Решение № 16515 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2013 г.

Решение № 16515 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет гр. Пазарджик, чрез процесуалния представител адв. Иван Йорданов от Пловдивската адвокатска колегия против решение № 685 от 21.12.2012 г., постановено по адм. дело № 448/2012 г. на Административен съд гр. Пазарджик. В касационната жалба се излагат подробни съображения по съществото на спора. С нея се сочат и касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание и писмено становище от 13.11.2013 г. процесуалния представител адв. Шикова подържа касационната жалба по изложените в нея основания. Претендира съдебни разноски. Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери касационната жалба, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение и от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С оспореното решение, административният съд, в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗОбС е отменил решение № 116 от 31.05.2012 г. на Общинския съвет гр. Пазарджик, взето с протокол № 8 от 31.05.2012 г., с което са обявени за частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор 55155.508.523 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пазарджик, състоящ се от 4841 кв. м ведно с построената в него сграда с идентификатор 55155.508.523.1 с площ от 300 кв. м, актувани с АПОС № 124/13.04.2009 г. вписан под рег. № 1733/15.04.2009 г. и поземлен имот с идентификатор 55155.508.524 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пазарджик, състоящ се от 989 кв. м, ведно с построените в него сгради, актувани с АПОС № 125/13.04.2009 г., вписан под рег. № 1732/15.04.2009 г. том VI, № 107, съставляващи съответно УПИ VI - атракционни дейности и спорт и УПИ IХ - атракционни дейности и спорт, в кв. 2а по регулационния план на индустриалната зона на гр. Пазарджик. Съдът въз основа на събраните доказателства е приел, че административният орган не е посочил обективни предпоставки, установяващи отпадането на предназначението на имота за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, съгласно действащия план за регулация и застрояване на гр. Пазарджик по чл. 3, ал. 2 от ЗОбС, поради което е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Така приетото от съда е необосновано. Няма спор, че в правомощията на общинския съвет е да преобразува публичната в частна общинска собственост. Съгласно чл. 140 от Конституцията на Република България общината има право на собственост, която използва в интерес на териториалната общност, а съгласно чл. 138 от същата - общинският съвет е органът на местното самоуправление. Следователно, той е органът, който има правомощието да приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, т. е. упражнява правата на едноличния собственик - общината като правен субект и юридическо лице и могат да преценяват дали са налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 ЗОбС. Действително, макар и да не са отбелязани подробно и изрично в самото решение на общинския съвет № 116 от заседание, проведено на 31.05.2012 г., по същество в предложението на кмета на общината л. 161 от делото са посочени мотиви - имотът е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОбС. Тези мотиви представляват именно обстоятелствата, които предполагат вземане на позитивно решение по промяна на вида на собствеността. Видно от доказателствата по делото при обсъждането на този въпрос са били изразени становища и мнения - л. 47 - 51 от делото. Надделяло е становището, че предложението на кмета на общината е основателно, тъй като имотите били трудноподдържими, което ги правело и неизползвани в пълния им капацитет. От изказването на кмета пред сесията на общинския съвет е видно, че целта на предложеното от него е да се даде възможност да бъде реализиран такъв инвеститорски интерес, че територията да бъде развита в един целогодишен комплекс за задоволяване на обществените нужди на града. След като процесният имот е загубил значението си - трайно да задоволява обществените потребности с местно значение, то са били налице и предпоставките на чл. 6, ал. 1 ЗОбС - да се промени предназначението му. Окръжна прокуратура гр. Пазарджик не е ангажирала доказателства, оборващи това заключение. Ето защо, като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил едно необосновано решение, което следва да се отмени, а спорът се реши по същество. Действително по аргумент от чл. 140 КРБ разпореждането със собствеността на общината следва да се извършва при спазване на материално-правните и процесуалните норми, защото това е законовата гаранция, че правомощието на общинския съвет е упражнено съобразно конституционно защитения интерес на общността. Освен това съдебната проверка за законосъобразността на тези решения не накърнява оперативната самостоятелност на общинския съвет да взема решения за управление и разпореждане с общинско имущество. Проверката е гаранция за законосъобразно упражняване на обективното право на управление и разпореждане и че имуществото на общината се използва в интерес на същата, както повелява чл. 140 от Конституцията на Република България. Решението, чиято законосъобразност е оспорена, е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местна администрация и чл. 6, ал. 1 от ЗОбС . От изложеното по-горе следва извода, че общинският съвет, в условията на оперативна самостоятелност, може да определя кръга от имотите от публичен характер, попадащи в хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС и по същия ред да променя свои решения по отношение на имоти, попадащи в тази хипотеза, като разбира се, решението на собственика следва да бъде съобразено и с изискването на чл. 6, ал. 1 ЗОбС. В конкретния случай, както се посочи по- горе, тези изисквания са били налице. От представените по делото доказателства се установява, че са били спазени всички изисквания при вземане на оспореното решение от общинския съвет - внесено е предложение от кмета на общината; същото е било съгласувано с постоянните комисии; прието е на сесия на общинския съвет при съответния кворум и не на последно място в съответствие с целта на закона. Ето защо оспорваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а съдебното решение отменено и протестът на прокурора отхвърлен. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че Общински съвет гр. Пазарджик, представляван от председателя му Хари Харалампиев, е заплатил на адв. Шикова адвокатски хонорар за пред настоящата инстанция в размер на 350 лв. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът следва да заплати тази сума на касатора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,