Решение № 2763 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2013 г.

Решение № 2763 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Общински съвет - Никола Козлево, срещу решение № 9 от 12.02.2013 г. по адм. дело № 344/2012 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което са отменени разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 3, ал. 1, т. 8 от Наредба за отглеждане на домашни животни, птици и пчелни семейства на територията на община Никола Козлево. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че съдът неправилно е приел, че разпоредбите на наредбата трябва да бъдат отменени, тъй като същите уреждали въпрос от местно значение, който има за цел защита спокойствието на гражданите, живеещи в близост до урегулиран поземлен имот с настанени в него пчелни семейства. Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на разноски по делото. Ответниците - Марияна Иванова Илиева и Георги Тодоров Тодоров, чрез процесуални представители, оспорват касационната жалба и претендират разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС) при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: Производството пред АС - Шумен е започнало по жалби от Марияна Илиева и Георги Тодоров против решение № 116 от 13.09.2012 г. на Общински съвет Никола Козлево, с което е приета Наредба за отглеждане на домашни животни, птици и пчелни семейства на територията на община Никола Козлево (Наредба/та) в частта й по отношение на чл. 1, ал. 2; чл. 3, ал. 1, т. 8 и чл. 6, ал. 3 от посочената. Съдът е приел, че съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) Общинският съвет като орган на местно самоуправление е овластен да издава административни актове, в това число и подзаконови такива, както и да ги изменя. Приел е също, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата разписва различен статут за отделните субекти, които извършват стопанска дейност на територията на общината, както и че чл. 3, ал. 1, т. 8 от Наредбата противоречи на чл. 11 от Закона за пчеларството (ЗПч), поради което е отменил двете разпоредби, а в останалите части (по отношение на чл. 6, ал. 3 от Наредбата) е отхвърлил жалбите. За да се произнесе по касационната жалба настоящата инстанция установи следното: За да отмени чл. 1, ал. 2 от Наредбата първоинстанционният съд е приел, че текстът на атакуваната разпоредба е неясен и разписва различен статут за отделните субекти. В него е записано, че разпоредбите на Наредбата са задължителни за всички физически и юридически лица, които живеят, временно пребивават или управлението на фирмата е на територията на община Никола Козлево. Съдът е посочил, че не става ясно задължение на кои субекти е изпълнението на наредбата. Напротив, от разпоредбата е видна волята на Общинския съвет, който е регламентирал, че се отнася до всички субекти, живеещи постоянно или временно пребиваващи физически или юридически лица с управление на територията на общината. Тази разпоредба не се намира в несъответствие и не противоречи на специалния Закон за пчеларството и по-точно на чл. 9, ал. 1 от него, който гласи, че собственици на пчелини могат да бъдат физически и юридически лица. Доводът на касатора, че създаденият чл. 3, ал. 1, т. 8 от Наредбата, с който се ограничава броя на пчелните семейства до 10 е с цел защита на спокойствието на гражданите на община Никола Козлево, е неоснователен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази разпоредба противоречи на чл. 11 от ЗПч, който е акт от по-висока степен. С тази разпоредба Общинският съвет е ограничил правото на собствениците да притежават само до 10 броя пчелини (пчелни семейства), което ограничение противоречи на закона. В чл. 11, ал. 2 от ЗПч е записано, че за устройването на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства държавата или общините могат да учредят право на ползване. Никъде обаче в ЗПч не е посочено, че в дадени територии - земеделски земи, горски територии или в урегулирани поземлени имоти има ограничения по отношение на пчелините (пчелните семейства). В закона от чл. 11 до чл. 16 са посочени правото на ползване и отстоянията на постоянните пчелини от съседни имоти, но не се въвеждат каквито и да било ограничения относно техния брой. Следователно, както правилно е приел АС - Шумен с наредбата Общинският съвет е въвел незаконосъобразно ограничение на броя на разполаганите пчелни семейства, което не е предвидено в закон. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. От това следва и извода, че тези актове, както и отделните им разпоредби следва да съответстват на материалноправните разпоредби на актовете от по-висока степен, които уреждат обществени отношения. С оглед на гореизложеното постановеното решение от АС - Шумен в частта по отношение на чл. 1, ал. 2 от Наредбата е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което бъде постановено отхвърляне на жалбата на Марияна Иванова Илиева в частта й против чл. 1, ал. 2 от Наредбата, а в останалата му част да бъде оставено в сила. От всички страни по делото е претендирано присъждане на разноски. С оглед частичното отхвърляне на касационната жалба и частичното отменяне на решението на първоинстанционния съд разноските следва да останат за страните така, както са ги направили. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, Пето отделение