Решение № 13055 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3874/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

1. Първата касационна жалба е подадена от Емония Биотех ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Е. Спасов, срещу Решение 1328 от 12.12.2022 г., постановено по адм. д. 180 по описа на Административен съд София област (АССО) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт BG005800-PK26-PA6 от 13.09.2021 г. (РА), издаден от Д. Ганов и И. Тихомирова (от орган по възлагане на ревизията и от ръководителя на ревизията) в Агенция Митници (АМ), потвърден в обжалваната пред съда част с Решение Р-47/32-33577 от 31.01.2022 г., издадено от директора на АМ относно установеното задължение за акциз за данъчен период от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. в размер на 115393,51 лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 8750,67 лв., на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), поправено с Решение 194 от 24.02.2023 г., постановено по същото дело на АССО за поправка на очевидна фактическа грешка;

1. Втората касационна жалба е подадена от Емония Биотех ЕООД срещу посоченото Решение 194 от 24.02.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ), постановено по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 1328 от 12.12.2022 г., постановено по адм. д. 180 по описа на АССО за 2022 г., като вместо неправилно посоченото и лихви за просрочие към тях в размер на 6058,16 (шест хиляди петдесет и осем лева и шестнадесет стотинки), изчислени към 21.06.2021 год.", да се чете вярното: "и лихви за просрочие към тях в размер на 8750,67 (осем хиляди седемстотин и петдесет лева и шестдесет и седем стотинки), изчислени към 13.09.2021 год."

В първата касационна жалба, постъпила на 03.01.2023 г., се поддържат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необосноваността на акта касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател изразява становище, че съдът неправилно е потвърдил извършеното облагане на Емония Биотех ЕООД с акциз с РА, тъй като дружеството е освободен от акциз краен потребител. Позовава се на извършено нарушение по чл. 27, т. 2, б. а от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки. В постъпило допълнение към касационната жалба на 10.03.2023 г. се излагат подробни оплаквания за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения РА като се възразява и по отношение кредитиране на експертното заключение в негови отделни части. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА.

Доводите, релевирани в допълнителната молба, предявена на 10.03.2023 г., тоест извън срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с която касационният жалбоподател подробно се аргументира за твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт, могат да бъдат ценени само в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК - тоест при преценка неговата валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон.

Във втората касационна жалба се поддържа становище, че не е налице ОФГ, а промяна на волята на съда. Моли се отмяната и на така обжалваното съдебно решение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от управителя Е. Спасов, който от негово име поддържа касационните жалби срещу първоинстанционното решение, както и срещу решението за поправка на ОФГ, а по същество на оспорванията моли отмяната на обжалваните съдебни решения.

Ответникът директорът на АМ, чрез юрисконсулт Енева, оспорва касационната жалба срещу Решение 194 от 24.02.2023 г., постановено по адм. д. 180 по описа на АССО за 2022 г. с представеното по делото писмено становище и в съдебното заседание пред настоящия съд. По същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваните съдебни решения. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представя писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на оспорването, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваните съдебни решения са неблагоприятни.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА BG005800-PK26-PA6 от 13.09.2021 г., издаден от Д. Ганов и И. Тихомирова, служители в АМ в съответствие с посочените им по горе функции, потвърден в обжалваната част с Решение Р-47/32-33577 от 31.01.2022 г., издадено от директора на АМ относно установеното задължение за акциз за данъчни периоди от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. в размер на 115393,51 лв. и лихви за просрочие към тях в размер 8750,67 лв., на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119, ал. 2 ДОПК, чл. 112 и чл. 113 ДОПК, във вр. с чл. 104, ал. 4 ЗАДС и с изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Мотивирал се, че освобождаването от акциз по отношение на лице, комуто е издадено удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител (УОАКП) е в съответствие с материалния закон, когато се установи производствен процес, при който в случая денатуриран по специален метод етилов алкохол следвало да се вложи в производството на продукт, който е преминал през всички етапи на производствения процес, вкл. опаковане и етикетиране, претърпял е съответно качествени изменения, представен е на пазара и е достъпен за крайния потребител. Съдът е кредитирал частично допълнителното заключение на приетата по делото съдебно техническа експертиза (СТЕ), а именно в частта, че смесването на етилов алкохол, метил етил кетон и денатониев бензоат е физичен процес на разтваряне, като това не е процес на химическо взаимодействие и не води до образуването на нови вещества. Приел е, че тези констатации се подкрепят и от показанията на разпитания по делото свидетел Димитрова, която е заявила, че съгласно заключенията на проведените изпитвания в лабораторията (МЛЕ), неоспорени, не е установено добавяне на допълнителен изопропилов алкохол, установено е количеството, вложено при специалното денатуриране, както е закупено от оспорващото дружество, омекотената вода не променя характера, тъй като разрежда леко спирта и добавянето на друг денатуриран спирт по същество няма да промени характера на продукта на денатуриран спирт по специален метод. В допълнение съдът посочил, че дава вяра и на технологията на производство, представена от управителя на Емония Биотех ЕООД и негов технолог в рамките на ревизионното производство. Според нея полученото количество денатуриран етилов алкохол по специален метод се разфасова в по-малки разфасовки (например, в туба от 5 л. или бутилка от 1 л. и т. н.); слага се етикет "Прохиол, същият се използва като фиксатор и разтворител от групата "Оцветяващи разтвори за хистология и цитологични изследвания". Въз основа на това, съдът взел становище, че аргументите на административния орган, с които издал спорното решение, са обосновани и съответни на материалния закон. Възприел изводите на ревизиращите за липса на производствен процес, като разфасоването и етикетирането били само част от такъв, но не и единствен негов етап, както и че трите вида Прохиол не представляват краен продукт по смисъла на чл. 4, т. 54 ЗАДС спрямо изходното вещество денатуриран по специален метод етилов алкохол. По тези мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу спорния РА като неоснователна и е осъдил Емония Биотех ЕООД да заплати разноските по делото.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Установената по делото фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото писмени доказателства, експертните заключения и гласните доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон и след анализ на доказателствената съвкупност е направил обосновани и съответни на закона правни изводи.

Съгласно разпоредбите на чл. 24а, ал. 1, във вр. с чл. 22, ал. 2 ЗАДС освобождаването от облагане с акциз се прилага само за лице, на което е издадено УОАКП. Освобождава се от облагане с акциз денатуриран по специален метод етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация. Съгласно чл. 4, т. 54 ЗАДС "Краен продукт" е продукт в окончателния си качествен и количествен състав, преминал през всички етапи на производствения процес, включително опаковането в крайна опаковка и етикетирането му, с която е представен на пазара и е достъпен за крайния потребител.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за необоснованост на изводите на съда, направени въз основа на частично кредитирани части от заключението на вещото лице. Правилно съдът е приел за недоказани предпоставките по чл. 22, ал. 2 ЗАДС, тъй като продуктът, в който денатурираният етилов алкохол е вложен, не е краен продукт по смисъла на чл. 4, т. 54 ЗАДС. Съгласно заключението на вещото лице, изготвило приетата по делото без оспорване СТЕ не може да се даде становище какво представлява технологичният процес на производството на Прохиол. - виж стр. 7 от СТЕ. Следва да бъде споделено становището на съда основано на експертните познания, приобщени по делото, че с оглед представените допълнителни доказателства три броя технология на производството за трите вида Прохиол, в заключението по допълнителната СТЕ (ДСТЕ) вещото лице приема, че смесването на етилов алкохол, метил етил кетон и денатониев бензоат е физичен процес на разтваряне, като това не е процес на химическо взаимодействие и не води до образуването на нови вещества. Видно от протокола от проведеното открито заседание на 14.09.2022 г. при разпита, вещото лице уточнява, че променя даденото заключение по отношение на експертизите, в които се установява, че липсват добавени две съединения (Метил Етил Кетон и Битрекс) съгласно МЛЕ 13 и 16. При това заявява, че изходният и крайният продукт са един и същ.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелката Димитрова, като е приел, че същите се подкрепят и от приетите МЛЕ, съгласно които не е установено добавяне на допълнителен изопропилов алкохол, установено е количеството, вложено при специалното денатуриране, както е закупено от Емония Биотех ЕООД, като омекотената вода не променя характера, тъй като ще разреди леко спирта и добавянето на друг денатуриран спирт по същество няма да промени характера на продукта на денатуриран спирт по специален метод. Видно от протокола от проведеното в АССО открито съдебно заседание на 09.11.2022 г., същата свидетелка уточнява, че взетите пет броя проби за лабораторен анализ от наличните продукти с цел идентификация на същите от извършена проверка на място, обективирана с Протокол 21BG5800A003789 от 27.01.2021 г., не са били придружени от рецептури и документи, тя е поискала такива, вследствие на което е представена само технология на производството, която представлявала преливане на денатурирания алкохол в по-малки съдове и етикиране. Следователно прибавянето към денатурирания етилов алкохол на денатуранти по общ метод (Метил Етил Кетон и Бистрекс) не променя характера на продукта като денатуриран алкохол, тъй като вътре вече са налични денатуриращи вещества.

Наред с горното, изводите на първоинстанционния съд по същество на оспорването са съответни и на установеното, че от директора на ТД Югозападна е изисканa информация и документи за технологията на производство на крайните продукти, в отговор на което с писмо от дружеството е посочено, че Полученото количество денатуриран етилов алкохол по специален метод се разфасова в по-малки разфасовки в туба от 5 литра или бутилка от 1 литър и т. н. се слага етикет Прохиол. В допълнение на гореизложеното, обясненията на страната съставляват изявления за факти, които подлежат на доказване. В настоящия случай доколкото отговорът на писмото е изявление от името на дружеството - жалбоподател, то съдържанието му следва да се тълкува като извънсъдебно признание на факт, който касае неизгодни за дружеството факти и се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства. Освен това, видно от протокола от проведеното в АССО открито съдебно заседание на 27.04.2022 г., Емония Биотех ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Петров, твърди, че е извършено основно пакетиране на вече доставените ни денатурирани количества алкохол, като за всеки специфичен наш клиент се правят понякога добавки, които имат козметичен характер, така да се каже. Това изявление следва да се квалифицира като съдебно признание съгласно чл. 175 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. При установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид изразените в хода на производството становища от страните и направените от тях признания на неизгодни факти, преценени според правилото на чл. 175 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти също съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде игнорирано - то представлява обяснение на страна по делото, което съставлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Ако същото бъде доказано, следва да се вземе предвид при решаването на спора. Следователно, в контекста на спора, доколкото дружеството, чрез представляващото го лице и чрез процесуалния си представител, е направило признания за неизгодни факти, то те съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от съда. Преценката относно достоверността му следва да се извърши с оглед на всички обстоятелства по делото дали им кореспондира или е в противоречие с тях. При съобразяване на изложеното, следва да се приеме за доказан фактът, че Емония Биотех ЕООД е извършвало основно разфасоване и пакетиране на вече доставен денатуриран етилов алкохол, като се правят понякога добавки, които имат козметичен характер, в който смисъл, както се посочи е изявлението на процесуалния представител на дружеството пред първоинстанционния съд и останалите установени по делото обстоятелства.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател и относно направените от съда констатации за взетите проби в насока, че не представляват краен продукт. След извършена проверка на място, обективирана с Протокол 21BG5800A003789 от 27.01.2021 г., са взети пет броя проби за лабораторен анализ от наличните продукти с цел идентификация на същите. С оглед подаваните рекапитулативни декларации за алкохол и алкохолни напитки, взетите проби от 27.01.2021 г. се явяват взети от същата партида, за която е издадена фактура 2000003034 от 30.11.2020 г. на Емония Фарматех България ЕООД. Освен това съгласно т. 6 от МЛЕ Описание на получената проба: проба, взета от стока PROHIOL , което дава основание да се направи извод, че всички партиди, от които са взетите за изпитване проби, анализирани в ЦМЛ, представляват продукт с търговско наименование PROHIOL, защото съдържат етилов алкохол и денатуриращи вещества, и се идентифицират с позиции 137, 138 и 139 от Удостоверение за регистрация на Изпълнителна Агенция по лекарствата, с генетично име Фиксатори и разтворители ( виж стр. 9 от ДСТЕ, първи абзац).

Оплакванията в касационната жалба, свързани с чл. 27, т. 2, б. а от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г., са неоснователни доколкото касационният жалбоподател не отчита, че на държавите членки е предоставена възможност за вземане на решение по въпроса и е без отношение към спора предвид процесния предмет на дейността на дружеството.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, релевирано във втората касационна жалба, че е налице промяна на волята на съда, което не е основание за допускане на поправка на ОФГ. Установява, че с РА ВG005800-РК26-РА6 от 13.09.2021 г. на Емония Биотех EООД за данъчен период от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. са установени задължения за акциз в размер на 115393,51 лв., възникнали на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС и лихви за просрочие към тях в размер на 8750,67 лв., изчислени към 13.09.2021 г. Правилно съдът е поправил допуснатата грешка в изписването на верния размер на дължимите лихви за просрочие в диспозитива на решението.

С оглед всичко изложено, обжалваните съдебни решения като валидни, допустими и правилни, следва да бъдат оставени в сила.

Съобразно изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1500,00 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение