Решение № 12572 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2915/2010 г.

Решение № 12572 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2915/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Кирил Кръстев Балабанов, от гр. София, против решение № 89 от 10.11.2009 г. по адм. дело № 5679/2009 г. на Административен съд - София град (АССГ). Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, съставляващи касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК за отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Адм. дело № 5679/2009 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на Кирил Кръстев Балабанов, от гр. София, против заповед № АК-2792/27.07.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 171, т. 1, б. "б" от с. з. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС" до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца, като се зачита времето на фактическото отнемане, считано от 15.07.2009 г. Според доказателствения материал по делото, на Кирил Кръстев Балабанов е съставен АУАН № АК 2792/15.07.2009 г. за това, че на същата дата около 02.00 ч. в гр. София, по бул. "България" е управлявал МПС с рег. № СА 33883 МТ, след употреба на алкохол. Извършената проба с техническо средство - "Алкотест" е отчела положителен резултат от 0,88 %о алкохол в издишвания въздух. На лицето е издаден талон за медицинско изследване с № 0282692 с направление за Първа градска болница, но липсват доказателства да е извършена кръвна проба. С наказателно постановление (НП) № АК 2792/09 от 30.07.2009 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, на основание чл. 174, ал. 1 ЗДвП, на водача са наложени административни наказания "Глоба" и "Лишаване от правоуправление на МПС за срок от четири месеца". НП е връчено на 11.08.2009 г. и няма данни да е оспорено по съдебен ред, при което на основание чл. 64, б. "б" ЗАНН следва да се счита за влязло в законна сила. С атакуваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Балабанов против описаната заповед. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на оспорения административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. В касационната жалба се поддържа, че изводите на решаващия съд за спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед са неправилни. Твърди се, че по време на извършената проверка касаторът е употребявал лекарства с действие, сходно на алкохолното, както и че заповедта не съответства на изискванията за форма. Въз основа на това се правят доводи, че мярката е приложена в нарушение на нормативните предписания и при неосъществен правопораждащ факт. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на административния акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Със заповед № Iз-1393/9.08.2007 г. министърът на вътрешните работи е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на структурни звена "ПП" при ОДП и СДП, какъвто е издателят на оспорения административен акт. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо и противно на доводите на касатора няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача, или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. При вярно установената фактическа обстановка по делото, АССГ е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване за законосъобразен административен акт. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически факт не може да бъде опроверган с довод за недостоверност на отчетения от техническото средство резултат, предвид страничните ефекти на употребявани от водача медикаменти. Освен, че в подкрепа на твърдението не са ангажирани никакви доказателства и касационен довод по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро не е релевиран; следва да се посочи, че подобно твърдение не е заявено пред компетентните органи под формата на възражение в съставения АУАН, поради което понастоящем доказването му е хипотетично. Показателно в тази насока е и обстоятелството, че касаторът не се е подложил на кръвна проба, чиито резултат би бил годно доказателство за оборване презумпцията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. С оглед данните по делото, решаващият съд обосновано е приел, че фактът на допуснато административно нарушение е установен и подведен под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба, при което следва да бъде споделена преценката на АССГ, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, не е налице релевираното касационно основание за отмяна на съдебното решение, постановено. При данните по делото, преценката на съда е законосъобразна, постановеното в този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на издателя на акта юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,