Решение № 15408 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 578/2013 г.

Решение № 15408 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 578/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" против решение № 5780/31.10.2012 г. по адм. дело № 1988/2010 г. Административен съд София - град, с което агенцията е осъдена да заплати на Любомир Петров Стоянов сумата 11 635.80 лв., заедно с лихва в законния размер, считано от 20.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1566.00 лв. разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като размерът на брутното възнаграждение на служителя е неправилно изчислен и не е уважено направеното от агенцията възражение за прихващане. Моли да бъде отменено като се постанови нов акт по същество, с който предявеният от Стоянов иск да бъде отхвърлен или евентуално уважен до размера на направеното възражение за прихващане. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалба е частично основателна. Правилно първоинстанционният съд приема, че Агенция "Митници" дължи на ищеца Стоянов обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Заповед № 10756/16.12.2009 г. на директора на агенцията, с която служебното правоотношение на Стоянов е прекратено, е отменена с решение № 8772 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 3040/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, влязло в сила на същата дата. С отмяната на заповедта за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение по реда на цитирания текст за периода, през който не заема държавна служба, но за не повече от 10 месеца (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в ред. ДВ, бр. 95/2003 г.). Когато служителят е назначен на друга работа с по-ниско възнаграждение или заплата, същият има право на разликата в заплатите или на разликата в заплатата или възнаграждението. В случая, с оглед цитираната разпоредба правилно е преценено, че на Стоянов се дължи обезщетение за посочения в исковата молба период 4.01.2010 г. - 4.11.2010 г., през който е останал без работа. На това основание същият има право на обезщетение в размер на 10 брутни заплати, изчислени към момента на признаване на уволнението за незаконно или в случая към 20.06.2011 г., когато влиза в сила съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 104, ал. 1, изр. посл. от ЗДСл). Размерът на брутното възнаграждение е правилно определен от първоинстанционния съд, като е взета предвид средната основна заплата за длъжността към датата на отмяна на заповедта за уволнение и допълнителното възнаграждение за трудов стаж. Това разбиране е в съответствие с нормата на чл. 5, ал. 5 във връзка с ал. 4 от ПМС 46/2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности и аналогичната разпоредба на чл. 6, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Вътрешните правила за работната заплата в Агенция "Митници". Ето защо доводът на касатора за определяне на основна заплата в по-нисък размер е неоснователен. Съобразно цитираните критерии правилно е преценено, че брутното възнаграждение на служителя към датата на отмяна на заповедта за уволнение е в размер на 1163.58 лв. На тази база обезщетението, дължимо на служителя на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (изм.) за периода 4.01.2010 г. - 4.11.2010 г., през който е останал без работа поради уволнението, е в размер на 11635.80 лв. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че не са налице основания за прихващане на така определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл със сумата от 870.40 лв., изплатена на служителя на основание 106, ал. 4 от ЗДСл - неспазен срок на предизвестие. Последното има за цел да възмезди служителя за неправомерното поведение на работодателя, който в нарушение на законовите изисквания не му отправя предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение. Това обезщетение е изплатено на служителя на правно основание, което с отмяната на уволнението не е отпаднало. Следователно служителят не дължи връщане на тази сума и прихващане не може да се извърши. Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за прихващане и по отношение на сумата от 1740.80 лв., изплатена на служителя на служителя на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение, обаче е незаконосъобразен. Обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл има за цел да възмезди служителя за вредите, претърпени от прекратяването на служебното правоотношение. Поради това с отмяната на уволнението, отпада и основанието за изплащане на сумата. Това налага извода, че сумата е получена от служителя на отпаднало основание, поради което последният дължи връщането й. Поради това следва да се приеме, че страните по делото си дължат взаимно, определени по основание и размер, парични суми. Възражението за прихващане е основателно и вземанията следва да бъдат погасени до размера на по-малкото от тях или в случая Агенция "Митници" дължи на Стоянов сумата 9895.00 лв. (чл. 104, ал. 2 във връзка с чл. 103, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че искът за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е основателен по размер за сумата 9895.00 лв., а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли. Тази сума Агенция "Митници" следва да заплати на Стоянов, заедно с лихва в законния размер, считано от деня на забавата или от 20.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). С оглед изложеното настоящият състав приема, че решението в частта, в която агенцията е осъдена да заплати на Любомир Стоянов обезщетение над сумата 9895.00 до 11635.80 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който искът над първата сума да бъде отхвърлен. Изложеното относно размера на сумата, която следва да се присъди, обосновава незаконосъсобразност на съдебния акт и в частта за разноските. Съобразно уважената част на иска и действително направените разходи по водене на делото съгласно ангажираните в този смисъл доказателства (чл. 78, ал. 1 от ГПК) на Стоянов се дължат разноски в размер на 1403,15 лв. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие със събраните по делото доказателства, като допуснатата от съда незаконосъобразност се дължи на неправилно тълкуване и прилагане на закона, а не на погрешна интерпретация на доказателствата. Ето защо доводът на касатора за необоснованост на съдебния акт е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд - София град следва да бъде отменено в частите, в които Агенция "Митници е осъдена да заплати на Стоянов обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за разликата над 9895.00 лв. и разноски за разликата над 1403.15 лв. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който искът за разликата над 9895.00 лв. до присъдената от първата инстанция сума да бъде отхвърлен. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът по касационната жалба следва да заплати на Агенция "Митници" сумата 100.00 лв. възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,