Решение № 8825 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2022 г.

Решение № 8825 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2022 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Л. И., подадена чрез адвокат Л. Цеков, против Решение № 7903/29.12.2021 г., постановено по административно дело № 13348/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо рег. № САГ18-УТ00-253-(13)/26.11.2018 г. на Главния архитект на Столична община. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът Главен архитект на Столична община, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното пред административния съд писмо, Главният архитект на Столична община е отказал да издаде удостоверение за търпимост за строеж: "Пристройка на тераса - стая към жилище на II етаж на съществуваща жилищна сграда", находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.4330.532, УПИ X–532, кв. 10, м. "[местност] по плана на гр. София, район [район] – СО. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след анализ на събраните по делото писмени доказателства и получените експертни знания. Възприел е съответни на доказателствата фактически установявания и въз основа на тях е извел правните си изводи, поради което неоснователни са твърденията в касационната жалба за липса на мотиви в съдебния акт. На първо място, неоснователни са доводите за недопустимост на съдебното решение, тъй като същото е постановено по подадена жалба от надлежно легитимирано лице. Оспореният отказ за издаване на удостоверение за търпимост е постановен по повод подадено заявление от Л. И., поради което именно това е лицето, притежаващо правен интерес да го оспори. Установеното обстоятелството, че заявителят не е собственик на жилището, към което е изградена пристройката е от значение за разрешаване на спора по същество, но не възпрепятства правото му да обжалва постановения административен акт. Правилен е крайният извод на съда за това, че процесната пристройка не може да се квалифицира като търпим строеж, със следните допълващи и коригиращи мотиви: С оглед периода, в който е установено, че е изградена същата през 2000 г., приложима е хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, а не тази на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ, незаконни строежи започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародване на този закон, тоест до 2 януари 2001 г., не се премахват ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на закона. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не дерогира и не отменя предходната уредба относно търпимостта на незаконните строежи, съдържаща с в § 16 ПЗР ЗУТ. До влизане в сила на ЗИДЗУТ (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), режимът на търпимост се урежда в § 16 ПЗР ЗУТ, който визира три самостоятелни хипотези по ал. 1, ал. 2 и ал. 3, според времевия период на изграждане на незаконния строеж. Със ЗИДЗУТ (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г.), посредством нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ се въвежда нов четвърти период, който времево следва периодът, визиран в § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ. Липсва изрична отмяна на § 16 ПЗР ЗУТ, както и преходна разпоредба, която да придава обратно действие на новата разпоредба по смисъла на чл. 14 ЗНА, поради което разпоредбите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗУТ продължават да действат. По делото е установено, че пристройката не отговоря на строителните правила и норми, действали по време на изграждането й през 2000 г., както и съгласно сега действащия закон и по - конкретно нарушено е изискването за отстояние от жилищната сграда, към която същата става едно цяло до вътрешната странична регулационна линия, което следва да е минимум 3 метра. В този смисъл са разпоредбите на чл. 62, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) и чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Разпоредба на § 16, т. 3 ПР ЗУТ поставя и допълнително трето изискване, което също не е спазено, доколкото по делото липсва подобно твърдение и доказателства в този смисъл, а именно: за да се квалифицира като търпим строежът следва да е бил деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на ЗУТ. Относно липсата на съгласие от другия съсобственик на имота за извършване на пристрояването, следва да се отбележи, че същото не попада в приложното поле на § 16 ПР ЗУТ, който има предвид само строителните правила и нормативи, определящи разположение, височина, отстояния, конструкция, вид на строежа. Като допълнителен аргумент, който е в подкрепа на оспорения акт е обстоятелството, че пристройката не представлява "самостоятелен обект" по смисъла на § 5, т. 39 ДР ЗУТ, поради което по отношение на нея е недопустимо издаването на удостоверение за търпимост, по който въпрос съдът е изложил убедителни мотиви. На следващо място, отказът е правилен и поради факта, че е постановен по повод заявление, подадено от лице, което не е собственик на жилищната сграда, към която е изградена пристройката. При така изложените мотиви, строежът не може да бъде квалифициран като търпим, поради което постановения отказ е законосъобразен. Съдебното решение е валидно, допустимо и не страда от сочените основания за касирането му, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,