Решение № 8040 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4253/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесулания кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) гр. София срещу Решение 1133/23.02.2021г., постановено по адм. дело 4719/2020г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на С. Гладкова Димитрова е отменено Решение 9/28.04.2020г. на Директора на ТД на НАП гр. София и потвърдения с него отказ относно коригиране на вида на осигуряването на лицето, обективиран в писмо изх. 10-94-18-103/10.04.2020г. на Директора на офис Център при ТД на НАП гр. София. Преписката е изпратена на Директора на офис Център при ТД на НАП гр.София за изпълнение на указанията по тълкуването и приложението на закона. Наведените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на нормите на чл.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) са относими към основанията за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения индивидуален административен акт. Ответникът С. Гладкова Димитрова, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, установи следното: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на С. Гладкова Димитрова срещу Решение 9/28.04.2020г. на Директора на ТД на НАП гр. София, с което на основание чл. 97 АПК, е оставена без уважение жалба вх. 10-94-18-103/15.04.2020г. срещу отказ относно коригиране на вида на осигуряването на лицето, обективиран в писмо изх. 10-94-18-103/10.04.2020г. на Директора на офис Център при ТД на НАП гр. София. Въпреки нередовно заявения и неточно дефиниран предмет на оспорване, с разпореждане от 11.06.2020г. първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник - Директора на ТД на НАП гр. София и е упражнил контрол за законосъобразност върху издаденото от него потвърдително решение. Жалбата срещу потвърждаващото решение на по-горестоящия орган е недопустима, а на съдебен контрол следва да бъде подложен първоначалният административен акт - писмо изх. 10-94-18-103/10.04.2020г., издаден от Директора на офис Център при ТД на НАП гр. София. На основание чл. 153, ал. 1 АПК органът, издал оспорения акт, следва да бъде конституиран като ответник. Съгласно чл. 98, ал.2 АПК, когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Същият ред за обжалване е разписан и в чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК: на оспорване пред съда подлежи първоначалният индивидуален административен акт. Решението на по-горестоящия орган подлежи на обжалване по съдебен ред в случаите, когато първоначалният акт е отменен или е изменен и въпросът е решен по същество. Актът, с който жалбата се отхвърля (респ. оставя без уважение като неоснователна), както е в случая, представлява не индивидуален, а контролен акт. Той е условие за влизането в сила на първоначалния акт, но сам по себе си не поражда материалноправни последици. Те възникват от потвърдения индивидуален административен акт, затова в този случай именно той подлежи на съдебен контрол. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, с оглед значението за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Предвид изложеното, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на решение по спора без участието на надлежната страна Директора на офис Център при ТД на НАП гр. София, в случая е довело до постановяване на недопустимо решение. За гарантиране на правото на участие и защита на тази страна в процеса съдът следва да извърши всички процесуални действия по делото при участието на същата, след надлежното й конституиране като страна по делото, връчване на препис от жалбата, призоваване за съдебните заседания и т. н. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението или искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. При наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато на друг състав на същия съд за правилно конституиране на надлежния ответник по делото и произнасяне по жалбата срещу отказ относно коригиране на вида на осигуряването на лицето, обективиран в писмо изх. 10-94-18-103/10.04.2020г. на Директора на офис Център при ТД на НАП гр. София. При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се определят. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,