Решение № 9947 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14917/2013 г.
ВАСV отделение15.07.2014 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Петьо Андреев Стоянов от гр. София, срещу заповед № ЧР1-192 от 13.09.2013 г. на министъра на труда и социалната политика. ОСЪЖДА Петьо Андреев Стоянов да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата 150.00 /сто и петдесет/ лв. възнаграждение за юрисконсулт. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Мотиви
Решение № 9947 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14917/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Петьо Андреев Стоянов от гр. София, подадена чрез процесуален представител - адв. Каленски, срещу заповед № ЧР1-192 от 13.09.2013 г. на министъра на труда и социалната политика, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с ПМС № 194 от 29.08.2013 г. и съгласно утвърдено длъжностно разписание в сила от 14.09.2013 г. е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "главен експерт" в Отдел "Интеграцията на хората с увреждания", дирекция "Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи", считано от 14.09.2013 г. Жалбата е в срок и е процесуално допустима. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска нейната отмяна и присъждане на разноски по делото. Ответникът - министърът на труда и социалната политика, чрез процесуален представител - юрк. Бойчева, оспорва жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбоподателят е държавен служител, заемал длъжност - "главен експерт" в Отдел "Интеграцията на хората с увреждания", дирекция "Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи". Със ПМС № 194 от 2013 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС /Обн., ДВ, бр. 77/2013 г./, е изменен и допълнен Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика /МТСП/. Числеността на дирекция "Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи" - е намалена - от 16 на 15 щатни бройки. Въз основа на промените и по предложение на главния секретар - докладна записка, с изх. № 8002-384/от 10.09.2013 г., министърът на МТСП, утвърждава със Заповед № РД01-69/12.09.2013 г., ново длъжностно разписание, според което общата численост на дирекцията, длъжност в която заемал Стоянов, е намалена с една щатна бройка, премахната е една щатна бройка за длъжността "главен експерт" - същите от четири, са намалени на три. С оспорената заповед, поради съкращаване на длъжността - служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено. При така установеното от фактическа страна, настоящия състав на ВАС, Пето отделение, прави следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. Твърдението на Стоянов, че попада под закрилата на Кодекса на труда (КТ) - чл. 333, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, факт който прави заповедта незаконосъобразна, тъй като в деня на връчването й е бил в отпуск по болест, е неоснователно. В ЗДСл няма изрична разпоредба, която да забранява заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде връчена, когато служителят е в отпуск по болест. Неоснователно е твърдението на жалбоподателят, че не е налице реално съкращаване. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че до прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателят за заеманата от него длъжност са били предвидени четири бройки за "главен експерт" в Отдел "Интеграцията на хората с увреждания", дирекция "Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи". С влизане в сила на промяната в длъжностното разписание от 14.09.2013 г. една от четирите бройки е закрита. В случая е налице реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността и въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването е кои лица да бъдат съкратени, като в ЗДСл не се съдържа изискване за подбор. Преценката коя длъжност или бройка на длъжността да бъде съкратена е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността и негово право е да я организира по най-ефикасен начин. В правомощията органа по назначаването е да извършва структурни промени в рамките на нормативно определената структура и численост на администрацията. Съкращаването на длъжността е налице и когато макар длъжност със същото наименование и функции да продължава да съществува, бройката на служителите, натоварени с изпълнението й е намален. В случая съкращаването е резултат не от премахването на длъжността като нормативно определена позиция, а от намалените бройки за нея, което налага прекратяване на служебното правоотношение на част от служителите, в конкретиката на разглеждания спор - Стоянов. С оглед направеното искане, От процесуалния представител на жалбоподателят е направено искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани. С оглед изхода на спора и направеното искане жалбоподателят следва да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Сумата е съобразена с минималния размер, предвиден в чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по административни дела без материален интерес По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение