Решение № 14295 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5267/2018 г.

Решение № 14295 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5267/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО). Образувано по касационна жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район (РДНСК - ЮЗР), чрез процесуалния си представител, срещу решение № 1556 от 09.03.2018 г., по адм. д. № 4382/2017 г. на Административен съд София – град, 50 състав, с което по жалба на "Стар Сити" ЕООД със седалище гр. София е отменена Заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 23 от 27.02.2017 г. на Началника на РДНСК – ЮЗР, с която е оставено в сила писмо по същество отказ на Главния архитект на СО – район "Триадица" за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за обект "Жилищна сграда с подземен гараж, офис и клуб" в УПИ VI – 137, кв. 16, м. "Лозенец – жилищна група "Южен парк" по плана на гр. София, както и е отменено писмо отказ с изх. № РТР16-ТД26-2543/2 от 22.12.2016 г. на Главния архитект на СО – район "Триадица" за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и преписката е изпратена на Главния архитект на СО – район "Триадица" за произнасяне по искането за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, както и с което ДНСК е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че заповедта е мотивирана в противоречие с приетото от АССГ, както и че съответства на изискванията на закона, тъй като не са били налице предпоставки за одобряване на искания инвестиционен проект, противоречащ на актуализацията на ОУП от 2009 г. Иска да бъде отменено оспореното решение и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Стар Сити" ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за правилност на атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът Главния архитект на СО – район "Триадица" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на оспорването. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че поискания за одобрение инвестиционен проект е издаден въз основа на одобрен ПУП – РУП, одобрен със Заповед № РД - 09 – 50 – 887 от 26.06.2008 г. на Главния архитект на СО и издадена виза за инвестиционно проектиране. Приел е, че спорният по делото въпрос е очертан от изложените мотиви в отказа на главния архитект, потвърден с оспорената заповед, а именно налице ли е несъответствие между одобрения със заповедта от 26.06.2008 г. ПУП – РУП и издадената въз основа на него виза за проектиране с актуализирания през 2009 г. ОУП на София, а оттам и на инвестиционния проект с ОУП. Приел е, че от събраните доказателства, включително СТЕ, се установява, че с ПУП – РУП и визата е предвидено покриване на калканна стена на съществуваща в съседния имот сграда, като е предвидено, според визата новопроектираната сграда да намали стъпаловидно височината си от пет етажа (покриване на калканната стена) на чети, три, два и до един етаж. Приел е, че с това предвиждане на проекта е изпълнено условието от една страна за съответствие на зоната, в която се намира строежа, а именно зона Жм2 за ниско застрояване по ОУП на СО, както и от друга е спазено законовото изискване при наличие на калканна стена същата да бъде покрита при проектиране на ново строителство съгласно чл. 82 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правилата и нормативите за застрояване на отделните видове територии. Приел е, че при издаване на отказа на Главния архитект на СО, както и потвърждаващата го заповед на Началника на РДНСК – ЮЗР не са спазени разпоредбите на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и специалната разпоредба на чл. 142, ал. 2 от ЗУТ, а именно относно задължението да бъде преценена икономичността и функционалността на застрояване на територията, както и не е отчетено цялостното застрояване на квартала, в който е се установяват налични заварени сгради с кота корниз 14, 50 м. Поради и това е приел, че оспореният отказ и потвърждаващата го заповед са издадени в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила, като е приел, че поисканият за одобрение инвестиционен проект като съобразен в ПУП – РУП и издадената виза за проектиране, съответства на изискванията на закона. Решението е правилно. От доказателствата по делото се установява, че със Заповед № РД – 09 – 50 – 887 от 26.06.2008 г. е одобрено изменение на ПЗ и съответно РУП за спорния имот УПИ VI – 137, кв. 16, м. Лозенец – жилищна група "Южен парк" на основание чл. 129, ал. 2, чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, чл. 27, ал. 3 и чл. 113 от ЗУТ, както и на основание т. 6 от приложението по чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. Към посочения момент т. 6 от приложението по чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО урежда нормативите за устройство и застрояване "Жилищна зона с малкоетажно застрояване с допълнителни, специфични изисквания". Съобразените специфични изисквания са тези по чл. 27, ал. 3 от ЗУТ, поради характеристиките на имота – имот със свързано застрояване по двете странични регулационни линии в случая към УПИ XII-135 и към УПИ VII, като по РУП е предвидено покриване на калканната стена към УПИ XII-135. От СТЕ се установява, че сградата в посочения имот е построена и калканната стена, която следва да се покрие е с височина от 14, 50 м., която с внесения за одобрение проект е предвидено покриването на тази калканна стена. В останалата част, видно и от РУП и от проекта е предвиден отстъп от височината на сградата, като по РУП същата е предвидена с височина до 10 м. С предвиденото покриване на калканната стена към съществуващата в УПИ XII-135 сграда е изпълнено изискването на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ. Правилен е извода на съда, че и по ОУП на София, действал към одобряване на ПЗ – РУП, така и по изменението на ОУП от 2009 г. имота попада в зона Жм2, т. е. по отношение на територията не е налице промяна в показателите. Поради и това е правилен извода, че посоченото основание за отказ несъответствие с ОУП след изменението от 2009 г. не е обосновано в оспорения отказ, потвърден със заповедта на Началника на РДНСК. Видно от доказателствата със спорния проект е предвидено покриване на съществуващите калканни стени към съседните УПИ XII – 135 и WMR VII, което е абсолютно изискване на закона, като тези допълнителни специфични изисквания относно допустимостта на одобряването на инвестиционния проект, включително факта, че е ъглов и за него е предвидено свързано застрояване не са коментирани от административния орган, което пък обосновава извода на АССГ за немотивираност както на отказа така и на заповедта на Началника на РДНСК. ОУП дава основните изисквания като в приложението по чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО са разписани съответните показатели, като в случая не са съобразени допълнителните специфични изисквания на зоната, в която се намира имота, които пък са предвидени и в т. 6 от приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, както в редакцията, действала към момента на одобряване на ПЗ – РУП, така и към момента на постановяване на оспорения отказ за одобряване на инвестиционни проекти въз основа на него. Видно от отказаните за одобрение проектите, както и от РУП, средно застрояване е предвидено само в частта, с която се покрива съществуващата калканна стена на вече изградената сграда в съответствие с изискванията на ЗУТ, а в останалата част на сградата същата е проектирана при стъпаловиден отстъп с оглед съобразяване с нормативните височини в района. Тези изводи се подкрепят и от разпоредбите на чл. 11, ал. 3 от ПРАВИЛНИКА за прилагане на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София, според която "Калканните стени при свързано застрояване се покриват напълно в хоризонтално и вертикално отношение, като не се допуска височината на нова сграда да надвишава височината на най-високата съседноприлежаща, а необходимите чупки за напълното покриване на калканите се правят при съотношение 1: 1 на хоризонталните и вертикалните мерки", условие спазено при спорните проекти. По изложеното е правилен извода на АССГ за незаконосъобразност на заповедта на Началника на РДНСК – ЮЗР и потвърдения с нея отказ на главния архитект на СО – район "Триадица", поради и което правилно ги е отменил и е върнал преписката на главния архитекта на район "Триадица" за ново произнасяне. Следва да се отбележи и че горният извод се подкрепя и от § 27 на ЗИД на ЗУЗСО според който "Влезлите в сила или одобрените до влизането в сила на този закон подробни устройствени планове, които предвиждат свързано застрояване в два или повече урегулирани поземлени имота и които са приложени по отношение на застрояването в един от имотите, запазват действието си за неприложената си част, независимо че надвишават устройствените показатели, определени в приложението към чл. 3, ал. 2, когато се налага покриване на изградени калканни стени. При прилагане на действащия подробен устройствен план не се допуска надвишаване на одобрената с плана височина на сградите". Т. е. дори да се приеме, че с проекта, чието одобрение е отказано, и ПУП, с който е съобразен, надвишават устройствените показатели по приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, то предвид изпълнението на другите условия по посочения параграф ПУП е приложим, а проектите следва да са съобразени с него. При новото произнасяне главния архитект на СО – район "Триадица" би следвало да съобрази и тази разпоредба. По изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователността на касационната жалба обосновава липсата на предпоставки за уважаване на искането на касатора за присъждане на разноски. Искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация "Стар Сити" ЕООД е недоказано, тъй като не са представени доказателства за сторени такива в касационното производство, поради и което и искането на ответника в тази връзка не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение