Решение № 11310 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 904 от 26.02.2021г., постановено по адм.д. 642/2020г. Административен съд Хасково е отменил решение към MRN 20BG002002024789R1/10.02.2020г. с рег. 32-198286/10.07.2020г. на директора на Териториална дирекция Северна Морска при Агенция Митници, като е осъдил Агенция Митници да заплати на Евротекс ЕООД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, [адрес], разноски по делото в размер на 1 476 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция Северна Морска, сега ТД Митница Варна към Агенция Митници, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Л. Сърбинска. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд Хасково е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Хасково и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалваното решение на директора на Териториална дирекция Северна Морска към Агенция Митници. Претендира заплащане на юрисконсулстско възнаграждение. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество Евротекс ЕООД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, [адрес], представлявано от управителя Я. Пандов, чрез своя процесуален представител адв.С. Желязкова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Хасково е отменил решение към MRN 20BG002002024789R1/10.02.2020г. с рег. 32-198286/10.07.2020г. на директора на Териториална дирекция Северна Морска при Агенция Митници, с което: е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока 1 по МД с номер MRN 20BG002002024789R1/10.02.2020г., определена е митническа стойност на стока 1 по МД с номер MRN 20BG002002024789R1/10.02.2020г. както следва : стока 1, описана в ЕД 6/8 Описание но стоките като употребявани дрехи - 492 пакета, с код по ТАРИК 6309000000, в размер на 74 109,60 лв. ; разпоредено е да се коригират данните за стока 1 по МД с номер MRN 20BG002002024789R1/10.02.2020г. както следва: ЕД 8/6 Статистическа стойност да се чете 74 109,60; ЕД Митническа стойност да се чете 74109,60; променя се ЕД 4/14 Цена на стоката при курс 1,76392 за 1 $ и следва да се чете 42 014,15; в ЕД 4/16 метод на определяне на стойността да се чете: 3 - Договорна стойност на сходни стоки /чл.74,§2, б.б от Кодекса; данните в поле Задължения за стока 4 да се четат дължим размер мита 3 927,81 лв. и дължим размер ДДС 15 768,98; общо задължения по МД с номер MRN 20BG002002024789R1/10.02.2020г. да се четат : дължим размер мита 3 927,81лв. и дължим размер ДДС 15 768,98 лв.; дължима сума за доплащане 2 971,80 лв. мито и 11 808,71 лв. ДДС. На стр.3 5 от решението, л. 296 297 от първоинстанционното дело първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения митнически акта извършения внос от страна на дружеството жалбоподател на дрехи втора ръка от Пакистан, вида и количеството на стоката, начина на деклариране и представенити документи, съставения протокол за митническа проверка от 14.02.2020г., разменената документация между административния орган и вносителя във връзка с образуваното административно производство. Подробно е възпроизведено и основанието за издаване на оспореното решение. На страниците на съдебния акт /стр. 5 6/ е възпроизведено подробно и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения административен акт. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. На стр.7 8 от решението е възпроизведено съдържанието на решение извършен на 10.02.2020г. митнически внос от Евротекс ЕООД , [ЕИК], с подадена митническа декларация MRN 20BG002002024789R1/10.02.2020г. за режим Допускане за свободно обръщение на стока употребявани дрехи 492 палета, 20 210кг. бруто, нето 19710 кг., държава на износ Пакистан, с деклариран произход Пакистан с условие на доставка CFR Варна с приложена търговска фактура SHC/197/2019 20/10.12.2019г., издадена от Retex Global Ltd.на стойност 10 226 USD , като за стока 1 по декларацията с код по ТАРИК 6390000000 е декларирана митническа стойност 0,92лв. за кг условие на доставка CFR Варна; аргументите на органа за наличие на съмнение за занижена декларирана стойност през периода м.юни 2019г. м. февруари 2020г. Евротекс ЕООД е внасяло регулярно стока употребявани дрехи от същото пакистанско дружество в приблизително същото количество с декларирана митническа стойност в размер на 3,50лв. 4,34лв. за кг.; посочено е, че при проверката на декларираната митническа стойност освен сравнителен анализ на наличната информация в митническата информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT данни на Евростат за подробна статистика за международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местонахождение, при който анализ е установено, че декларираната цена на внасяната стока е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС; отбелязано е, че и след представяне от страна на вносителя на допълнително изискани документи, у митническия орган остават съмнения , че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, поради което са налице достатъчно основания за отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 митническа стойност, без да се оспорват автентичността на представените документи. В решението са възпроизведени подробно и аргументите на митническия орган относно способа за определяне на митническата стойност на внесената стока. Възпроизведен е извършения анализ на приложимите методи и защо органът приема, че случая следва да бъде използван метода по чл.74, пар.2, б.б от Регламент 952/2013, като под стойност на сходни стоки се вземе предвид стойността на внесени от същото дружество дрехи втора употреба по декларация MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г 3,76лв. за кг. След това стр.9 от решението, първоинстанционният съд е дал тълкуване на относимите правни разпоредби относно определяне на митническата облагема стойност чл.70 и чл.74 от приложимия Регламент /ЕС/ 952/2013, съответно разпоредби на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне на подробни привила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013. В мотивите на съдебния акт е направено и възпроизвеждане на решения на Съда на Европейския съюз по дела С 291/2015 и С 354/09 за тълкуване на относими правни разпоредби относно понятието сходни стоки, справедлива стойност и прочие, на които има позоваване в оспорения административен акт. Специално внимание е обърнато и на процедурата по чл.140,§1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 и по специално на изискването съмненията на митническия орган относно справедливостта на декларираната митническа да бъдат мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е свързана с възможностите му. На база на последното съдът е изградил и изводи /стр.11 от решението/ относно разпределянето на доказателствената тежест и поведението, което следва да има митническия орган. Съпоставяйки даденото тълкуване на материалния закон и процедурните правила и конкретните факти по делото, първоинстанционният съд е обосновал извод, че при издаването на оспореното митническо решения са допуснати нарушения както на процедурата, така и неправилно е приложен материалния закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение изводите му в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Прието е, че в нарушение на изискванията на чл.8,§1, б.а от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 , според които съобщението, упоменато в чл.22,§6 от Кодекса, следва да съдържа документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение, такива документи и информация не са посочени в отправеното до жалбоподателя писмо изх. 32 46450/11.02.2020г. 2. Прието е още, че този пропуск в процедурата не е преодолян и с последващото изпратено писмо Рег. 32 119711/24.04.2020г. 3. Посочено е, че за пръв път в административното производство в процесното митническо решение са изложени съображения, че съмненията относно декларираната митническа стойност произтичат от това, че декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в Европейския съюз. Последното е квалифицирано като водещо до нарушаване на правото на защита на задълженото лице, което макар и да е информирано за предстоящо издаване на решение за определяне на нов размер на данъчни и митнически задължения, не е информирано за цитираните по-горе обстоятелства относно съмненията на митническия орган в справедливостта на декларираната митническа стойност. 4. На отделен ред /стр.13 от решението/ са изложени мотиви защо според административния съд са немотивирани изводите на административния орган относно определяне на декларираните договорни стойности /основно използване на различни видове данни, от които не става ясно как е определена крайната стойност по акта/. 5. Като допълнителен аргумент за незаконосъобрасност е изложено и обстоятелството, че в заключението на вещото лице е посочено, че заплатената от дружеството цена за внесената стока е в размер на 10 226 щатски долара толкова, колкото е посочено в митническата декларация, като липсват данни за извършени други плащания по доставката, което опровергава констатацията на митническия орган относно занижена декларирана стойност. 6. От изложеното е обоснован генерален извод, че немотивираното прилагане на метода за определяне на декларираната стойност по реда на чл.74,§2, б.б вместо на основния метод на договорната стойност по чл.70 съставлява неправилно приложение на материалния закон. 7. Независимо от това в допълнение са развити съждения, че дори да се приеме за правилен извода на митническия орган, че стойността на декларираните стоки не може да бъде определена по реда на чл.70,§ 1 от Регламента, то анализът на събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, опровергават приложението на метода по чл.74, §2, б.