Решение № 12414 от 18.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2019 г.

Решение № 12414 от 18.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ИД на ДФЗ), чрез процесуален представител, против решение № 173/23.01.2019 г. по адм. дело № 1306/2018 г. на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив), с което е отменена негова заповед № 170/12.04.2018 г. за прекратяване служебното правоотношение на Н. Найденов, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответната страна - Н. Найденов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Пловдив е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Н. Найденов – началник на отдел "Регионална разплащателна агенция - РА" в Областна дирекция на ДФ "Земеделие", на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл., във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 2 ЗДСл., считано от 12.04.2018 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно конкретните нормативно установени специфични изисквания, чиято липса е послужила като фактическо основание за издаването на процесната заповед. Прието е за установено, че в заповедта е посочено, че държавният служител не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност, но нито в преписката, нито в заповедта се съдържа посочване на кои точно специфични изисквания за заемане на длъжността не отговаря служителя, както в кои точно нормативни актове са предвидени тези изисквания. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно, но не по изложените в него съображения. Трайна и постоянна е практиката на ВАС, че задължителните реквизити на акта, с който се прекратява служебното правоотношение, са установени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, който се явява специален закон по отношение на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК. За разлика от общия текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изискващ излагане и на фактическите основания за издаване на административния акт, разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл установява като задължителен реквизит на акта посочване само на правните такива. Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е необходимо излагането на други мотиви от органа по назначаване. В настоящия случай, видно от приложената административна преписка и становищата на страните, фактическото основание, дало повод на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение на Найденов, е липсата към момента на възстановяване и допускане на работа на същия по силата на заповед № 169/12.04.2018 г., издадена от изп. директор на ДФЗ, на образование в съответната професионална област, съгласно утвърдената длъжностна характеристика за заемната длъжност, считано от 09.03.2017 г. Липсата на изпълнение на изискванията, определени с длъжностната характеристика, приложима към датата на прекратяване на правоотношението, е възприето от органа по назначаване като неизпълнено изискване по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Административният съд, допускайки неправилно приложение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК към настоящия спор, не е разгледал въпроса за материалната незаконосъобразност на акта, но доколкото не е налице спор относно фактите по делото, които са издирени в пълнота от съда, касационната инстанция има възможност да се произнесе за законосъобразността на акта при проверката по реда на чл. 146, т. 4 АПК. По делото е установено, че със заповед № 1077/31.07.2012 г. на главния секретар на ДФЗ, считано от 01.08.2012 г. жалбоподателят е назначен като държавен служител на длъжност "началник на отдел" в "Специализираната администрация", ОД – Пловдив, отдел РРА – РА, с ранг II младши. Няма спор между страните, че към момента на назначаване на длъжността "началник отдел", по отношение на Найденов са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл., респ. служителят отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че на 09.03.2017 г. е утвърдена длъжностна характеристика за длъжността на жалбоподателя, съгласно която изискванията за заемане на длъжността по отношение образователната степен и професионалната област са променени, като са установени както следва: образователна степен – висше, бакалавър и професионална област – счетоводство и контрол, финанси, инженерство, горско стопанство, МИО, психология. Не е спорен и факта, че към датата на издаване на процесната заповед, жалбоподателят притежава образователна-квалификационна степен "магистър" по специалност "Икономика и управление на агробизнеса" и образователна-квалификационна степен "специалист" (приравнена на "бакалавър") по специалността "Аграрна икономика". Със Заповед № 116/09.03.2017 г. ИД на ДФЗ, на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е направил опит за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, но с решение № 1158 от 28.06.2017 г. по адм. д. № 775/2017 г. на Административен съд - Пловдив (оставено в сила с решение № 3993/28.03.2018 г. по адм. дело № 10500/2017 г. на ВАС) заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена. Със заповед № 169/12.04.2018 г., издадена от ИД на ДФЗ., Найденов е възстановен на длъжността "началник на отдел", ОД – Пловдив, отдел РРА – РА, с ранг II младши". При така установената пред първата инстанция фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че оспорваната заповед е незаконосъобразна при следните съображения. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Разпоредбата изисква кумулативното наличие на "неспазване на условията по чл. 7", както към момента на назначаване, така и към момента на прекратяване на правоотношението. В настоящия случай, моментът на назначаване е относим към датата 01.08.2012 г., когато Найденов е назначен на длъжността "началник отдел" със заповед № 1077/31.07.2012 г. на главния секретар на ДФЗ. Следва да се отбележи, че в периода от 01.08.2012 г. (момента на назначаване на длъжността) до 12.04.2018 г. (дата на издаване на процесния акт за прекратяване на правоотношението), служебното правоотношение не е прекъсвано за времето, през което е проведено оспорване законността на заповед № 116/09.03.2017 г. на изп. директор на ДФЗ. След отмяната на тази заповед и по силата на акта за възстановяване на служителя на длъжността, не възниква ново правоотношение, а съществувалото преди издаването на заповед № 116/09.03.2017 г. се запазва. При тези съображения, съдът намира, че органът по назначаване в нарушение на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл е прекратил със своя заповед № 170/12.04.2018 г., служебното правоотношение на Найденов, позовавайки се на условия по чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл и в частност на изисквания за образование и професионален опит, които условия не са съществували към момента на назначаването на служителя - 01.08.2012 г. В този смисъл, изискванията на длъжностната характеристика, приета към 09.03.2017 г., са ирелевантни в случая спрямо правилното приложение на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. Макар и по различни съображения, крайното решение на АС – Пловдив за отмяна на заповед № 170/12.04.2018. на изп. директор на ДФЗ, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация следва да бъдат заплатени направените разноски за производството пред ВАС, а именно заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева по договор за правна защита и съдействие от 05.03.2019 г., платими от Държавен фонд "Земеделие". Възражението за прекомерност е неоснователно по арг. от чл. 8, ал. 4, във връзка с чл. 7, ал. 1, пр. първи от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение