Решение № 127 от 8.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 616/2012 г.

Решение № 127 от 8.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 616/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. А. Г. чрез адв. М. Р. срещу решение № 6632 от 7.12.11 г. по в. гр. дело № 11136/10 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-32-36 от 8.04.10 г. по гр. дело № 6374/04 г. на СРС, 32 състав. С него е признато за установено на основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.)по предявен от Р. Л. К. срещу С. А. Г. иск, че завещание от 22.03.99 г., обявено по изп. дело № г. на Н. К. С. със завещател З. И. Г., е неистински документ. Със същото решение на основание чл. 431, ал. 3 ГПК (отм.) е отменен нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание №, том, рег. №, дело № г. на Н. К. С.. Излагат се съображения за недопустимост на решението, както и за неправилност на същото. Иска се обезсилването му и прекратяване на производството по делото или отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Ответникът по касационната жалба Р. Л. К. счита, че е неоснователна. С определение № 1240 от 22.11.12 г. на състав на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради съществуваща вероятност да е недопустимо и с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/2010 г., точка 1. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка по реда на чл. 293 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.)е допустим, въпреки че ищецът Р. К. е пропуснал преклузивния срок по чл. 154 ГПК (отм.)да оспори завещанието, предмет на настоящото дело, противопоставено му в спора за собственост, приключил с влязло в сила осъдително решение между същите страни. Изложени са съображения, че при пропускане на срока по чл. 154 ГПК (отм.)се преклудира не правото изобщо да бъде оспорена неистинността на документа, а правната възможност това да бъде упражнено в този процес. По съществото на спора съдът е приел, че завещанието от 22.03.99 г. със завещател З. И. Г. е неистински документ, тъй като същият не е написан и подписан от него. За да направи този извод е кредитирал заключенията на назначените съдебно-графологични експертизи - единична и две тройни, като не е възприел особеното мнение на в. л. И. И. При така установените обстоятелства по делото, оплакванията в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение, са основателни. В исковата молба са изложени твърдения, подкрепени от писмени доказателства, че ищецът е пропуснал да оспори процесното завещание в срока по чл. 154 ГПК (отм.) в съдебно производство между настоящите страни по повод правото на собственост върху недвижим имот, предмет на процесното завещание. Тъй като е постановено съдебно решение, основано на този документ, с който се признават права на ответника, които според ищеца са придобити от него по наследствено правоприемство, поддържа, че има правен интерес от водене на настоящото дело, за да ползва евентуален благоприятен резултат за отмяна на съдебното решение по иска по чл. 108 ЗС. В Тълкувателно решение № 5/14.11.12 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 изр. 1 ГПК /чл. 97, ал. 3 ГПК отм./, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК /чл. 154 ГПК отм./ След като страната по висящ исков процес е пропуснала срока по чл. 193, ал. 1 ГПК да оспори противопоставен й документ, тази възможност е преклудирана, включително и по исков ред с отделен иск по чл. 124, ал. 4 изр. 1 ГПК. От горното следва, че като е преценявал процесуалната допустимост /правния интерес/на предявения иск въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение в отклонение от задължителната съдебна практика. Това, съгласно чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 изр. 1 ГПК налага обезсилването на обжалваното решение и прекратяване на делото. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 455 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.