Решение № 6145 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет срещу Решение 5274/07.08.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 10684/2022 г., с което е отменено Решение 653 по Протокол 41/14.10.2021 г. на СОС за одобряване на проект на подробен устройствен план изменение на плана за регулация в частта относно поземлен имот с идентификатор 37914.6843.830, попадащ в урегулиран поземлен имот XII-830 - за жс, кв. 14, местност [населено място] по графичната част на акта.

Ответникът Г. Г. И. е на становище за правилност на съдебното решение.

Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Решението на общинския съвет в оспорената му част е прието на основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ за привеждане на границите на урегулирания поземлен имот по проекта в съответствие с имотните граници според одобрената кадастрална карта.

б. Приетата от първостепенния съд и неоспорена по същество от касатора съдебно-техническа експертиза е установила, че няма разлика между границите на имота по кадастралната карта и действащия регулационен план. Допуснатите с одобрения проект промени в конфигурацията и площта на имота са описани конкретно от вещото лице с индивидуализация на изменените граници и разликата в площта, която по КК (изменена в частта за имота с влязла в сила заповед на началника на СГКК гр. София от 2021 г. съобразно границите на УПИ XII-139 по действащия РП от 1967 г.) е 559 кв.м, а по обжалвания акт 379 кв.м.

2. При възприетите фактически установявания относно регулационния и кадастрален статус на имота, заключението на съда за отменяемост на решението на ОС в атакуваната му част поради неспазване на изискването за законосъобразност на акта по чл. 146, т. 4 АПК е основано на правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

а. Фактическият състав на правомощието на ОС за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ не е осъществен по отношение на ПИ 37914.6843.830, което обуславя материалната незаконосъобразност на акта в подлежащата на съдебен контрол част.

Между имотните граници по КК и регулационните по действащия РП не е налице несъответствие, пораждащо фактическото основание за изменение на ПУП. Напротив, то се създава именно с одобрения проект, обособяващ УПИ с различни от кадастралните граници, съвпадането с които е въведено като цел на промяната. В противоречие с чл. 115, ал. 2 ЗУТ проектът на план за имота обективно не е съобразен с КК в актуалното й състояние.

б. Решението на СОС се позовава на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ единствено във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 от закона същественото изменение на устройствените условия е мотивирано с одобряването на КК. Доколкото на основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ не е придадена самостоятелна значимост, нито се твърдят предпоставки за изменение на границите на имота вън от кадастралната основа, проверката на законосъобразността на акта за допускането му се изчерпва с хипотезата по чл. 134, ал. 2, т. 2. Затова правилно съдът е изключил възможността за правомерно одобряване на плана на друго алтернативно основание.

3. Неоснователен е единственият касационен довод по съществото на спора че докладът на гл. архитект за одобряване на проекта е получен в ОС на 06.10.2021 г., а заповедта за изменение на кадастъра за имота е влязла в сила по-късно на 11.10.2021 г.

Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му чл. 142, ал. 1 АПК. Тази преценка е от обективен характер и неподвластна на обстоятелството, че при подготовката на преписката за произнасяне от колективния орган релевантният юридически факт не е бил настъпил достатъчна е недостоверността на фактическите установявания към датата, на която е разпоредена правната промяна. По аргумент от ал. 2 на чл. 142 АПК, след като установяването на нови факти от значение за случая се проверява от съда към момента на устните състезания, на още по-голямо основание те следва да бъдат зачетени, ако са осъществени до приемането на акта за одобряване на ПУП. Различно тълкуване би означавало да се допусне самоцелно влизането в сила на административния акт в колизия с действителното положение за имота, което пък би накърнило принципа за истинност по чл. 7, ал. 1 АПК.

4. Противно на позицията на касатора срещу съдебното решение в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 1450 лв., по същността си възражението за прекомерността му е бланкетно и почива на презумпцията, че ако сумата превишава минимума по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), тя следва да бъде редуцирана.

При минимален размер по наредбата от 1250 лв., релевираният за възстановяване хонорар не е прекомерен нито с оглед значението на употребеното понятие, нито при съобразяването му със сложността на делото, независимо че тя не е особено голяма. Адекватна на величината на възнаграждението, надхвърлящо минимума по наредбата, е процесуалната активност на адвоката по защита на правата на неблагоприятно засегнатата от акта заинтересована страна.

5. а. Липсата на заявеното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, както и на констатирани пороци при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от кодекса, мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на своевременно поисканите и платени от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция чл. 143, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение