Решение № 4775 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10628/2010 г.

Решение № 4775 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10628/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Алена Пропърти" Е00Д - гр. София, срещу решение № 2334 от 12.07.2010 г., постановено по адм. дело № 246 от 2010 г. на Административния съд - София-град. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу РА 2000807803 от 22.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1645 от 26.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, относно отказано право на данъчен кредит на дружеството по два броя фактури, издадени от доставчика "Резос-БГ" ЕООД за м. октомври и ноември 2007 г., съответно за 75 000 и за 25 000 лв., и съответните лихви, както и относно определеното задължение по ЗКПО. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му и постановяване на друго решение, като се отмени обжалваният РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на касатора срещу РА 2000807803 от 22.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1645 от 26.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, относно отказано право на данъчен кредит на дружеството по два броя фактури, издадени от доставчика "Резос-БГ" ЕООД за м. октомври и ноември 2007 г., съответно за 75 000 и 25 000 лв., и съответните лихви, както и относно определеното задължение по ЗКПО. За да постанови този акт, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел е, че правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Рекламна агенция Резос БГ" и подизпълнител "Интер Медиа" ЕТ, въпреки наличието на договор и издадени фактури, тъй като липсват доказателства за реално осъществена доставка. Приел е, представените предложения за излъчване на реклами и сертификати за излъчване не доказват предоставянето на услугата. Обсъдил е и обстоятелството, че стойността на рекламните услуги, фактурирани от поддоставчика "Интер медия" ЕТ на прекия доставчик Рекламна агенция "Безос БГ", са многократно по-ниски от тези, фактурирани от последното дружество на жалбоподателя, като е отбелязал и това, че няма доказателства за извършени допълнителни услуги от прекия доставчик, които да са довели до увеличаване на стойността на извършените услуги, което да е наложило увеличаване на тяхната стойност, още повече че този доставчик не е разполагал със съответния персонал, който да осъществи такава услуга. Спрял се е и на практиката по сходно дело на Върховния административен съд. По отношение на определените задължения по ЗКПО съдът е посочил, че е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, тъй като е заплатено възнаграждение за услуги, които не са реално осъществени. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу издадения РА. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е и е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми на ЗДДС и ЗКПО решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че обжалваният пред него РА е законосъобразен, издаден е от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Наличието на договори, фактури и правилното счетоводно отразяване на твърдените доставки на услуги в счетоводството на касатора (което се установява от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза) не е достатъчно основание, за да се приеме, че рекламните услуги, за които са издадени процесните фактури, са реално осъществени. Това е бил и основният спор по делото, свързан с отговора на въпроса дали доставките, които са удостоверени с процесните фактури, удостоверяват реално осъществени доставки. Съдът е дал обоснован отговор на този въпрос. Наличието на реално осъществена доставка несъмнено представлява едно от кумулативните изисквания за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 ЗДДС. Затова наличието на реално осъществена доставка следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал. Следва да се подчертае, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и на посочените страни по доставката. В настоящия случай представените по делото писмени доказателства не опровергават констатациите в РА за липса на реално осъществени доставки, не е доказано къде, как и от кого са изработени рекламните клипове, не е доказан и начинът, по който е формирана цената на услугите. Не са представени, въпреки че са изискани, "схеми на излъчване", в които да се опишат рекламните материали, които са излъчвани, месецът и годината на излъчване, видът на форматите (реклама, спонсорство), гарантирани рейтинг точки съгласно чл. 6 от договора и др. Правилно съдът в тази част се е спрял и на съществуващото несъответствие във фактурираните цени на тези услуги от поддоставчика към прекия доставчик и от последния към ревизирания субект. Този извод на съда за липса на реални доставки по никакъв начин не се променя и от изложеното в касационната жалба. Правилно е решението и в частта по ЗКПО, тъй като след като не е доказана реалността на фактурираните услуги, правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗКПО е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2007 г., предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, според която заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, представлява отклонение от данъчно облагане. След като е установено това отклонение, правилно с неговия размер е увеличен и финансовият резултат. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. При този изход на спора по делото не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,