Решение № 5780 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9797/2012 г.

ВАСIV отделение24.04.2013 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3219 от 15.06.2012 г. по адм. д. № 257/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 33 състав. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да заплати на ЕТ "Полиграф - Георги Михайлов", ЕИК 838177525 гр. Ямбол, ул. "Преслав" № 57, със собственик Георги Димитров Михайлов, разноски по делото в размер на 410,00 /четиристотин и десет/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5780 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9797/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Красимира Темелкова против решение № 3219 от 15.06.2012 г. по адм. д. № 257/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение 33 състав, с което е отменен отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-280-2600/2909 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че неправилно съдът е тълкувал чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., поради това, че установения процент на наддекларирани площи е 2,3%, а установената от съдебно - техническата експертиза е 2,16%, което се дължи на дешифрирането на "специализирания слой". Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Полиграф - Георги Михайлов", гр. Ямбол, чрез пълномощника адв. Пейчо Пейчев, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъдат присъдени направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че при точно установени и относими към спора факти и обстоятелства, АССГ е извел обосновани правни изводи, както и обосновано е прието, че административния орган, неправилно е приложил материалния закон - чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., тъй като в случая процентът наддекларирана площ е по-малък от 3%. Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 3219 от 15.06.2012 г. по адм. д. № 257/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение 33 състав, е отменен отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-280-2600/2909 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, както и е осъден ДФЗ да заплати на ЕТ "Полиграф - Георги Михайлов", гр. Ямбол разноски по делото в размер на 460 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалноправните разпоредби. Съдът е съобразил заключението на допусната и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, въз основа на което е констатирано несъответствие в признатите за наддекларирани площи за част от заявените площи и приетите за наддекларирани от административния орган. Приел, че процентът наддекларирана площ е по-малък от 3% /независимо дали определения от административния орган - 2.3 % или този на вещото лице - 2.16 %/, поради което разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. е неприложима в конкретния случай, доколкото същата регламентира разлика между декларираната и установената като допустима за подпомагане площ повече от или 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от определената площ. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че предмет на оспорване е уведомително писмо с изх. № 02-280-2600/2909 от 02.10.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция по повод общо заявление за единно плащане на площ УРН: 181416, подадено от ЕТ "Полиграф - Георги Михайлов", гр. Ямбол, с което е отказан размера на искана финансова помощ за 2010 г. по СЕПП в размер на 2 832 лв., по СНДП в размер на 1540,20 лв. В писмото са отразени таблици за формиране на суми за финансово подпомагане за СЕПП и СНДП. За изясняване на спорните фактически обстоятелства съдът е допуснал и приел СТЕ, въз основа на която подробно е отразил заявените за финансово подпомагане площи от земеделския производител по отделните схеми, както и е установил несъответствия по отношение на констатираните от административния орган наддекларирани площи. Въз основа на СТЕ съдът е приел, че първоначално определените от административния орган в уведомителното писмо недопустими площи по СЕПП в размер общо на 5.15 ха, които представляват 2,3 % съотношение между установена и недопустима за подпомагане площ, като следва да бъде коригирана на 4.85 ха, респ. съотношението е 2,16%. По идентични съображения съдът е приел, че първоначално определените от административния орган в уведомителното писмо недопустими площи по СНДП в размер общо на 5.15 ха следва бъде коригиран на 4.85 ха, а съотношението от 2,3 % на 2,16 %. Първоинстанционният съд правилно е подходил при определяне на приложимото право във връзка с оспорването на административния акт - ЗПЗП, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, както и приложението на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден при допуснато нарушение на материалния закон. Не се спори от административния орган, че заявената за подпомагане площ и по двете мерки е 229.71 ха, като приета за допустима е обща площ от 224.55 ха, а наддекларирана 5,16 ха, като въз основа на СТЕ тази площ съответно е определена за установена - 224,86 ха, а наддекларираната площ е 4,85 ха, като при този размер съотношението е 2,16 %. При тези фактически установявания административният съд правилно е приел, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Такава площ се смята за недопустима за подпомагане по СЕПП, а съгласно чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП за недопустима се приема и площта заявена в повече по националните доплащания на площ (НДДП). В конкретния случай отказаната финансова помощ е основана на ЗПЗП и по двете схеми е по посочените разпоредби, като административния орган се е позовал на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., като е определил размер на установената за недопустима площ 5,16 ха х 2. Разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. изисква процентът на наддеклариране да се изчисли на базата на съотношението на недопустимата площ към установената/определената площ, която в случая е 2,16 % и е по-малка от 3 % за да се приложи санкцията за наддекларирана площ в случая за 10,32 ха. Санкцията в случая е определена в нарушение на чл. 58, поради и което съдът е отменил отказа като незаконосъобразен. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от ответника в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ДФ "Земеделие" да му заплати направените разноски за настоящата инстанция в размер на 410,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействия от 02.08.2012 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1