Решение № 7531 от 1.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура УС на АПИ -София , чрез процесуалния представител адвокатско дружество Петков, Кардашев и Чаушева-София, представлявано от адв.Петков, срещу решение 326 от 08.11.2021 г. по адм.дело 374 по описа за 2021 г. на административен съд Велико Търново. С него по жалба на О. Асенов е отменена негова заповед ЧР-СП-454 от 02.06.2021 г., с която на основание чл.100, ал.1, т.2 от Закон за държавния служител (ЗДСл) е бил временно отстранена от работа. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба О. Асенов от гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Недев и становище по реда на чл.213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед ЧР-СП-454 от 02.06.2021 г. на Председателя на УС на АПИ , с която на основание чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл и образувано дисциплинарно дело О. Асенов е бил временно отстранен от работа. Възприета е следната фактическа обстановка: Асенов е заемал длъжността- член на УС на АПИ, по трудово правоотношение, прекратено със заповед на министъра на регионалното развитие, считано от 26.05.2021г. На основание чл.9 и §7 от преходните и заключителни разпоредби на ЗДСл със Заповед ЧР-НТУ-447/01.06.2021г. Асенов е назначен като държавен служител на длъжността Директор на Национално ТОЛ управление , считано от 02.06.2021г. Заповедта е връчена на служителят Асенов на 03.06.2021г.Със заповед РД 11-577/02.06.2021г. на председателя на УС на АПИ е образувано дисциплинарно производство за извършено дисциплинарно нарушение от О. Асенов на длъжност Директор на Национално ТОЛ управление .Сочените нарушения, са следните: несправяне със служебните задължения, изразяващо се в забава и неспазване на изпълнението на служебните задължения, както и неспазване на кръга на служебните правомощия. С оспорената пред първоинстанционния съд- Асенов е отстранен от длъжност до приключване на дисциплинарното дело. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган , но при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Въз основа на фактическата установеност правилен и обоснован е извода на съда, че действията на касатора са извършени в нарушение целта на ЗДСл- срещу Асенов е образувано дисциплинарно производство и е отстранен от служба, без същият да е встъпил в изпълнение на държавната служба. Недопустимо е търсене на дисциплинарна отговорност от лице, което не е заемало държавна служба, а е изпълнявал трудова дейност. Обоснован е извода , че е преследвана цел- да не се допусне Асенов да изпълнява служебните си задължения поради което в един и същи ден е назначен на служба, образувано е дисциплинарно производство/ макар лицето да не е встъпило в длъжност и реално да е извършвало дейност по служебно правоотношение/ и е отстранен от длъжност. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като споделя извода, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и при издаването й са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че не може да се обоснове защитната теза на касатора , че законосъобразността на оспорената заповед за отстраняване на служител следва да бъде ценена единствено дали са налице формалните основания за издаването й, в конкретния случай образуване на дисциплинарно производство срещу отстранения служител. Както правилно приема първоинстанционния съд хронологичната последователност на действията на органа по назначаване сочи, че с издаването на оспорената заповед е целено/ в разрез с целта на закона/ недопускане на Асенов до длъжността, която е следвало да заеме при условията на §7 от преходните и заключителни разпоредби на ЗДСл. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи реално платено адвокатско възнаграждение в размер на 3200.00 лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, като по размера му не е направено възражение за прекомерност. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение