Решение № 6212 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, чрез процесуален представител юрк. Димитрова, срещу решение 4066 от 19.06.2023 г., постановено по адм. дело 3843/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил фактите и обстоятелствата, установени в хода на административното производство, и неправилно е приел, че спрямо руския гражданин са налице основателни притеснения от преследване заради политическите му идеи или убеждения, съгласно чл. 6 от Директива 2011/95/ЕО, поради които не може или не желае да се ползва от закрилата на държавата му по произход. Касационният жалбоподател намира, че мотивите на съда не са основани на обективни и безпристрастни източници, както и че не са обсъдени представените по делото справки, изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ, касаещи движението Артподготовка , и съдържащи информация за положението в Руската федерация. Счита, че административният орган е извел правилни и обосновани изводи, че бежанската история е неправдоподобна и кандидатът за закрила е взел решение да напусне страната си по произход без видима причина, възползвайки се от неблагоприятното външнополитическо положение на Русия. Касационният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на чуждия гражданин. Ответникът Д. Ф. Б., гражданин на Русия, чрез упълномощения адвокат Желев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, съответно да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение 4066 от 19.06.2023 г., постановено по адм. дело 3843/2023 г. по описа на АССГ, е отменено по жалба на Д. Ф. Б., гражданин на Русия, решение 6779 от 05.04.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата на лицето за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган с указания за ново произнасяне по молбата за международна закрила. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби. Решаващият състав на АССГ изключително подробно е описал и анализирал представените от чужденеца документи, от които е установил, че същият два пъти е бил задържан за участието му в нерегламентирани протести и митинги, но е бил освободен и двата пъти след няколко часа, без да му бъде повдигнато обвинение. Съдът е посочил, че за участието на лицето в публично мероприятие групов пикет, провеждан от "Национално-освободително движение", му е било наложено административно наказание под формата на глоба в размер на 10 000 рубли (110 евро). Прието е, че от съдържащите се в административната преписка снимки следва да се кредитират твърденията на кандидата за членство или симпатизиране на движението Артподготовка . При което съставът на АССГ е анализирал дейността на това движение, като е почерпил данни от публично достъпна информация в интернет и по-специално Уикипедия, и е приел, че макар да не е официално регистрирано, от 2021г. Федералната служба за сигурност е добавила движението в списъка с терористичните организации. Решаващият съд по отношение на положението в страната по произход на кандидата е ползвал информация от сайта на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) и е посочил, че през март 2022г. в Русия е въведено ново законодателство в Кодекса за административните нарушения и в Наказателния кодекс за наказване на разпространението на "фалшива" информация и дискредитирането на руски военни и държавни институции. В контекста на тази информация е приел, че промените в националното законодателство са пряко относими към политическите възгледи и дейност на кандидата и твърденията му, че изпитва страх, че може да бъде изпратен в затвора. Съдът е приел, че легалното напускане на Русия не указва непременно на липса на опасения от преследване предвид информацията относно страната на произход на кандидата, вкл. и след неговото напускане. Счетено е, че предприетите срещу кандидата административни мерки, без да са предприети наказателни такива, не изключват преследване по смисъла на чл. 9, пар. 1 от Директива 2011/95/ЕС, а при евентуално връщане в страната на произход, доколкото от кандидата не може да се очаква да се откаже или да не изявява своето политическо мнение, същият би бил заплашен от действия по чл. 9, пар. 2, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС - наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни. Направен е извод, че въз основа на установените по отношение на кандидата индивидуални обстоятелства, отнесени към достъпната информация за страната на произход, сочат за наличие на основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е преценил, че жалбоподателят отговаря и на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ - реална опасност от тежки посегателства като дискриминационно наказание. При наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба като основателна и е постановил съдебния акт, предмет на касационното оспорване, като е отменил решение 6779 от 05.04.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е направил задълбочена преценка на личното положение на кандидата и не е оценил последвалата напускането му на страната обстановка там, по-специално, че е обект на политическо преследване или репресии и за него съществува риск от бъдещо такова. Настоящата касационна инстанция намира, че напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган е приел, че не се установява кандидатът да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Лицето не твърди, че са му отправяни заплахи и изрично е посочило, че спрямо него не е било извършвано физическо насилие и телесни увреждания. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Видно от проведеното интервю, Д. Ф. Б. е руски гражданин, вероизповедание [заличен текст], семейно положение разведен, като порасналите му деца живеят в Русия. Заявява, че членува в политическа организация/движение, която действа на територията на Русия, но не притежава документи за членството си. Няма данни въобще това обществено движение да е регистрирано официално. Твърди, че с оглед принадлежността му към организацията и участието му в неразрешени митинги и протести против правителството, е бил задържан от полицията, но е бил освобождаван след няколко часа. Изнесените от Д. Б. данни не обосновават основателен страх от преследване поради принадлежност към определена организация или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Бикметов е заявил, че на 31.03.2022 год. е напуснал границата на Русия легално със самолет в посока Турция, без да е ограничаван от надлежните органи на властта. Посочил е още, че след като е получил виза от консулството в гр. Одрин, влязъл легално в България на 08.04.2022год. При анализ на тази информация и съобразена с приложените по делото справки вх. ЦУ-694/26.05.2023 год. и вх. ЦУ-14/03.01.2024 год. на дирекция Международна дейност към ДАБ МС, се установява, че участниците в движението Артподготовка са задържани като особено опасни от оперативните служители, подпомагани от специалните групи на ФСБ и ОМОН. От изложеното става ясно, че тези лица е практически невъзможно да напуснат Русия по предвидения от закона ред. В случая, ако се кредитира представената от лицето информация за принадлежност към опозиционна организация (обявена за терористична през 2021г.), то той не би могъл да напусне страната без да му бъдат наложени ограничения. Законосъобразно административният орган е приел, че сочените от Бикметов обстоятелства са недостоверни и не обосновават наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Опасенията на лицето за евентуалното му преследване не са свързани с конкретна причина, която да обосновава търсене на закрила, и затова се явяват неоснователни, както правилно е приел и административният орган. Първоинстанционният съд неправилно не е възприел изводите на заместник-председателя на ДАБ, обективирани в обжалвания акт. Съдът не е отчел, че срещу руския гражданин не е имало конкретни посегателства и не е бил обект на насилие от органите на властта. Бикметов не е аргументирал страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявил дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. При това е обоснована преценката на административния орган, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е формирал правните си изводи, позовавайки се преимуществено на общодостъпна информация от интернет, в частност на многоезичната, уеб базирана енциклопедия със свободно съдържание Уикипедия. Както е известно, статиите в Уикипедия (каквито е цитирал съдът) се радват на свободно разпространение и списване, но тяхната достоверност е спорна. Както сочи самата заглавна страница на Уикипедия, в съдържанието са възможни неточности, непридържане към приетите норми, ниско качество и пристрастия (https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия). Без да обсъди представените по делото справки, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, съдържащи относима информация, съдът е преценил да анализира обща и непроверена такава от интернет. Справките, като официален документ имат материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 АПК. Няма данни съдържанието в тях да е било оборено по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. В тази връзка тезата на съда, че по делото е било доказано, че в Русия върховенството на закона е слабо и че е налице широко разпространена и "системна" корупция, не се споделя от настоящия състав, най-малкото, защото първостепенният съд е ползвал алтернативни и непроверени източници на информация. Във връзка с установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобразява основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на Бикметов се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Законосъобразни са изводите на административния орган, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат именно направения извод за липсата на доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящата касационна инстанция счита, че при постановяване на оспореното пред първоинстанционния съд решение административният орган е изследвал всички относими към производството и нужни за произнасянето му обстоятелства, което е довело до правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на Д. Ф. Б., гражданин на Русия, срещу решение 6779 от 05.04.2023 г. на заместник председателя на ДАБ при МС, да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,