б от Регламента. В тази насока на стр.14 и 15 от решението са обсъдени доказателствата по делото и данните, съдържащи се в използваната за определяне на стойността митническа декларация на същия вносител от 2019г., от което е обоснован извод, че данните по последната не са коректни и не могат да бъдат ползвани като такива за определяне на митническата стойност по процесната и по този начин материалният закон е приложен неправилно. Направен е краен извод, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно по смисъла на чл.146,т.2, 3 и 4 АПК и като немотивирано, при липса на материално-правни предпоставки за издаването му и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила следва да бъде отменено. Решението на Административен съд Хасково е правилно. В касационната жалба на директора на Териториална дирекция Северна Морска Варна сега ТД Митница Варна - към Агенция Митници се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд Хасково поради наличие на всички основания по чл.209,т.3 АПК - за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел всички събрани по делото доказателства, които по безспорен начин установяват допуснати нарушения при извършения внос от дружеството, изразяващо се в деклариране на занижена пазарна стойност, което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на оспорения митнически акт. Твърди се още, че установената фактическа обстановка по делото налага извод, че са изчерпани възможностите за определяне на митническа стойност на стоките по правилата на чл.70 от Митнически кодекс на общността и по тази причина е използвана последната възможност за определяне на митническата стойност по реда на чл.74,§2 на база на която е определен размера на допълнителните задължения за мито и ДДС. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. От страна на Евротекс ЕООД , [ЕИК], е извършен внос на дрехи втора употреба от Пакистан 492 бр.пакета, код по ТАРИК 6309000000, нето 19710 кг, за който е подадена митническа декларация MRN 20BG002002024789R1/10.02.2020г., с декларирана цена 0,92 лв. за кг. При оформяне на митническата декларация е използван методът на договорната стойност по чл.70 от Регламент 952/2013г. за поставяне на стоките под митнически режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС. Фактическата обстановка по издаване на оспорения митнически акт не е спорна между страните и същата е възпроизведена подробно в съдебното решение. У митническия орган е възникнало съмнение за занижена стойност на процесната стока, обосновано с това, че декларираната стойност е по-ниска от определената рискова прагова стойност, информацията за която е предоставена на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата ТЕЗЕЙ THESEUS на съвместния изследователски център на Европейската комисия. Данните в тази насока са подробно изложени на стр.5 от оспореното митническо решение /л.22 от първоинстанционното дело/, от което е изведен извод, че декларираната от вносителя стойност 0,92 лв. за кг. е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки в ЕС. По тази причина не е бил възприет метода на договорната стойност, а се е пристъпило към използване на другите методи, посочени в чл.74 от Регламент 952/2013. На база на доказателствата по административната преписка е ползван вторичния метод по чл.74, § 2, б.б от цитирания регламент, като за митническа стойност е взета тази, предмет на деклариране по MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г 3,76лв. за кг.за извършен внос от същия вносител също на дрехи втора ръка от същото пакистанско дружество. На база на тази разпоредба е определена нова стойност на стоките по митническата декларация и са определени допълнителни митнически задължения за мито и ДДС. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че при изготвянето на митническия акт са допуснати от една страна нарушения на административната процедура, тъй като на задълженото лице не е било уведомено относно обстоятелствата, на които митническия орган обосновава съмненията си за занижена стойност, както и относно тези, въз основа на които смята да определи митническата стойност. Отделно от това са изложени мотиви за неправилно приложение на материалния закон обосновани с това, че методът по чл.74,§ 2,б.б от Регламент 952/2013 е приложен неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства. Настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения митнически акт. В допълнение към изложеното от административния съд следва да бъде добавено следното: У митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната договорна стойност на стоката, представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., което е довело до извършване на последваща проверка и издаване на процесното митническо решение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че въпросният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон.