Решение № 16766 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2011 г.

Решение № 16766 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Смолян, против решение № 186/08.06.2011 г., постановено по адм. дело № 143/2011 г. по описа на Административен съд, гр. Смолян, с което е отменено решение № 4/23.03.2011 г. на директора на РУСО гр. Смолян и е обявена нищожността на разпореждане № 204-00-350-3/04.06.2010 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответната страна по касационната жалба - Шефке Ахмедова Бинбашова от с. Средногорци, Община Мадан, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Смолян е отменено по жалба на Шефке Ахмедова Бинбашова решение № 4/23.03.2011 г. на директора на РУСО гр. Смолян и е обявена нищожността на разпореждане № 204-00-350-3/04.06.2010 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Смолян, с което е отменено разпореждане за отпускане на парично обезщетение за дълготрайна безработица по чл. 54и КСО от 03.11.2008 г. до 07.09.2009 г. в размер на 126 лв. месечно. За да постанови това решение съдът е приел, че разпореждане № 204-00-350-3/04.06.2010 г. е издадено при липса на материална компетентност, доколкото в разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 КСО, посочена като правно основание за издаването му, не е предвидено правомощие на длъжностното лице, на което е възложено осигуряването за безработица в ТП на НОИ да отменя с ново разпореждане издадените вече разпореждания за отпускане на парично обезщетение за безработица. Съдът е посочил, че такова правомощие е включено в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, но тази разпоредба противоречи на разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 КСО, която е от по-висок ранг и затова на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА следва да бъде приложена именно разпоредбата от по-високия по степен нормативен акт. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Шефке Ахмедова Бинбашова е подала заявление с вх. № 350/03.11.2008 г. до директора на ТП на НОИ гр. Смолян с искане за отпускане на парично обезщетение за дълготрайна безработица по чл. 54и КСО. С разпореждане № 787/17.11.2008 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Смолян на лицето е отпуснато парично обезщетение за дълготрайна безработица на основание чл. 54и КСО, за периода от 03.11.2008 г. до 07.09.2009 г. в размер на 100 лв. месечно, който е изменен с последващо разпореждане № 6/07.01.2009 г. на 126 лв. месечно. С процесното разпореждане № 204-00-350-3/04.06.2010 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Смолян, е отменено разпореждането за отпускане за парично обезщетение за дълготрайна безработица по чл. 54и КСО за периода от 03.11.2008 г. до 07.09.2009 г. в размер на 126 лв. месечно. С две разпореждания от същата дата - № 204-00-350-4 и № 204-00-350-5, съответно е отказано отпускане на парично обезщетение за дълготрайна безработица по чл. 54и КСО и е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото обезщетение за дълготрайна безработица за периода от 03.11.2008 г. до 07.09.2009 г. в размер общо на 1230,73 лв. главница и лихва в размер на 278,80 лв. В мотивите на оспореното разпореждане е посочено, че се издава на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. В разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 КСО е предвидено, че паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 НОИПОБ е предвидено, че длъжностното лице, издало разпореждането за отпускане, отказване, изменяне, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на паричното обезщетение за безработица, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми, може да го поправя, изменя или отменя с ново разпореждане, когато са представени нови документи. От съдържанието на цитираните разпоредби недвусмислено се налага извода, че в разпоредбата от подзаконовия нормативен акт е предвидено правомощие на административния орган, което не е предвидено в законовата норма. Съгласно § 5 ПЗР НОИПОБ, наредбата е издадена на основание чл. 54а, ал. 5 КСО. Според чл. 75, ал. 2 АПК нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Следователно правомощията на административния орган, които са установени със закон, могат да бъдат допълнени само със закон. Допълването им с подзаконов нормативен акт е недопустимо, още повече когато липсва надлежно овластяване със закон да бъде направено такова допълване с подзаконовия нормативен акт. По тези съображения не може да бъде споделено становището, изразено в касационната жалба, че правомощието по чл. 6, ал. 1, т. 2 НОИПОБ на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица да отменя издаденото преди това разпореждане за отпускане, отказване, изменяне, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на парично обезщетение за безработица, само допълва правомощията на осигурителния орган. Следва да се посочи, че в случая правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица да отменя издаденото преди това разпореждане свързано с обезщетение за безработица, не може да бъде изведено от разпоредбите на чл. 99 - 100 АПК, регламентиращи института на възобновяването. Този ред не е приложен в случая, а изключения от регламентирания в АПК ред, включително относно компетентния орган, могат да бъдат регламентирани само в закон, а не в подзаконов нормативен акт. Поради изложените съображения правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че разпореждане № 204-00-350-3/04.06.2010 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Смолян е издадено при липса на материална компетентност и е прогласил същото за нищожно, като преди това е отменил решение № 4/23.03.2011 г. на директора на РУСО гр. Смолян, с което е потвърдено. Решението на Административен съд гр. Смолян е съобразено с практиката на ВАС по идентичен казус, изразена в решение № 7188/25.05.2011 г. по адм. дело № 15202/2010 г. на ВАС, шесто отделение. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение