Решение № 9 от 12.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 723/2008 г.

Решение № 9 от 12.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 723/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 754/2007 г. на Районен съд гр. Г. Оряховица и внохд. № 304/2008 г. на Окръжен съд гр. В. Търново, образувано по искане на осъдените С. Г. С. и Б. С. Г. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдените и защита, с релевираните оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, а постановените съдебни актове законосъобразни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 16.10.2008 г. постановено по внохд. № 304/2008 г. на Окръжен съд гр. В. Търново е изменена присъда по нохд. № 754/2007 г. на Районен съд гр. Г. Оряховица като наказанието лишаване от свобода за срок от една година, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за подсъдимия С. Г. С. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК е определено на пробация и съобразно чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 НК са определени първите две за срок от по шест месеца, а тази по т. 5 за срок от четири месеца при 15 % удръжка от трудовото възнаграждение. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимите С. С.,Б. Г., К. Р., Е. Ч. и Ц. Н. са признати за виновни в това на 28.10.2006 г. в с. Д. в съучастие, като съизвършители принудили св. Й, К., М.,Петков и С. да извършат нещо противно на волята си, като употребили за това заплашване, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК за подсъдимия С чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК за останалите са осъдени на различни срокове пробация. По искането за възобновяване на осъдените С. и Г.: Доводите и на двамата осъдени са в една и съща посока, мотивирани са от един защитник, поради което ще бъдат разгледани заедно. По оплакванията за съществени процесуални нарушения: Възразява се срещу това, че изводите по фактите на инстанционните Съдилища са направени на база доказателства събрани на досъдебната фаза, а не на тези събрани в съдебната такава. Съществено нарушено право на защита, с отстраняването на подсъдимите Г., Ч. и Р. от съдебната зала при първоинстанционното разглеждане на делото, след което не изпълнено задължение по чл. 278, ал. 2 НПК. Съществено нарушение на чл. 340, ал. 2 НПК от въззивния съд, който ги лишил от касационно обжалване на въззивната присъда. Доводите са неоснователни. Инстанционните Съдилища и особено първоинстанционния съд, са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в нпк процесуален ред. Събраните доказателства са обсъдени и са изложени съображения, кои обстоятелства от предмета на доказване се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Не вярно е твърдението, че изводите на първоинстанционния съд са на основа събрани на досъдебното производство доказателства. По време на съдебното следствие Съда е събрал всички поискани от страните доказателства и изводите му съобразно чл. 18 НПК са на тези, събрани и проверени лично. Голословно е и твърдението, че подсъдимите са лишени от касационно обжалване с липсата на съобщение за въззивната "присъда". Решението на въззивния Съд е окончателно и не подлежи на касационна проверка, тъй като не е предмет на касационно обжалване по чл. 346 НПК. Неоснователно е и оплакването на осъдения Г., за нарушено право на защита, с това че след като е отстранен заради нарушаване на реда в съдебната зала, при връщането му не бил запознат със станалото при отсъствието му. В съдебно заседание на 10.04.2008 г. Съда е дали възможност на подсъдимите да дадат обяснения, след като е приключил със събирането на доказателствата. На основание чл. 267, ал. 1 НПК е предупредил подсъдимите Р., Ч. и Н., че при повторно нарушение на реда в съдебната зала ще бъдат отстранени. След това предупреждение обяснения е давал подсъдимия Г., а след това е дадена почивка. При възобновяване на съдебното следствие обяснения е дал под. Н., по време на които от залата за кратко са отстранени под. Г., под. Ч. и под. Р. отново за нарушаване на реда в залата. След връщането им обяснения са дали под. Р. и под. Ч. Липсата на определение по чл. 267, ал. 2 НПК, след връщане в залата на отстранените подсъдими е процесуално нарушение, но не от категорията на съществените такива по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Неоснователни са и доводите за нарушение на закона. Осъдените С. и Г., в съучастие са принудили петима работници да извършат нещо противно на волята си, като употребили за това заплашване и по този закон са осъдени, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни, а подадените искания за възобновяване неоснователни. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение