Решение № 695 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13662/2012 г.

Решение № 695 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13662/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Опан, с. Опан, община Стара Загора, срещу решение № 145 от 28.09.2012 г., постановено по адм. дело № 239/2012 г. от Административен съд - Стара Загора. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Районна прокуратура, Стара Загора, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Старозагорският административен съд е обявил нищожността на решение № 213 по протокол № 35 от 30.03.2011 г. на Общински съвет - Опан, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 от ЗОС и във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН общинският съвет е взел решение за отдаване под наем за срок от 4 години на язовир - имот с кад. № 000001 в землището на с. Бял извор с площ 237,579 дка и АОС (публична) № 7/31.01.2000 г., след провеждане на търг при начална тръжна цена от 3350,00 лв. на година без ДДС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на общинския съвет е лишено от фактическо и правно основание. Не се установявало, нито се твърдяло, че в обективната действителност се е сбъднал факт от хипотезата на правната норма на § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), нито язовирът бил предоставен за безвъзмездно управление на юридическо лице на общинска бюджетна издръжка, за да се приеме, че несъответствието между факти и право е несъществено или обосновава само незаконосъобразност. Именно ЗСН изключвал възможността язовири, публична общинска собственост, да бъдат отдавани под наем, което винаги е възмездно т. е. нямало нормативен акт, който да позволява приемането на оспореното решение. Когато актът противоречал на императивни разпоредби, той бил нищожен. Общинският съвет нямал правомощието да отдава възмездно под наем язовири, публична общинска собственост, в хипотезата на § 4, ал. 1 от ЗСН. Липсата на регистрирано сдружение за напояване и изтичането на договор за наем на язовира, не обуславяли приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, а приложение на чл. 12, ал. 4 от ЗОС на основание чл. 22, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ), а в случая на Закона за концесиите (ЗК), предвид предмета на договора - ползване за риборазвъждане и напояване. Приложимият към фактите Закон за концесиите сочел на липса на компетентност на общинския съвет да отдава под наем язовири - публична общинска собственост, които можели да бъдат обект на концесия за услуга и подлежали на разрешителен режим за ползване със стопански цели, какъвто бил и настоящия случай. Решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно § 3, ал. 2, изр. 1 от ПЗР на ЗСН, общината е длъжна да предаде на сдруженията за напояване владението върху язовирите и микроязовирите по ал. 1, предназначени за напояване и представляващи елементи от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на сдружението и да прекрати договорите за концесия, наем, аренда или за съвместно ползване с трети лица. Според ал. 3 на същия текст, предаването на обектите по ал. 1 и 2, когато за тях няма сключени договори по ал. 2, се извършва от общината в тримесечен срок от постъпване на искане, направено от министъра на земеделието. Разпоредбата на § 4, ал. 1 гласи, че в случай, че при влизането в сила на този закон няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяване на искането по § 3, ал. 3, язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОС след съгласуване с надзорния орган. Законът за сдруженията за напояване се явява специален по отношение на ЗОС. Оттук следва, че е от основно значение да се изясни въпросът относно предназначението на процесния язовир. Видно от данните по делото, това обстоятелство не е било безспорно установено. От съдържанието на писмо изх. № 07-199/22.05.2009 г. за съгласуване на отдаването под наем на язовира от министъра на земеделието и храните може да се направи извод, че язовирът е предназначен за напояване, но това не е изрично уточнено. Въз основа на това обстоятелство ще се определи под режима на кой закон ще се подведе, съответно и редът за управлението на процесния язовир, а именно чрез отдаване под наем по реда на ЗОС или чрез отдаване на концесия по реда на Закона за концесиите (ЗК), който също се явява специален по отношение на ЗОС, независимо от изменението на чл. 14, ал. 7 от ЗОС с ДВ, бр. 15 от 2011 г. Поради това решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд за ново произнасяне, при спазване на дадените от настоящата инстанция указания. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,