Решение № 3220 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12165/2011 г.

Решение № 3220 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12165/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аяд Джалил Джабер, гражданин на Ирак, против решение № 3829 от 2.08.2011 г. по адм. дело № 6218/2011 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Касаторът моли тричленния състав на ВАС да се отмени обжалваното съдебно решение и решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет като незаконосъобразни. В подкрепа на становището си жалбоподателят представя 4 бр. писмени доказателства в превод от арабски език - удостоверение за приключване на военната служба № 7070304154 на Министерство на отбраната, Главна наборна дирекция, издадено на името на Еад Джалил Джабер; карта на сержанти и войници в иракската армия, екземпляр № 42, издадена на името Еад Джалил Джабер; удостоверение за първична медицинска съдебна експертиза № - без номер от дата 3.11.2011 г., Република Ирак, Министерство на здравеопазването, съдебна експертиза, издадено на Садам Джалил Джабер и разпечатка от електронната поща на Еад Джалил Джабер от дата 20.01.2012 г. Твърди се, че представените документи доказват, че братът на жалбоподателя е ранен по време на атентат, след като първият е напуснал Ирак, както и че към днешна дата той продължава да получава заплахи. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд-трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Аяд Джалил Джабер, гражданин на Ирак, против решение № 262/9.06.2011 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът се е позовал на приложените с административната преписка писмени доказателства, а именно: справка вх. № 2122/20.07.2009 г. на Министерството на външните работи на Република България (л. 10), Становище по въпроси на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет относно обстановката в Ирак, изготвено на 8.06.2009 г. (л. 13), Меморандум на ВКБООН от 24.04.2009 г., съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище (л. 31), справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС с изх. № 4591/23.11.2010 г. (л. 39) относно актуалната обстановка в гр. Тикрит, рискови групи и европейска практика, справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС с вх. № 2074/15.07.2009 г. (л. 42) относно положението в гр. Мосул - наличие на групировки и състояние на сигурността, европейска практика при разглеждане на молби за закрила на иракски граждани. Въз основа на информацията от горепосочените документи първоинстанционният съд е приел, че състоянието на човешките права в Ирак и поддържането на сигурността остава в много тесни граници, жителите на страната могат да бъдат обект на нападение по различни причини като например професионално положение, религия, етнически произход, както и по лични причини. Отбелязано е, че 2010 г. е белязана с нестабилност, комбинирана с изблици на спорадично насилие, при което хиляди граждани продължават да са изложени на риск от непредвидими самоубийствени атентати и други форми на въоръжено насилие. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на административния съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съображенията за това са следните: Няма спор между страните относно фактите по делото, а именно: С молба вх. № 297/24.02.2010 г. до Държавната агенция за бежанците касационният жалбоподател Аяд Джамил Джабер, гражданин на Република Ирак е поискал предоставяне на закрила. Чужденецът е напуснал Ирак през 2010 г. и от Сирия, с помощта на трафиканти е дошъл в страната без валидно разрешение, преминавайки "Зелената граница" с Турция. На 13.04.2010 г. с Джабер е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в протокол № УП 4258 от същата дата. На 3.08.2010 г. с търсещия закрила е проведено повторно интервю, а на 11.08.2010 г. още едно. Като причина за търсенето на закрила, оспорващият е посочил, че в Ирак, той и семейството му са били преследвани от армията на Махди, защото са мюсюлмани-сунити, поради което са били принудени на напуснат родния си град Бакуба, окръг Диала и да заминат за град Тикрит, където са се установили. Там също били подложени на тормоз от страна на кюрдските милиции, защото тази област била под техен контрол. В интервютата жалбоподателят е разказал, че през 2005 г. е бил отвлечен от шиитските милиции за 15 дни, заедно с брат си и братовчед си. Там са били бити и изтезавани. След като са платили откуп от 10 000 долара, са били освободени, но братовчед му е в неизвестност до момента. Непосредствено след това по Джабер е стреляно и той е бил ранен в крака, в ръката и в гърба. Въпреки гореизложените констатации на съда относно обстановката в Ирак, по отношение доводите на жалбоподателя за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, съдът необосновано е приел, че оспорващият не е доказал твърденията си, че ако се завърне в Ирак ще бъде убит. Този извод на съда не кореспондира и е в противоречие с другия такъв - че в родния си град Бакуба жалбоподателят е бил заплашван и подложен на преследване. В тази връзка съдът е посочил, че срещу Джабер и семейството му е имало непотвърдени заплахи от страна на кюрдските власти, но след намесата на старейшините в селото, те са били оставени на спокойствие. Безспорно е, че за конкретния случай, както и за всички случаи от материята на Закона за убежището и бежанците, правнорелевантни факти са: наличие на въоръжен конфликт в страната по произход, осъществено спрямо кандидата преследване основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, осъществени спрямо кандидата тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Това са материалноправните предпоставки, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила в Република България в двете й форми: статут на бежанец и хуманитарен статут. За установяването на горните обстоятелства административният орган в нарушение на административно-производствените правила е ползвал справки и становища от различни държавни и международни източници, изготвени и съответно актуални към 2009 г. и 2010 г. (решението на председателя на ДАБ е издадено на 9.06.2011 г.). На основата на информацията от тях председателят на ДАБ е направил извод за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Тези изводи са инкорпорирани и в обжалваното решение, с което съдът е нарушил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, повеляваща съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му. Това незаконосъобразно процесуално действие на съда е довело до постановяването на необоснован и затова неправилен съдебен акт, тъй като крайният извод за липса на материалноправните предпоставки по ЗУБ за предоставяне на закрила по отношение на касационния жалбоподател е направен на основаната на неактуални справки. С оглед динамичната и постоянно променящата се обстановка в Република Ирак, административният орган е следвало в изпълнение на задължението си по чл. 35 АПК, и въз основа на предоставената му от закона възможност по чл. 44, ал. 1 АПК, да обнови информационните си масиви относно обществено-политическото положение в тази страна и да прецени основателността на молбата на кандидата въз основа на актуална обществено-политическа справка за обстановката в Ирак. Съдът от своя страна е следвало стриктно да следи за изпълнението на това изискване на закона и при констатиране на нарушение да го санкционира съобразно възможностите си по АПК, включително като събира нови доказателства. Въпреки че молбата за закрила на Джабер е от февруари 2010 г., при постановяване на решението си АССГ е следвало да се отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. Съобразно с това, всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. На следващо място административният орган и съдът не са се съобразили с решението на Съда на Европейската общност от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Безспорно е, че обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38 /ЕО. Касационната инстанция намира за доказан фактът, че жалбоподателят е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. В подкрепа на този извод е представената по делото медицинска експертиза, от която се установява наличие на огнестрелна рана на средната дорзална област (куршумът не е отстранен и към момента). Това обстоятелство обаче не е изследвано във връзка с възможността за предоставяне на субсидиарна закрила, в какъвто смисъл са дадените тълкувания в решението на Съда на Европейската общност по дело C-465/07. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София-град е неправилно и следва да се отмени, следва също да се отмени и оспорвания административен акт, а делото - се върне на административния орган за ново произнасяне. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение