Решение № 8945 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2018 г.

Решение № 8945 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби подадени от "Б. Б. Г." ООД, представлявано от управителя Д. Х. С., от Е. Д. и от С. Й. К., подадени чрез адв. С. срещу решение № 1959 от 13.02.2018 г., постановено по адм. дело № 542/2017 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което са отхвърлени жалбите им против решение № 1065/08.12. 2016 г., постановено по преписка № КЗК-577/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията, с което на "Б. Б. Г." ООД, гр. В., за извършено нарушение на чл. 47, ал. 4 и 5 от ЗЗК е наложена имуществена санкция за размера от 500 лева (петстотин лева), на Е. Д. - 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и на С. К. - 2500 (две хиляди и петстотин) лева, като е определен и срок от 10 дни, в който тримата касатори следва да изпълнят задължението си да предоставят информацията и доказателствата посочени в същото решение. Касаторът - "Б. Б. Г." ООД, чрез процесуалния си представител адв. С. твърди, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че дружеството е новообразувано и няма заверен отчет за предходната година, реално дружеството осъществява търговска дейност от м. 07.2016 г. Не са събрани безпорни доказателства, от които да се установи, че в своята дейност дружеството е използвало каквато и да е информация на "Б. г." ЕООД, представляващо търговска тайна. По тази причина счита, че представената информация е точна и реална в съответствие с изискването на Закона за защита на конкуренцията. Иска да бъде отменено съдебното решение на тричленния състав и вместо него постановено друго по съществото на спора. К.-Е., чрез пълномощника си адв. С. твърди, в подробни мотиви, че обжалваното решение, е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Работила е в дружеството като "технически сътрудник" и като такава, както на всички, така и на нея е предоставен достъп до информация и база данни за клиенти и партньорски фирми, данни за тях, както и за предлаганите недвижими имоти. Не е имало ограничения за никой от служителите, но в периода в който е работила е нямала достъп до данни и информация с поверителен характер. В рамките на трудовите си задължения е имала служебни контакти с някои от посочените в искането на "Б. г." ЕООД лица - В. И., Е. С., И. С. и Е. Г., нос нито един от тях не е имал контакти и не е сключвал сделки лично или чрез "Б. Б. Г." ООД. Твърди още, че в "Б. Б. Г." ООД е съдружник и представляващ дружеството, като осъществява трудовата си дейност съобразно законодателството и решенията на общото събрание, като е осъществявала контакти с потенциални клиенти на дружеството в България и чужбина. Моли да се отмени решението на Върховния административен съд. Касаторът - С. Й. К., също иска отмяна на решението, като неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че не е извършил посоченото от КЗК нарушение. Работил е в дружеството "Б. г." ЕООД, първоначално като "технически сътрудник", а след това, като "брокер недвижими имоти". Осъществявал е трудовите си задължения добросъвестно, не е имал достъп до информация с поверителен характер, като излага същите съображения за неправилност на обжалваното решение, каквито поддържа и Е. Д.. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юриск. П. в съдебно заседание оспорва подадените касационни жалби, като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност и на трите касационни жалби. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, но разгледани по същество са неоснователни. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решение № 1959 от 13.02.2018 г., постановено по адм. дело № 542 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение. С него са отхвърлени жалбите на касаторите, срещу решение № 1065 от 08.12.2016 г., постановено по преписка № КЗК-577/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията, с което на "Б. Б. Г." ООД, гр. В., представлявано от управителя Д. С., на Е. Д., гражданка на Литва с адрес гр. В. и на С. Й. К. от гр. В., за извършено нарушение на чл. 47, ал. 4 и 5 от ЗЗК, са им наложени имуществени санкции. Тричленният състав на Върховният административен съд е разгледал жалбата на дружеството и физическите лица срещу решението на КЗК, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 50 лева, а на Д. и на К. по 2 500/две хиляди и петстотин/ лева за всеки от тях за допуснато нарушение за нарушение на чл. 47, ал. 4 и 5 от ЗЗК, във връзка с чл. 100, ал. 3, т. 3 от ЗЗК. След като е обсъдил фактическата обстановка, доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът е приел жалбата за неоснователна и е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. За да достигне до крайния си извод, съдът е приел за неоснователни твърденията на тримата жалбоподатели за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че с действията си са осъществили нарушение на ЗЗК - неоказване на съдействие на Комисията за защита на конкуренцията за събиране на доказателства по образувано производство за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Прието е, че жалбоподателите са осъществили нарушение на чл. 47, ал. 4 и 5 от от ЗЗК, поради което и законосъобразно Комисията им е наложила по реда на чл. 100, ал. 3, т. 3 от ЗЗК имуществени санкции. Тричленният състав е приел, че не е налице и твърдяното нарушение на материалния закон - непредставянето на изисканата от Комисията информация и доказателства представлява нарушение на законово уредено задължение по чл. 47, ал. 4 и 5 от ЗЗК, което е предпоставка за налагане на санкция по чл. 100, ал. 3, т. от ЗЗК, съответно глоба по чл. 102, ал. 2 - за неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 5 от 3ЗК. