Решение № 7761 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5281/2026 г.

Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Консорциум "Техномашимпекс- Райсенс" /с участници "Техномашимпекс" ЕООД, гр. София, и "Qingdao Risense Mechatronics Sales Co. Ltd", гр. Циндао, Република Китай/, представляван от К. А. Г., чрез процесуалния представител адв. Л. Стойчев, против Решение № 324/ 16.04.2026г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-178/2026г., с което е оставена без уважение жалбата на консорциума против Решение № D 52236292/26.01.2026 г. на изпълнителния директор и председателя на СД на „Столичен електротранспорт“ ЕАД, с което се определя изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Доставка и монтаж на автоматизирани проходни четкови автомивки за измиване на трамвайни мотриси, електробуси и тролейбуси, експлоатирани от “Столичен Електротранспорт” ЕАД“. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата, депозирана пред КЗК. В съдебно заседание касаторът се представлява от упълномощения процесуален представител адв. Л. Стойчев, който поддържа жалбата по наведените в нея доводи и претендира разноски за производствата пред КЗК и ВАС, съобразно представен списък. Ответникът - изпълнителният директор и председателят на съвета на директорите на „Столичен електротранспорт“ ЕАД, чрез пълномощника юрк. Д. Георгиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни доводи са изложени в депозирано писмено становище. Ответникът - "Керхер" ЕООД, представлявано от управителя М. К. В., излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба в депозирано писмено становище. Ответникът - "Феникс Хил" ЕООД, представлявано от управителя С. М., не е изразил становище по касационната жалба. Върховният административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по преписка № КЗК-178/2026 г. на КЗК е образувано по жалба на Консорциум "Техномашимпекс- Райсенс" против Решение № D 52236292/26.01.2026 г. на изпълнителния директор и председателя на СД на „Столичен електротранспорт“ ЕАД, с което се определя изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Доставка и монтаж на автоматизирани проходни четкови автомивки за измиване на трамвайни мотриси, електробуси и тролейбуси, експлоатирани от “Столичен Електротранспорт” ЕАД“. С жалбата са релевирани две групи оплаквания от страна на Консорциум "Техномашимпекс- Райсенс", първата от които е срещу собственото му отстраняване от процедурата по реда на чл.107, т.2, б. "а" ЗОП, а втората- срещу твърдяното незаконосъобразно класиране на първо място и определянае за изпълнител на "Керхер" ЕООД. С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на дружеството. Комисията е счела за за неоснователни поддържаните оплаквания по всяка една от горепосочените групи. Решението е правилно. Касаторът не спори, че предлаганото изделие е с произход Китай, както и че между Европейският съюз и Китай няма сключено споразумение за взаимно признаване на офертите. Основното му оплакване, поддържано както пред КЗК, така и пред настоящата инстанция, е, че по процедурата няма ясно въведено условие, че ако такова изделие бъде предложено, то ще подлежи на отстраняване. Според жалбоподателя, за да бъде законосъобразно отстраняването въз основа на произхода на стоките, то е било необходимо възложителят в решението за откриване на процедурата да предвиди и да включи в документацията формулирано условие за деклариране на произход на предлаганите изделия. КЗК обосновано не е споделила това оплакване, поради следното: Видно от обявлението за обществената поръчка, същата попада в приложното поле на Споразумението за държавните поръчки (СДП)(BT-115-Lot), което предпоставя, че възложителят няма да третира равнопоставено в разглежданата процедура участници, които са от трети страни и не попадат в приложното поле на СДП. Противно на наведените доводи в касационната жалба, съдът намира, че възложителят, а впоследствие и КЗК, правилно са приложили разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗОП, съгласно която Секторните възложители могат да отстранят оферта за доставка, когато делът на продуктите с произход от трети страни, с които Европейският съюз няма сключено многостранно или двустранно споразумение, осигуряващо сравним и ефективен достъп, надвишава 50 на сто от общата стойност на продуктите, включени в нея. В практиката на Върховния административен съд, четвърто отделение, е наложено становището, че когато възложителят е обявил приложимост на СДП, той е длъжен да отстрани оферти, в които делът на продуктите от трети страни без споразумение за взаимност надвишава 50 на сто /така напр. решение № 11260/ 19.07.2019г. по адм.д. № 5850/2019г., решение № 11 341/ 12.11.2025г. по адм.