Решение № 7435 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2013 г.
ВАСII отделение31.05.2013 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 60/22.01.2013 г., постановено по адм. д. № 715/2012 г. по описа на Административен съд Благоевград. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на същия съд от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7435 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК Югозападен район - Благоевград против Решение № 60/22.01.2013 г., постановено по адм. д. № 715/2012 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Шабан Реджеп Кальор, от с. Брезница, общ. Гоце Делчев, против Заповед № ДК-02-ЮЗР-268/8.08.2012 г. на Началника на РДНСК Югозападен район за премахване на незаконен строеж "Масивен гараж", находящ се в УПИ ХVIII-12 и УПИ ХIХ-11, кв. 77 по плана с. Брезница, община Гоце Делчев. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови акта си, е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с разпоредбите на чл. 225, ал. 1 ЗУТ и § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като е счел, че издадената на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ заповед № ДК-10-ЮЗР-12/13.01.2011 г. за отмяна на Акт за узаконяване № 5/04.12.2008 г. на "гараж" в УПИ ХVIII-12, кв. 77 по плана на с. Брезника, община Гоце Делчев, не е влязла в сила спрямо Шабан Реджеп Кальор, адресат на заповедта за премахване. Счел е, че последният е бил заинтересувано лице в производството по чл. 216, ал. 5 ЗУТ и е следвало да бъде уведомен за заповедта за отмяна на акта за узаконяване, а това не е направено. Доколкото отмяната на акта за узаконяване не му е съобщена, то същата не е влязла в сила и не са били налице основанията за издаване на заповедта на премахване на гаража. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, е достигнал до неверни правни изводи. От данните по делото се установява, че Шабан Реджеп Кальор не е съсобственик на предмета на оспорената заповед - "масивен гараж", но е извършител на приетия от административния орган за незаконен строеж. Собственик е синът му Шабан Шабан Кальор, който е бил заявител и по негова инициатива е било извършено узаконяването по реда на § 184 ЗУТ. Съобразно § 184, ал. 5 ЗИДЗУТ строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено право на строеж, или на името на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон като, ако строежът е изграден от несобственик, отношенията между строителя и собственика се уреждат по реда на чл. 72 - 74 ЗС. Съобразно ал. 10 на същия § 184 актовете за узаконяване, ведно с инвестиционните проекти, както и отказите подлежат на обжалване по реда на чл. 216 ЗУТ, а страна в производството по чл. 216 ЗУТ е Шабан Шабан Кальор, в качеството му на възложител, вписан както към момента на издаването на акта на главния архитект, така и на заповедта за отмяна на узаконяването. Споделят се доводите на касатора, че към момента на издаване и на двете заповеди на началника на РДНСК ЮЗР Шабан Реджеб Кальор не е собственик на масивния гараж, нито носител на ограничени вещни права върху него. Заповедта за премахването на незаконния строеж е с адресат Шабан Реджеб Кальор в качеството му на извършител на строежа, за който е налице влязла в сила заповед за отмяна на акт за узаконяване, с вписан възложител Шабан Шабан Кальор. Решаващият съд е отменил процесната заповед на процесуално основание и не е изследвал нейната материална законосъобразност. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав