Решение № 15868 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12310/2013 г.

Решение № 15868 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12310/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Димитров Бангов против решение № 395 от 20.06.2013 г., постановено по адм. дело № 220/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения относно неправилното прилагане на нормите на чл. 50, ал. 7 и чл. 48а от КСО, както и на разпоредбата на чл. 163, ал. 8 от КТ. Поддържа се, че с подзаконова норма - чл. 45б, ал. 5, т. 8 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е въведено допълнително ограничение в нарушение на законовите норми, определящи този вид обезщетение, с което не е отчетена равнопоставеността на двамата родители при отглеждането на детето след навършване на 6-месечна възраст. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пазарджик не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебният акт като законосъобразен да бъде оставен в сила. Върховият административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Атанас Димитров Бангов от гр. Велинград против Мотивирано решение № Ж-1# 1 от 01.02.2013 г. на директора на РУСО - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 520 от 11.12.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите при РУСО - Пазарджик. С последното е разпоредено жалбоподателят Атанас Бангов да възстанови неоснователно полученото за периода от 01.02.2012 г. до 11.05.2012 г. парично обезщетение при раждане на дете след навършване на 6 - месечна възраст на детето за остатъка от 410 дни, на основание чл. 50, ал. 7 от КСО. Административен съд - Пазарджик е установил правилно фактическата обстановка по делото. Атанас Димитров Бангов е баща на родения на 19.05.2011 г. Димитър Атанасов Бангов. След навършване на 6-месечна възраст на детето, на 21.11.2011 г. Бангов е подал молба - декларация за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 7 от КСО за остатъка до 410 календарни дни. Със заповед № 220/11.11.2011 г., издадена от "Металика строй" ЕООД, гр. Велинград и заповед № 146/11.11.2011 г., издадена от "Балканка" ЕООД, гр. Велинград на Бангов е разрешено да ползва отпуск за отглеждане на дете на основание чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда (КТ), считано от 21.11.2011 г. до 13.05.2012 г. включително, като за периода от 01.02.2012 г. до 11.05.2012 г. му е изплатено обезщетение общо в размер на 1925.54 лв. На 01.02.2012 г. трудовото правоотношение на майката Петя Тортева е прекратено. С разпореждане № РА-520 от 11.12.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е наредено на Атанас Димитров Бангов да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за периода от 01.02.2012 г. до 11.05.2012 г. в размер на 1925.54 лв. - главница и 268.02 лв. - лихва, считано от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Административният орган е приел, че Бангов не е имал право на обезщетение, тъй като трудовото правоотношение на майката е прекратено от 01.02.2012 г. и съгласно чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО това води до прекратяване на отпуската на бащата, който от тази дата няма право на обезщетение. Разпореждането е оспорено от Бангов пред директора на ТП на НОИ - Пазарджик, който при осъществения контрол по административен ред е потвърдил същото. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на директора на РУСО - Пазарджик е издадено от компетентен орган, в предписаната форма и съдържа необходимите реквизити, при спазване на административно - процесуалните правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът е формирал извод, че решението на директора на РУСО - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане са постановени в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Въз основа на правилно установените по делото факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение за времето от 01.02.2012 г. до 11.05.2012 г., за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за посочения период, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Административен съд - Пазарджик правилно е определил, че спорът по делото е правен и се свежда до приложението на нормата на чл. 50, ал. 7 от КСО, която предвижда, че осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/ осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуската по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а от КСО. Следователно, предпоставките, при които може да се получи обезщетение са: бащата да е осигурен, да отговаря на условията по чл. 48а от КСО; детето да е навършило 6 месеца; бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ. Правилно съдът е приел, че по наличието на първите две предпоставки не се спори, а спорът е относно третата предпоставка - правото на бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ. В тази връзка съдът е изложил обосновани мотиви, че съгласно чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО (приета с ПМС № 12/23.01.2009 г., обн. ДВ, бр. 10 от 06.02.2009 г., в сила от 10.02.2009 г.) отпускът по чл. 163, ал. 8 от КТ се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката (осиновителката) бъде прекратено. Прекратяването на този отпуск има за последица и прекратяването на паричното обезщетение, защото той е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение за бременност и раждане, поради което, считано от 01.02.2012 г. разрешеният на Бангов отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ е следвало да бъде прекратен, което от своя страна води до липса на една от предпоставките за изплащането на обезщетението по чл. 50, ал. 7 от КСО. Нормативно установено изискване за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КСО е майката (осиновителката) да е дала изричното си съгласие остатъкът от отпуска за това дете да се ползва от бащата (осиновителя). В нормата на чл. 45б, ал. 5, т. 5 от НРВПО е предвидено, че отпускът на бащата се прекратява, когато майката (осиновителката) продължи лично да ползва полагаемия отпуск. Друго нормативно определено изискване, имащо отношение към настоящия спор е, че майката трябва да е страна по трудово правоотношение и именно то е правопораждащият юридически факт за възможността бащата да ползва отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ, след като майката даде съгласието си (респ. - да се прекъсне този отпуск, когато майката оттегли съгласието си) и за възникване на правото за изплащане на обезщетение на бащата. С декларацията за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ съгласно Приложение № 8 към чл. 45б от НРВПО бащата (осиновителят), както и майката (осиновителката) имат задължението при настъпването на някои от обстоятелствата, предвидени в закона, съставляващи основание за прекратяване на отпуската, каквото е прекратяване на трудовото правоотношение на майката, да уведомят осигурителя с оглед прекратяване на отпуска. В тази връзка от съществено значение за преценката дали е налице недобросъвестност при получаване на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързана с изплащането на паричните обезщетения да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение обуславя недобросъвестното му получаване, поради което законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяване на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва. Доводът в касационната жалба, че с нормата на чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО е въведено допълнително ограничение в нарушение на законовите норми, определящи този вид обезщетение, е неоснователен. Действително двамата родители имат равни права и задължения при отглеждането на детето. Съгласно чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. От анализа на разпоредбата, озаглавена "Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане", се налага извода, че правото на майката на парично обезщетение при бременност и раждане е водещо. Отглеждането на детето след навършване на 6-месечна възраст от бащата е под условие - само ако майката прекрати отпуска си поради бременност и раждане по нейно искане с писмено заявление до предприятието по чл. 45, ал. 2, предл. 1 от НРВПО и декларира съгласието си по реда на чл. 45б, ал. 1 от същата наредба. Т. е. бащата има право на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ само ако майката се откаже да ползва своя отпуск поради бременност и раждане. Цитираната норма е със следното съдържание: със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. От това следва, че бащата замества майката в ползването на отпуска поради бременност и раждане, а не я ползва на самостоятелно основание. Затова отпускът по чл. 163, ал. 8 от КТ, който се ползва от бащата (осиновителя) се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката (осиновителката) бъде прекратено. Ето защо разпоредбата на чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО не е в противоречие с чл. 50, ал. 7 от КСО, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че несвоевременното уведомяване на работодателя не е основание да се търси цялата сума, тъй като майката осъществява частна практика във Великобритания от 04.03.2012 г. Настоящият състав счита, че неуведомяването за настъпилите промени в установения тридневен срок е проява на недобросъвестност с оглед факта, че майката е започнала работа месец след прекратяване на трудовото й правоотношение и промяната на обстоятелствата се заявява за пръв път след издаването на разпореждането за възстановяване на недобросъвестно получените суми. Жалбоподателят не е декларирал и започване на осигуряване на майката по друго правоотношение. Отделно от това майката има право на обезщетение за бременност и раждане по силата на разпоредбата на чл. 52 от КСО, съгласно която при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50. При тези данни няма основание да се приеме, че за периода от 04.03.2012 г. до 11.05.2012 г. жалбоподателят е добросъвестен при получаване на обезщетението по чл. 50, ал. 7 от КСО. Достигайки до изводи в същия смисъл, Административен съд - Пазарджик е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,