Решение № 4931 от 10.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 214/05.12.2022 г. по адм. дело 278/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменена негова заповед 03-РД/4387/17.10.2022 г., преписката е изпратена ДФЗ за ново произнасяне при спазване на задължителни указания дадени в мотивите на решението и е осъден ДФЗ да заплати на Н. Узунов направените по делото разноски в размер на 1510 лв. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендират се разноски за две съдебни инстанции и се прави възражение прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - Н. Узунов, чрез адв. Д. Аврамов, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноските сторени пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприято, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил: Н. Узунов е регистриран в ИСАК като земеделски стопанин с УРН [номер], като е ползвател на финансова помощ по силата на договор 202123/12.10.2021 г. за предоставяне на финасова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г., сключен между него и ДФЗ . На база сключения договор земеделският стопанин е депозирал заявление за окончателно плащане по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя заедно със заявление за обезщетение за загуба на доход, като по депозираното заявление за окончателно плащане е заявил искане за изплащане на финансова помощ по подмярка Конверсия на сортовия състав на насажденията в размер на 21436,96 лв. в т.ч. 2079,39 лв. по дейност Изкореняване , 11418,47 лв. по дейност Засаждане и 7939,10 лв. по дейност Изграждане на подпорна конструкция . Към заявленията са приложени декларации, таблица с описание на дейностите по подмерки и дейности, фактури, приемо-предавателен протокол 1/11.04.2022 г., банково извлечение за периода 01.05.2022 г.-30.06.2022 г., приема-предавателен протокол за извършване на дейности-преструктуриране и конверсия на винени лозя, документ за одобрение на стандартен лозов посадъчен материал 22-0103752/14.07.2022г., удостоверение за среден годишен добив 77/08.062022 г. В тази връзка с писмо 01-1200/436/22.07.2022 г. от ДФЗ са дадени указания за предоставяне на документи, по което е депозиран отговор вх. 01-1200/436/28.07.2022 г. и са представени документи по чл. 17, ал. 6 и ал. 8 и чл. 28, ал. 3 от Наредба 6/26.10.2018 г. Поради възникнали съмнения за изкуствено създадени условия при изпълнението на дотовора с писмо 01-2400/7/17.08.2022 г. ДФЗ е отправил запитване до ГД Гражданска регистрация и административно обслужване , по което е постъпило уведомление, че съгласно Национална база данни Население Н. Узунов е син на Я. Узунова. По преписката са приложени контролен лист за посещение на място за преценяване допустимостта на проектното предложение по мярка Инвестиции в предприятия , справка за наличие на публични задължения по смисъла на чл.87, ал.11 ДОПК и заповед 472588/17.08.2022 г. за назначаване на проверка на място с контролен лист от 24.08.2022 г. за проверка на място. Със Заповед 03-РД/4387/17.10.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е отказано изплащане на пълния размер на сумата за финансовото подпомагане по заявление за предоставяне на финансова помощ и по заявление за обезщетение за загуба на доход на ползвателя на финансова помощ Н. Узунов, УРН [номер], УИН на проекта: 29/120821/61854, ИН на проекта: 2931030101 финансова помощ: 21 436,96 лв., по подмярка: Конверсия на сортовия състав на насажденията , дейности: Изкореняване , Засаждане и Изграждане на подпорна конструкция , площ: 0,7513 ха, която заповед е получена лично от адресата на 20.10.2022 г. При така изложените факти, съдът е приел жалбата на Н. Узунов за основателна. В мотивите си съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на правомощията му съгласно заповед 03-РД/3030/27.08.2022 г. и в изискуемата писмена форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалноправните разпоредби. На първо място съдът е приел, че неправилно административният орган е мотивирал акта си с факта, че за изпълнението на основна част от операциите по дейности Засаждане и Изграждане на подпорна конструкция по технологична карта е установено, че е нает изпълнителят ЕТ Агровет-Т. Узунов-Я. Узунова с управител Я. Узунова - майка на Н. Узунов, поради което офертата не е независима оферта по смисъла на т. 20 от Допълнителните разпоредби към Наредба 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 2023 г. (Наредба 6 от 26.10.2018 г., Наредбата). Съдът е приел, че посочените хипотези в легалното определение на понятието независими оферти са лимитативно изброени, поради