д. № 8096/2025г. и др./. Китай не е страна по СДП и няма сключено двустранно споразумение с Европейския съюз за взаимен достъп до пазарите на обществени поръчки, което обуславя извод за законосъобразност на преценката на възложителя, а впоследствие- и на Комисията, за наличие на основанието за отстраняване на консорциума по чл.107, т.2, б. "а" ЗОП. Правилно в мотивите на обжалваното решение е извършено позоваване на Решение от 22 октомври 2024 година по дело С-652/22 на Съда на Европейския съюз /Kolin Insaat Turizm Sanayi ve Ticaret AS срещу Drzavna komisija za kontrolu pospaka javne nabave (Държавна комисия за контрол върху процедурите за възлагане на обществени поръчки, Хърватия), постановено по преюдициално запитване съгласно чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Съдът споделя разбирането, възприето от Комисията, че решението по дело С-652/22 не следва да се тълкува в смисъл на създаване на задължение за възложителя при всички случай да обективира под формата на мотиви в документацията за участие преценката, дали допуска участие на лица от трети страни, както и в хипотеза на допускане, да посочва изрични правила за участниците от третите държави, които не са сключили съответното международно споразумение със Съюза, гарантиращо равен и реципрочен достъп до обществените поръчки /т. 63/. В допълнение на изложените събражения от КЗК, следва да бъде акцентирано още и върху мотивите на Съда, изложени в т.47, според които "правото, предоставено с член 45, параграф 1 от Директива 2014/25 на „всеки заинтересован икономически оператор“ да подаде оферта в отговор на покана за участие в състезателна процедура в рамките на открита процедура за възлагане на обществена поръчка в Съюза, не обхваща икономическите оператори от трети държави, които не са сключили такова международно споразумение със Съюза. То не означава също, че когато са допуснати до участие в такава процедура, тези оператори имат право да се позовават на тази директива. Да се тълкува тази разпоредба по различен начин, и така да се придаде неограничен обхват на приложното поле на тази директива спрямо лицата, би означавало да се гарантира на икономическите оператори от тези трети държави равноправен достъп до процедурите за възлагане на обществени поръчки в Съюза. Поради причината, изложена в точка 46 от настоящото решение, а и както вече е посочено в съображение 10 от Регламента IPI, Директива 2014/25 обаче трябва да се разбира в смисъл, че достъпът на икономическите оператори от посочените трети държави до процедурите за възлагане на обществени поръчки в Съюза не е гарантиран и че тези оператори могат да бъдат изключени от тях". Предвид изложеното, неоснователни се явяват оплакванията на касатора срещу изводите на КЗК за наличието на предпоставките на чл.107, т.2, б. "а" ЗОП за неговото отстраняване от процесната възлагателна процедура. Неоснователно е и единственото поддържано и пред настоящата инстанция оплакване срещу класирането на "Керхер" ЕООД и определянето му за изпълнител по обособена позиция № 1, макар и по съображения, различни от тези, изложени от КЗК. Действително в образеца на ценово предложение, утвърден от възложителя към документацията, е предвидено да бъде предложена единична цена за доставка и монтаж на автоматизирана, проходна, четкова автомивка за измиване на електробуси и тролейбуси, експлоатирани от „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, и единична цена отделно за обучение на персонала. От образеца е видно, че участниците следва да предложат и обща цена за доставка, монтаж и обучение на персонала на проходна четкова автомивка за електробуси и тролейбуси в BGN, без включен ДДС. "Керхер" ЕООД е посочил в ценовото си предложение сумата "0.00" лв. като ценови параметър за дейности по обучение на персонала. Видно от Методиката за определяне комплексната оценка на участниците, обаче, предлаганият ценови париметър няма самостоятелно значение при определяне оценката на участниците, поради което и посочването на горната сума не влече невъзможност за оценка, а оттам и не съставлява основание за отстраняване. Останалите възражение срещу класирането на "Керхер" ЕООД, релевирани пред КЗК, не се поддържат пред настоящата инстанция. При извършената служебна проверка относно правилното приложение на материалния закон, съдът констатира, че изложените от Комисията съображения са обосновани и законосъобразни. Що се отнася до поддържаното оплакване срещу класирането на първо място на "Феникс Хил" ЕООД и определянето му за изпълнител по обособена позиция № 2, то основателно ответникът- възложител поддържа, че същото се прави за първи път пред касационната инстанция, поради което съдът не дължи разглеждането му. Все пак, следва да се посочи, че касаторът прави превратно интерпретиране на съответните части от документацията, по отношение предвиденото задължение на участниците да извършат оглед на помощението, където ще се монтира новата автомивка. По преписката е представен протокол за оглед по отношение и на двете обособени позиции. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания. Обжалването решение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Възложителят е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се явява дължимо на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и следва да бъде присъдено в размер на 122,71 евро, съобразен с процесуалната активност на процесуалния представител, както и с фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение