Решение № 10260 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13439/2013 г.

Решение № 10260 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13439/2013 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба на Любомир Георгиев Тончев, Антон Пенчев Пенчев и Иван Илиев Цеков от гр. София срещу отказ за актуализиране на площта на защитената територия, природна забележителност, съгласно чл. 42, ал. 6 във вр. с ал. 5 от Закона за защитените територии, обективиран в писмо изх. № 94-00-178 от 30.07.2013 г. на Министъра на околната среда и водите /МОСВ/. Жалбоподателите чрез адв. Ножарова поддържат жалбата. Правят искане съдът да обяви за нищожен, евентуално да отмени оспорения отказ, като задължи МОСВ да започне процедура по чл. 42, ал. 6 във вр. с ал. 5 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ по актуализация на площта на "Пясъчните дюни" между плаж "Градина" и "Златна рибка", обявена за защитена територия със Заповед № 2109/1984 г. на Комитет за опазване на околната среда /КОПС/, обнародвана бр. 3 на Държавен вестник от 1985 г., като се укаже и срок за изпълнение. Ответникът, Министърът на околната среда и водите чрез юрк. Кючюкова оспорва жалбата. Твърди, че актуализацията на площта на защитената територия е изцяло в оперативната самостоятелност на органа и произтича от предоставени по-точни геодезически замервания, каквито до момента няма. При извършена служебна проверка за допустимост на жалбата, тричленен състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема следното: С определение № 6948/23.05.2014 г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, като е приел, че жалбата е недопустима поради липса на предмет и липса на правен интерес. Съдът е мотивирал, че обжалваното писмо изх. № 94-00-178/30.07.2013 г. има уведомителен характер и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и с оглед на това не е от категорията актове, които подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК. С него не се създават права или задължения, не се засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателите, като то не обективира и отказ да бъде издаден такъв акт. Изложил е, че в писмото не се съдържа волеизявление за отказ да се извърши определена административна услуга, а се дава становище и информация относно защитена територия "Пясъчните дюни" между къмпинг "Златна рибка" и къмпинг "Градина". На следващо място е обосновал, че жалбоподателите нямат правен интерес да оспорват отказ за започване на производство за актуализиране на защитена територия. В специалния закон (ЗЗТ) не било предвидено нарочно административно производство, съгласно което Министърът на околната среда и водите да се произнася по искане на граждани за актуализиране на площ на защитена територия. Мотивирал е, че Законът за защитените територии е специален, уреждащ категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление. Съгласно чл. 42, ал. 6 ЗЗТ със заповед по ал. 5 и без спазване на процедурите по ал. 1 на същата разпоредба, можела да се актуализира площта на защитената територия, когато корекциите произтичат от по-точни замервания и не са свързани с промяна на определените граници. В тази хипотеза не се засягали права на граждани и организации, тъй като не се променяла самата площ на защитената територия, а се актуализирала вече обявена такава. Правят се и изводи, че органът в случая действал в условията на оперативна самостоятелност. С определение № 13685/17.11.2014 г. петчленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 13099/2014 г. е отменил определение № 6948/23.05.2014 г. на тричленен състав на ВАС, като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Аргументирал е, че обжалваното писмо обективира в себе си отказ по искане на съсобственици на имот за актуализиране на площта на защитена територия, природна забележителност, съгласно чл. 42, ал. 5 ЗЗТ, което представлява властническо волеизявление, рефлектиращо пряко в правната сфера на адресатите му. На основание чл. 235, ал. 2 АПК определение № 13685/17.11.2014 г. на петчленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 13099/2014 г. е задължително за настоящия състав. Предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство е отказ за актуализиране на площта на защитената територия, природна забележителност, съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за защитените територии, обективиран в писмо изх. № 94-00-178 от 30.07.2013 г. на Министъра на околната среда и водите /МОСВ/. Последният представлява властническо волеизявление, рефлектиращо пряко в правната сфера на адресатите му. Ответникът не представя доказателства за дата на връчване на писмото на Любомир Георгиев Тончев, Антон Пенчев Пенчев и Иван Илиев Цеков от гр. София и не прави възражение за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 5 АПК, поради което и съдът приема за спазен срока по чл. 149, ал. 1 АПК. След анализ на представените по спора относими, допустими и необходими доказателствени средства, както и след отнасяне на установените факти към приложимите правни норми, състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема за установена следната фактическа и правна обстановка: Любомир Георгиев Тончев, Антон Пенчев Пенчев и Иван Илиев Цеков от гр. София са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с идентификатор № 67800.1.253, пасище, с площ от 6933 кв. м. /скица на поземлен имот № 38671/13.08.2008 г. - л. 51 по делото/ и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с идентификатор № 67800.1.299, крайбрежна плажна ивица, с площ от 916 кв. м. /скица на поземлен имот № 38672/13.08.2008 г. - л. 53 по делото/. И двата имота са разположени в гр. Созопол, община Созопол, обл. Бургас, м. "Герени", за която е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД-18-60/4.10.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/. Съсобствеността не се спори между страните и се установява от приложените като доказателства по делото нотариални актове /л. 45-50 по делото/. Видно от Заповед № 2109/20.12.1984 г. на Комитет за опазване на природната среда /КОПС/ - л. 24 по делото, обнародвана в бр. 3 на Държавен вестник от 1984 г., пясъчните дюни между къмпинг "Златна рибка" и "Градина" са били обявени за защитена територия. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за защитените територии /Обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г./, пясъчните дюни са природна забележителност, която съгласно чл. 5, т. 3 от същия закон, и към настоящия момент представлява категория защитени територии.