Решение № 864 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г.

Решение № 864 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Алексей Иванов Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК. С молба от 30.07.2010 г. Л. П. моли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка при изписване на фамилното й име, уточнявайки че там, където фамилното й име е изписано П. да се поправи на П. С молба от 29.07.2010 г. Л. П. иска допълване на решението в частта за претендираната с исковата молба законна лихва, за която съдът е пропуснал да се произнесе с решението. С втората молба се иска присъждане на законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба пред първоинстанционния съд - 26.11.2008 г., до датата на плащане на главницата, присъдена с решението. Ответникът П. [фирма] не е взел становище по молбата. Запознавайки се с първата молба на Л. П., Върховният касационен съд (ВКС) намира, че искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка при изписване на фамилното име на молителката е неоснователна и следва да се отхвърли. Ищец съответно касатор в съответните инстанции на производството по настоящето дело е г-жа Л. Николова П. С постановеното от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК решение, същото лице е възстановено на заеманата преди уволнението длъжност и на същото лице е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. В диспозитива на решението на ВКС не е допусната очевидна фактическа грешка. Решението на съда е диспозитива, с който той се произнася по спора предмет на делото. Мотивите обясняват решението на съда, но те не са решение по предявените искове. След като в постановения съда диспозитив не е допусната очевидна фактическа грешка, искането на молителката за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на съда, следва изцяло да се отхвърли. Второто искане на молителката е основателно. Решение № 507 от 8.07.2010 г. по настоящето дело е непълно. С него не е присъдена търсената с исковата молба законна лихва по иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ от датата на предявяване на този иск, която е 26.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК и следва да се уважи, като се постанови допълнително решение, с което се осъди П. [фирма] да заплати на Л. Николова П. законна лихва върху присъденото с решение № 507 от 8.07.2010 г. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 26.11.2008 г. до окончателното му изплащане. На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение на основание чл. 250 и чл. 247 от ГПК