което не могат да се тълкуват разширително и установената връзката родител-дете не е измежду тях, поради което не може да се приеме, че въпросната оферта не е независима оферта . На второ място Административен съд Ямбол е приел, че фактите, на които се позовава административният орган, за да направи извода си за наличие на изкуствено създадено условие , са роднинската връзка и идентичния адрес на възложителя и изпълнителя, без да се сочат други мотиви и съображения досежно полученото предимство и създадената координация, както на кои цели на законодателството се противоречи. Позовавал се е на решение на Съдът на Европейския съюз от 12 септември 2013 година по дело C-434/12 и е мотивирал извод, че след като административният орган не е разгледал и обсъдил наличието на обективния и субективния елемент, нито е посочил и взел предвид другите обективни елементи по конкретния случай, то от една страна не е мотивирал в необходимата степен поставения акт, което от своя страна не позволява на адресата му да проведе адекватна защита и на съда да осъществи контрола за законосъобразност. На трето място по отношение на довода за приложимостта на чл. 19, ал. 1, т. 6 от Наредба 6/26.10.2018 г., а именно, че отказ за изплащане на цялата финансова помощ по подадено заявление за окончателно плащане се постановява когато ползвателят е възложил изпълнението на операции и/или дейности на лица, свързани с ползвателя по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), съдът е приел, че в цитирания текст от ЗМСП са детайлно изброени хипотези, без понастоящем да е налице някоя от тях или да има съображения защо е налице свързаност по чл. 4, ал. 5, т. 3 от ЗМСП - едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях , т.е. какво е правото да се упражнява решаващо влияние и по силата на кой договор. Според съда не е осъществен състава и на разпоредбата на чл. 4, ал. 8 от ЗМСП. На четвърто място с оглед извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредбата по отношение на операциите по дейност Изкореняване съдът е приел, че с оглед факта, че липсва основание по останалите дейности да се откаже изплащане на финансова помощ, то дейност Изкореняване не се явява самостоятелна и е допустима за подпомагане. На последно място според съда не е налице и нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, като се е мотивирал, че доколкото е бил сключен договор за предоставяне на финансова помощ, то към релевантния момент е било прието, че липсва тази пречка и наличието на изискуеми публични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган не е основание да се откаже изплащане на финансовата помощ според нормата, на която се позовава административният орган. Решението е правилно. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е формулирал обоснован и правилен извод относно незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на направената от съда констатация, че в случая е налице независима оферта по смисъла на §1, т. 20 от ДР на Наредбата. Посочената разпоредба гласи, че "Независими оферти" са оферти, подадени от лица, които не се намират в следната свързаност с кандидата и помежду си или спрямо кандидата, включително за и чрез физическите лица, които представляват съответното ЮЛ или участват в органите му на управление: едното участва в управлението на дружеството на другото; съдружници; съвместно контролират пряко или косвено трето лице; участват пряко или косвено в управлението или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните; едното лице притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото лице; лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице физическо или юридическо; лицата, едното от които е търговски представител на другото. В случая видно от цитираната разпоредба хипотезите, кога една оферта не е независима са изброени изчерпателно, а свързаност родител-дете, в случая майка син, не е измежду тях. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице формално изпълнение на изискването на чл. 12, ал. 2, т. 7 от Наредбата във връзка с §1, т. 20 от ДР на Наредбата. Правилно съдът е приел, че не е налице извършен правен анализ и изследване на обективния и субективния критерии и обосноваване на причинната връзка между установените факти и извод за наличие на данни за координация на действията на ЕТ Агровет-Т. Узунов-Я. Узунова и Н. Узунов при получаване на безвъзмездни средства. В конкретния случай административният орган е посочил, че е извършил проверка, чрез запитване до Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване и е установил, че лицето Н. Узунов е син на управителя на ЕТ Агровет-Т. Узунов-Я. Узунова . Установил е още и, че адресът за кореспонденция, посочен в окончателното заявление за плащане, на ползвателя на финансовата помощ, е идентичен с адреса на управление на ЕТ Агровет-Т. Узунов-Я. Узунова . Административният орган не е изложил мотиви относно осъществяване на фактическия състав на чл. 8, ал. 7 от Наредбата. Съгласно чл. 8, ал. 7 от Наредбата, финансова помощ не се предоставя на кандидат и ползвател на помощта, за който се установи наличие на изкуствено създадено условие за получаване на помощта или за осигуряване на предимство в противоречие с целите на мярката. В случая, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва правен анализ, както и изследване на обективния и субективния критерий и обосноваване на причинната връзка между установените факти и изводи за наличие на улика за координация на действията на Н. Узунов и ЕТ Агровет-Т. Узунов-Я. Узунова . Действително, в заповедта на заместник изпълнителния директор на ДФЗ изрично е посочено, че е налице координирана дейност на Н. Узунов и ЕТ Агровет-Т. Узунов-Я. Узунова с цел набавяне на облага в противоречие с нормативното законодателство. Налице е позоваване и на чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г., според който без да се засягат специфичните разпоредби в секторното законодателство в областта на селското стопанство, не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Преценката налице ли са "изкуствено създадени условия" предполага изследването на обективен и субективен елементи, като в този смисъл е и решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12, според което за установяване на обективния елемент са от значение обстоятелствата, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния - да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага, в противоречие с целите на същата схема. По делото, противно на твърденията на касационния жалбоподател не са установени, нито обективно, нито субективно преследвани и постигнати, други цели от ползвателя на помощта, нито има данни за получена или търсена облага, различна от целта на подпомагане, за да са налице изкуствено създадени условия. Предвид изложеното настоящата инстанция приема изводът на административния съд в тази насока за правилен. Следва да се посочи, че видно от протокола за извършена проверка на място е налице реално изпълнение на заложените дейности, което води до извод, че в случая, органът по никакъв начин не е доказал, че извършената инвестиция не е в съответствие с целите на секторното законодателство и по-конкретно - със заложените в Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г., една от мерките по която програма е "Преструктуриране и конверсия на лозя". Обоснована е и преценката на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, предвиждаща че за финансова помощ за дейностите по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" могат да кандидатстват производители, които са физически или юридически лица или група, или организация на физически или юридически лица, вписани в лозарския регистър като гроздопроизводители с регистрирани лозарски стопанства по реда на Закона за виното и спиртните напитки и които нямат изискуеми публични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията. Правилно е случая съдът е приел, че цитираната разпоредба не може да послужи като отказ за финансиране на заявление по окончателно плащане. Недопустимо е смесване на процедурите по издаване на заповед за одобряване или отхвърляне на първоначалното заявление за подпомагане, подадено по реда на чл. 12 от Наредба 6 и по одобряване или отказ по заявление за окончателно плащане, подадено по реда на чл. 17 от същата наредба. Обосновано първоинстанционният съд е приел за недоказано, че наличието на свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 3 и по смисъла на чл. 4, ал. 8 от ЗСМП, доколкото не са налице нито една от изброените в тези текстове хипотези. При това съдът е стигнал до правилен извод, че след като не е установена свързаност между лицата липсва основание за приложение на чл. 19, ал. 1, т. 6 от Наредбата. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на разноски по делото. Такива следва да бъдат присъдени на ответника Н. Узунов, във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане, в размер на 2329 лв. Направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерността му, с оглед размера и действителната фактическа и правна сложност на делото, се преценя за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение