Решение № 6823 от 7.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Г. Поповски и В. Поповски, чрез адв. Панов, срещу решение 36 от 19.01.2022 г., постановено по адм. дело 1851/2021 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорения мълчалив отказ на кмета на Община Варна, ведно със законните последици. Ответникът кмета на Община Варна, чрез гл. юрк. Димова, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция юрк.възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна по тяхно заявление от 10.06.2021г. за разрешаване по реда на чл.135, ал.3 ЗУТ да се изработи проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ на [жк], гр.Варна за УПИ I-864 в кв.31 /имот с идентификатор 10135.2526.864 / на основание чл.134, ал.2, т.5 ЗУТ. Прието е, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, тъй като заявеното изменение на ПУП не отговоря изначално на изискването на т.5, ал.2, чл.134 ЗУТ, тъй като действащия план, одобрен по чл.16 ЗУТ с решение 2405-10 от 23, 24 и 30.06. 2010 г. на ОбС - Варна е приложен по смисъла на §22 от ДР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Разпоредбата на чл.215, ал.1 ЗУТ не разграничава отказите на административните органи по ЗУТ на изрични и мълчаливи, поради което законосъобразно административният съд се е произнесъл по същество за законосъобразността на оспорения мълчалив отказ. Заявеното искане до кмета на общината е за допускане изработване на проект за изменение на ПУП в хипотезата на чл.134, ал.2, т.5 ЗУТ, която изключва възможност както за разрешаване по чл.135 ЗУТ така и за одобряване по чл.134 ЗУТ на изменение на ПУП поради допуснати съществени закононарушения, тъй като съгласно предл.второ на т.5, ал.2, чл.134 ЗУТ на това основание не могат да се изменят планове, за които има влязло в сила решение на съд или когато планът е приложен. Безспорно е по делото обстоятелството, че за собственият на заявителите УПИ I-864 в кв.31 /имот с идентификатор 10135.2526.864 / е действащ одобреният по чл.16 ЗУТ ПУП с решение 2405-10 от 23, 24 и 30.06. 2010 г. на ОбС Варна, който е влязъл в сила. Съгласно Тълкувателно решение 3 от 28.03.2011г. по тълк. д. 3/2010г. на ВКС плана по чл.16 ЗУТ има непосредствено отчуждително действие и се счита за приложен при условията на § 22, т.1, б. а от ЗР на ЗУТ с влизането му в сила. Обратно на твърденията в касационната жалба, отчуждителна процедура по чл. 205 и следващите от ЗУТ, не се прилага в хипотезата на влязъл в сила план по чл. 16 ЗУТ, тъй като отчуждителният ефект настъпва с влизане в сила на този план, а впоследствие издадената заповед на кмета на общината по чл. 16, ал. 6 ЗУТ има само констативен характер. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,