът е направил извод, че изнесеният от жалбоподателя "газьол за извънпътна техника", закупен по фактури № 1001/29.01.2010 г., № 1005/02.02.2010 г. и № 1006/04.02.2010 г. от "Булметикс" ЕООД, за който е претендиран акциз за възстановяване, е с тегловно съдържание на сяра 0,1 %, съответно попада под тарифен код по КН - 27101945. При тези данни съдът е приел, че административният орган неправилно е приел, че спорният акциз е платен за продукт с код по КН 27101941, а не за такъв с код по КН 27101945, представляващ предмет на искането за възстановяване на акциз и е отменил оспореното митническо решение. Решението в обжалваната част е правилно. Административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, която не се оспорва от страните. Спорът по делото се свежда до това, при наличие на различни кодове по КН на стоката, за която е внесен акцизът, и стоката, която е изнесена, налице ли са предпоставките на чл. 24, ал. 2 ППЗАДС за възстановяване на акциз. Действително съгласно посочената разпоредба изискванията за възстановяване на акциза се считат за изпълнени, когато в резултат от проверката във връзка с подадено искане за възстановяване, се установи по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен и изнасянето на акцизните стоки е осъществено, т. е. изисква се идентичност между стоката, за която е внесен акцизът, и тази, която е изнесена. За установяване идентичността на стоките, които са изнесени, съответно, за които се претендира възстановяване на акциз, и тези, за които е заплатен акциз, в случая следва да се определи правилният тарифен код по Комбинираната номенклатура (КН) на тези стоки. Във връзка с чл. 4, т. 5 ЗАДС, за енергийните продукти кодовете по Комбинираната номенклатура, предвид съдържанието на сяра в газьола, код по КН 27100069, е разделен на кодове: код 27101941 по КН, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,05 %; код 27101945 по КН с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,05 %, но непревишаващо 0,2 %; код 27101949 по КН с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,2 %. Очевидно тарифният код на продукта се определя в зависимост от тегловното съдържание на сяра в същия. От представените по делото предварителни отчети за изпитване на продукта "газьол за извънпътна техника" на "Лукойл нефтохим Бургас" от "Сейболт - България" ЕООД се установява следното: Предварителен отчет от 10.01.2010 г., по т. 5 - "съдържание на сяра" е установен резултат 0,056, а по изчисление/спецификация - съдържанието на сяра е обозначено като максимално 0,09. Този отчет е представен към декларация за съответствие на качество № 15/10.01.2010 г. за количество от 6 960 т от партида 15, и представени към фактура № 73493/29.01.2010 г. за продажба на същото гориво от "Лукойл нефтохим Бургас" и получател "Лукойл България Бункер" ЕООД. От предварителен отчет за изпитване от 30.01.2010 г. се установява, че по т. 5 "съдържание на сяра" е установен резултат 0,041, а по изчисление/спецификация съдържанието е обозначено като максимално 0,08. Този отчет е представен към декларация за съответствие на качеството № 39/31.01.2010 г. за количество от 5000 т от партида 39, и представени към фактура № 74112/02.02.2010 г. и № 74122/04.02.2010 г. за продажба на същото гориво от "Лукойл нефтохим Бургас" на "Лукойл България Бункер" ЕООД. Въз основа на всички тези доказателства, включително и заключението по съдебно- икономическата експертиза по делото, съдът е обосновал законосъобразни правни изводи. Правилно е приетото от съда, че през месец януари 2010 г. дружеството е закупило "газьол за извънпътна техника" със съдържание на сяра 0,1% с код по КН 27101945, видно от АДД № 4000007202/29.01.2010 г. за количество 10 272 литра, съответстващо на фактура № 1001/29.01.2010 г. за доставка от "Булметикс" ЕООД на "Трансимпекс Бункер" ЕАД и размер на акциз 7336,80 лв. Същото важи и за фактурите по искането за възстановяване на акциз от месец февруари, във връзка с представените доказателства от "Лукойл нефтохим Бургас" - отчети за изпитване на продукт "газьол за извънпътна техника" на "Лукойл нефтохим Бургас" от "Сейболт - България" ЕООД като доказателства за съдържанието на сяра към фактури № 73493/29.01.2010 г., № 74112/02.02.2010 г. и № 74122/04.02.2010 г. за извършени продажби на същото гориво от "Лукойл нефтохим Бургас" на "Лукойл България Бункер" ЕООД. От отчетите за изпитване следва извод, че през месец януари и месец февруари 2010 г. "Лукойл нефтохим Бургас" е извършвало продажби на "газьол за извънпътна техника" със съдържание на сяра 0,1% на "Лукойл България Бункер" ЕООД, впоследствие продадени на "Булметикс" ЕООД и на жалбоподателя от последното дружество. Следователно дружеството - жалбоподател е закупило от "Булметикс" ЕООД "газьол за извънпътна техника" със съдържание на сяра 0,1%, както е обобщено в отчетите за изпитване, за които е заплатило дължимия акциз, като по делото не е спорно, че стоката по тези фактури е изнесена. При тези данни административният съд правилно е приел, че в случая се касае за погрешно посочени кодове по КН в акцизните данъчни документи (АДД) на "Лукойл нефтохим Бургас" ЕАД относно продаденото гориво на "Лукойл България Бункер" ЕООД и това не може да съставлява основание за невъзстановяване на акциз, след като в изрично издадения АДД № 4000007202/29.01.2010 г. на "Лукойл нефтохим Бургас", както и отчетите за изпитване на продаденото гориво, се доказва тегловно съдържание на сяра в газьола, правилния тарифен код и идентичността на стоката по митническите декларации за износ и по процесните три фактури, издадени от "Булметикс" ЕООД. С оглед на изложеното, решение в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника се следват разноски за касационната инстанция, но тъй като не са претендирани, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение