Решение № 56 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7285/2024 г.

Решение № 56 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7285/2024 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение № 697 от 30.05.2024 г., постановено по адм. д. № 69/2024 г., по описа на Административен съд София – област (АССО). Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Навежда доводи за неправилност на решението и в частта за разноските. Не претендира разноски. Ответникът – В. Н. П., чрез процесуален представител оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 8121/2-15194 от 18.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2, предл. второ, ал. 3 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и докладна записка № 313р-21808/13.12.2023 г., е преназначен В. Н. П. – началник на Районно управление Самоков при ОДМВР - София, на ръководна длъжност Началник на Второ районно управление - Перник при ОДМВР – Перник, за срок от една година. За да постанови този резултат АССО е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 158, т. 4 от ЗМВР, но в противоречие с материалния закон. Съдът е счел, че в случая в заповедта и в докладната записка не се съдържат каквито и да е конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице служебна необходимост по см. на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, като описаните фактически основания в тях не отговарят на изискването на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. Според съда изложените мотиви не се отнасят до обстоятелства с извънреден характер в посочения от закона смисъл и не обосновават служебна необходимост от временно преназначаване. АССО е отбелязал, че в случая жалбоподателят изрично е заявил несъгласието си да бъде преназначен на тази длъжност, а след като с оспорената заповед същият се преназначава за по-дълъг срок от предвиденото в чл. 165, ал. 3 ЗМВР, органът е следвало да установи, че титулярът на длъжността е в законоустановен отпуск за срок от една година, но в случая няма доказателства, визиращи предпоставките на чл. 165, ал. 4 ЗМВР. Решението е правилно. В конкретния казус от приетите по делото и неоспорени от страните доказателства не се установяват факти, обосноваващи възприетото от АО правно основание за издаване на оспорената заповед- чл. 165, ал. 1, ал. 2, предл. второ ЗМВР, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 е чл. 15, ал. 2 от Наредба № 8121з от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, и докладна записка № 313р-21808/13.12.2023 г. Посочените в цитираната докладна записка обстоятелства- вакантна длъжност от 15.12.2023 г. във второ РУ-Перник, което води до съществено затруднение в дейността на РУ и на ОДМВР-Перник като цяло, нарушаване ръководството, организацията и контрола на цялостната дейност на РУ, и осъществяване на взаимодействие с други структури на МВР, органи на държавната власт и местното самоуправление, не обосновават наличието на "служебна необходимост" по см. на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, а именно: не представляват извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността или обществения ред, и не са в резултат на нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Налага се извод, че заключението на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е вярно. Не се кредитират доводите на касатора предвид гореизложеното. Трябва да се отбележи, че в случая липсва разумно обяснение за упражняване оперативната самостоятелност на АО чрез извършените от него поредица временни преназначавания на служителя със заповеди от 25.10.2021 г., 09.09.2022 г., и удължаване на срока за временно преназначаване със заповед от 13.12.2022 г., вкл. с оспорената заповед от 18.12.2023 г., предвид заявените от служителя изрични несъгласия, и други данни по делото- местоживеене на служителя, здравословно състояние, възможността АО да използва института на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР – командироване, както и да назначи титуляр на длъжността, на която служителя се преназначава. Иначе казано - налице са данни за превратно упражняване на власт- хипотеза по чл. 146, т. 5 АПК, което основание за оспорване първоинстанционния съд е бил длъжен да провери служебно съгласно чл. 168, ал. 1 АПК. АССО е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства, противно на изложеното в касационната жалба твърдение. Правилно първоинстанционният съд е присъдил на жалбоподателя претендираните и доказани от него разноски за първоинстанционното производство в размер на 1010 лева, предвид липсата на направено пред АССО от ответната в първоинстанционното производство страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а това налага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, следва МВР да бъде осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 750 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, платено по договор за правна защита и съдействие от 27.08.2024 г. с адвокат М. Петкова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение