Решение № 16755 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2019 г.

Решение № 16755 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите, гр. София срещу решение № 825 от 22.04.2019 г. по адм. д. № 151/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, в частта, в която Агенцията е осъдена да заплати на "Хигия-МСГ-Индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕООД, обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление в размер на 1800 лева ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за производството в размер на 406 лева. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в оспорваната част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че платеният адвокатски хонорар не е вреда. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и изцяло отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Ответникът – "Хигия-МСГ-Индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕООД — с. Кулата, чрез процесуален представител, в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Благоевград е уважил частично иска на "Хигия-МСГ-Индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕООД срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като я е осъдил да заплати на ищеца сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено Наказателно постановление № F238824/13.02.2017 г. на заместник- директор на ТД на НАП - гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 406 (четиристотин и шест) лева — разноски в производството. Съдът е отхвърлил предявения от дружеството иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отмененото наказателно постановление, в останалата му част — за сумата от 20 лв. заплатени такси за издаване на заверени преписи от съдебни решения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2019 г. до окончателното й изплащане. Претенцията на дружеството е за имуществени вреди, претърпени във връзка с обжалваното и отменено наказателно постановление. На основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на ищеца "Хигия-МСГ-Индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕООД — с. Кулата е била наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Административният съд – Благоевград след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е частично основателен, налице са всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдяните от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната но НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел иска за основателен за сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за изплатеното адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 67/2018 г. на Районен съд — Петрич и в производството по КНАХД № 463/2018 г. на Административен съд — Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът е приел, че за обезщетяване на разноските за издаване на заверени преписи от съдебните решения по двете дела, искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неоснователен. АС е обосновал извод, че заплатените такси за получаване на преписи от документи по делото не представляват разноски по водене на делото. Таксите за издаване на заверени преписи от съдебните решения не са присъщи, задължителни за съдебното производство по обжалване на наказателното постановление разходи, респективно не са в пряка причинно-следствена връзка с издаването му. Затова и съдът е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждането на сумата от 20 лв. — заплатените такси за издаване на заверени преписи. Решение в обжалваната му част е правилно. Съдът е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С решение № 1732 от 29.10.2018 г. по КАНД № 463/2018 г. по описа на АС – Благоевград е оставено в сила решение № 313 от 18.06.2018 г. по НАХД № 67/2018 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отменено като незаконосъобразно НП № F238824/13.02.2017 г. на заместник- директор на ТД на НАП - гр. София. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 1800 лв., за осъществено процесуално представителство по НАХД № 67/2018 г. по описа на Районен съд – Петрич по КАНД № 463/2018 г. по описа на АС – Благоевград. Представени са доказателства за заплатеното в брой договорено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции Решението е обосновано. Съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила е вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление, лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление, и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия "при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон". Съгласно разпоредбите на чл. 124 - 130 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения на съответните общи събрания на колегиите на ВКС се постановяват при наличие на неправилна и противоречива практика на съдилищата по тълкуването и прилагането на закона и, веднъж приети, са задължителни за съдилищата и държавните органи. Неоснователни са доводите на касатора, че в представените договори за правна защита и съдействие по НАХД № 67/2018 г. по описа на Районен съд – Петрич и по КАНД № 463/2018 г. по описа на АС – Благоевград е договорено плащане, но няма писмени доказателства, които да подкрепят извършеното плащане. Видно от приложените договори изрично е посочено, че плащането е в брой. Безпротиворечива е съдебната практика, както на ВАС, така и на ВКС, че в тези случаи договорът служи и като разписка установяваща извършеното плащане. С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на "Хигия-МСГ-Индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕООД — с. Кулата, като ответна страна по касационната жалба за присъждане на разноски в размер на 400 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.10.2019 г. (л. 34). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение