Решение № 9999 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2013 г.

Решение № 9999 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2638 от 30.10.2012 г., постановено по адм. д. № 2443/12 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение вх. № 9300 - 127/16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073596/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", с което за "Девненски захарен завод" ЕАД са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 149 315.47 лв., както и е отменено Решение вх. № 9300-127-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073596/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", с което са взети под отчет допълнителни задължения за лихви в размер на 8147.12 лв. върху главницата за ДДС по първото решение. С определение, постановено по чл. 248 от ГПК, Административният съд е осъдил Митнически пункт "Варна Запад" да заплати на "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня, ЕИК 175461329 разноски по делото в размер на 3599.25 лв. Срещу този съдебен акт е депозирана частна жалба от Началника на Митнически пункт "Варна запад", в която се развиват доводи, обосноваващи искането за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че обжалваното решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводът на съда относно изменение № 3 на договора между "Каргил" и "Девненски захарен завод" ЕАД е неправилен. Навежда довода, че са налице всички материалноправни предпоставки по чл. 29, § 3, б. "а" от Регламенти /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета, поради което законосъобразно е изменена митническата стойност на стоката и е определено допълнително задължение за ДДС. Намира, че и последващият административен акт, с който са определени задължения за лихви, е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като дружеството не е заплатило главницата в рамките на определения срок за доброволно изпълнение. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и определението за разноските и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли оспорванията. Ответникът по касационната жалба - "Девненски захарен завод" ЕАД гр. Девня, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност по подробно изложени аргументи, като моли съда да остави в сила атакуваните съдебни актове, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната и частната жалба са депозирани срещу подлежащи на оспорване съдебни актове, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, с оглед на което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. За да отмени издадените от касатора административни актове, първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантната фактическа обстановка, свързана с издаването на атакуваните решения. Обсъдил е извършеният внос на сурова нерафинирана тръстикова захар от страна на "Девненски захарен завод" ЕАД по ЕАД № 10BG002002Н0073596/17.09.2010 г., представените към ЕАД документи по вноса, платежните нареждания и извършения последващ контрол по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78, т. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г., с цел установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставяне на стоките под митнически контрол, в това число съставения доклад № 9 от 03.01.2011 г. и възраженията на проверяваното лице, основанията на митническия орган за издаването на процесните решения към визираното ЕАД и определяне на допълнително задължение за ДДС и лихви за забава. Съдът е ценил събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и въз основа на всеобхватната им преценка е изградил своите правни изводи по законосъобразността на обжалваните актове. Въз основа на контроверзните твърдения на страните решаващият състав е отграничил спорът по делото, концентрираш се върху въпроса следва ли в митническата облагаема стойност на стоките по ЕАД № 10BG002002Н0073596/17.09.2010 г. да се включи и сумата по кредитна нота № 051-00046030 от 23.04.2010 г. по договор SUS 3801В. В тази връзка съдът е изложил мотиви досежно особените правила за определяне на елементите на облагане по чл. 84и от ЗМ, като е приел, че те не изключват общите принципи за определяне на митническата стойност по чл. 35 и 36 от ЗМ. Съгласно същите митническата облагаема стойност на внасяни стоки е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 от ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламент № 2913/92, ако са налице условията на т. 1 - 4 от същата разпоредба. В частност, съдът е обсъдил клаузите на договора за доставка, договореното, доставеното и декларирано количество захар, нерафинирана захар, на база на което е приел, че стойността на липсите не участва при формирането на митническата стойност на стоката, поради което кредитната нота № 051-00046030 от 23.04.2010 г. неправилно е определена от митническия орган като фактура и основание за изменение на цената на стоката. Въз основа на това е направен краен извод, че договорената и подлежаща на плащане цена е тази, посочена в международна фактура № 051- 00048039/07.09.2010 г., която е идентична с тази, посочена в кл. 22 на процесното ЕАД. В обобщение е приел, че както решението на митническия орган, с което е определена нова митническа стойност и допълнително задължение за ДДС, така и последващото решение, с което за несвоевременно заплатената главница е определено задължение за лихви за забава, са издадени в противоречие с материалния закон и следва да бъдат отменени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваните решение и определение са валидни, допустими и правилни. При постановяването им не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а формираните изводи са в съответствие с материалния закон. По аргумент от чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва посочените разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена: лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и купувачът може при необходимост да докаже, че а/ такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена и б/обявеният лихвен процент не превишава равнището на преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансираните е било осигурено. В случая, не е спорно наличието на условията по б. "а" и "б", както и сключването на писмен договор за доставка между продавача и купувача, а спорът се концентрира върху въпроса доколко клаузите на този договор могат да се квалифицират като финансово споразумение във връзка със сумата по кредит нота № 051-00046030/23.04.2010 г. В т. 12 от договора за доставка SUS 3802 от 16.10.2009 г. /л. 154 и сл./, сключен между "Каргил Интернационал" - Женева - Швейцария от една страна като продавач и "Бургаски захарен завод" - ЕАД - като купувач, в правата на който за определено количество е встъпил вносителят "Девненски захарен завод", е предвидено, че плащането по сделката се осъществява чрез неотменим и неограничен документарен кредит с отложено плащане, като в абзац пети е уговорено, че в случай на документален кредит за отложено плащане разходите, лихвите и разноските, направени от продавача за дисконтиране на документалния кредит за плащане на виждане, са за сметка на купувача и не са включени в горепосочената /договорената/ цена, като купувачът ще извърши плащането на тези разходи и разноски при получаване на фактурата от продавача въз основа на действително дисконтираната стойност от датата на коносамента до пълния падеж. Анализът на визираните уговорки сочи, че поемането на разноските по сконтирането на акредитива не е условие за извършване на продажбата по смисъла на чл. 29, § 3, б. "а" от МК тъй като към момента на фактуриране на разходите тя вече е извършена. Това обуславя извода, че клаузата за поемането на разноските по сконтирането на акредитива притежава спецификите на финансово споразумение и именно за тези разноски е издадена кредит нота № 051-00046030/23.04.2010 г., сумата по която неправилно е включена в митническата облагаема стойност. Идентичен извод следва и относно сумата по фактура № 051-00048579/18.10.2010 г., издадена във връзка с префактурираните от продавача липси, определени пропорционално с оглед конкретно полученото количество. Тези липси са установени от лицензирана международна организация и са настъпили вследствие насипното състояние на стоката, като същите съобразно приложимите МСФО правилно са отчетени като финансов разход. По аргумент от чл. 38, ал. 1 от ЗМ този разход не се включва при определяне на реално платената или подлежаща на плащане цена, поради което правилни са изводите на съда, че тази сума незаконосъобразно е включена в митническата стойност. Достигайки до тях и приемайки, че Решение вх. № 9300-127/ 16.02.2011 г. е незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените касационни основания и по отношение на съдебния акт в частта, с която е отменено Решение вх. № 9300-127-1/30.03.2011 г., определящо задължения за лихви върху главницата по предходното решение. Неговата законосъобразност е обусловена от дължимостта на главницата по Решението от 16.02.2011 г., а неговата отмяна има за своя правна последица и отпадане на акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя относно неправилността на определението, с което са присъдени разноски в полза на търговеца. В тази връзка съдът е съобразил решението на ВАС, с което е отменено предходно решение на административния съд по същото оспорване, както и материалния интерес по спора и неговия изход, в резултат на което е присъдил точния размер на дължимите разноски. В настоящото производство ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но в проведеното о. с. з. не е представляван от юрисконсулт, а от адвокат, който не е представил доказателства за действително осъществени разноски, с оглед на което и съдът не присъжда такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,