Решение № 7952 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13507/2017 г.

Решение № 7952 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13507/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник група "Охранителна полиция" при Районно управление (РУ) Б. към Областна дирекция (ОД) на МВР - М. срещу Решение № 447 от 17.10.2017 г., постановено по адм. д. № 346 по описа за 2017 г. на Административен съд - М., с което съдът е отменил негова Заповед № 17-0243-000116 от 03.08.2017 г. за прилагане на Т. Я. Т. на принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 (шест) месеца на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател след като при полицейска проверка е установено, че СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност, то предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП са налице. Тъй като действа в условията на обвързана компетентност, неоснователни се явяват доводите на съда, че органът разполага с право на преценка относно приложението на процесната ПАМ. Счита заповедта за съобразена с целта на закона. От ответника - Т. Я. Т. от гр. С. е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който се обосновава нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-0243-000116 от 03.08.2017 г. на началник група "Охранителна полиция" при РУ Б. към ОД на МВР - М. за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца по отношение на Т. Я. Т. на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бл. № 198232/03.08.2017 г., съгласно който Томов е управлявал собствения си лек автомобил, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС № 275023541 е с изтекъл срок на валидност до 19.06.2016 г. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП касае лицата, които не са преминали задължително обучение и не са положили успешно изпит за придобиване на правоспособност да управляват МПС от съответната категория. Тъй като изтичането на срока на валидност на СУМПС не лишава лицето от придобитата от него правоспособност, то не следва да се приравнява на липсата на издадено такова. С оглед изложеното административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят, че на 03.08.2017 г. Т. Я. Т. от гр. С. е управлявал собствения си лек автомобил марка "Фолксваген" модел "Туарег" с рег. № СВ 5513 АК, като при проверка на пътя от автоконтрольор при ОДМВР М. представя СУМПС с изтекъл срок на валидност. Спорът между страните касае приложението на материалния закон и дали установените факти и обстоятелства изпълняват предпоставките за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията към датата на издаване на административния акт, която в случая съвпада с датата на извършване на нарушението. Към тази дата е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г. Съгласно посочената разпоредба ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се прилага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Страните спорят относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Ответникът тълкува нормата, като твърди, че е правоспособен водач, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Счита, че изтичането на срока на валидност на СУМПС не следва да се приравнява на липса на правоспособност. Този извод е възприет и от първоинстанционния съд, но касационната инстанция го намира за неправилен. Нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната й редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. При подмяна на СУМПС обаче, включително поради изтичане срока на валидност, чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.) изисква водачите да подадат документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество, като съдът отхвърли жалбата на Т. Я. Т. срещу Заповед № 17-0243-000116 от 03.08.2017 г., на началник група "Охранителна полиция" при РУ Б. към ОД на МВР - М. за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца" по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,