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Безпорно е, че за да може КЗК да разгледа възникналия спор по образуваната пред нея преписка за установяване на евентуално извършени нарушение по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК, следва да има на разположение необходимата и релевантна информация и свързаните с нея доказателства. Само при напълно изяснена фактическа обстановка тя може да се произнесе и да достигне до съответните правни изводи. Затова и законодателят е предвидил, че съгласно чл. 46 от ЗЗК, "всички физически и юридически лица, включително предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, неправителствени организации и Националният статистически институт, са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на правомощията й по този закон, както и по Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004". Правилен е изводът за законосъобразност на оспореното решение на КЗК. Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК регламентира, че информацията, която се предоставя от лицата в хода на производството, трябва да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща, както и да бъде предоставена в определения от комисията срок - чл. 47, ал. 4 от ЗЗК. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че исканията на КЗК за предоставяне на информация, необходима за установяване на елементите от фактическия състав на чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК, са били надлежно получени от касаторите. Предоставената информация е била непълна, неточна и недостоверна, като не са били представени и изисканите от КЗК доказателства. В конкретния случай с оглед посочените правни норми и установеното, във връзка с представените по преписката доказателства, че дружеството и физическите лица не са предоставили отговор на въпросите, свързани с дейността им (още повече, че те са съдружници в дружеството) и които отговори са от значение за правилното и законосъобразно установяване или не на нарушение на забраните, съдържащи се в ЗЗК, правилно тричленният състав е направил извод, че е налице нарушение на чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗК. При това нарушение от своя страна правилно е наложена по реда на чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК имуществена санкция. От доказателствата по делото е видно, че от касаторите е била изискана повторна информация (с нови три напомнителни писма от 7.10. 2016 г. до дружеството и до двете физически лица), но дружеството "Б. Б. Г." ООД не е отговорило на напомнителното писмо на административния орган, а лицата Е. Д. и от С. Й. К. са представили отговори, които не са били в изискуемия от закона вид и пълнота. Непредставянето от страна на касаторите на изисканата от тях информация е възпрепятствало КЗК да установи фактите, които са пряко относими към предмета на основното производство пред КЗК, а именно: установяване на елементите на фактическия състав на чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК и своевременно да приключи производството по преписка № КЗК-577/2016 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че непредоставянето на изисканата от КЗК информация и доказателства, представлява нарушение на законово уреденото задължение по чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗК. Същото е предпоставка за налагане на санкция по чл. 100, ал. 3, т. 3 от ЗЗК по отношение на "Б. Б. Г." ООД, съответно глоба по чл. 102, ал. 2 по отношение на лицата Е. Д. и от С. Й. К.. обоснован и правилен е и изводът на съда, че размерът на наложените глоби и имуществена санкция са съобразени от административният орган с тежестта и продължителността на нарушението, липсата на смекчаващи и наличието на едно отегчаващо вината обстоятелства - демонстрирана последователност в неизпълнение на указанията и отклоняване на задълженията от страна на двете физически лица. Изводът на съда, че размерът на глобите и санкцията са в съответствие с генералната и специалната превенция е обоснован с оглед законовото изискване се оказва съдействие на Комисията в нейната работа. В конкретния случай с оглед посочените правни норми и установеното, във връзка с представените по преписката доказателства, че дружеството, както и физическите лица не са предоставили отговор на въпросите, свързани с дейността им и които отговори са от значение за правилното и законосъобразно установяване или не на нарушение на забраните, съдържащи се в ЗЗК, правилно тричленният състав е направил извод, че е налице нарушение на чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗК. Съдът е обобщил, че при това нарушение правилно е наложена предвидената санкция по реда на чл. 100, ал. 3, т. 3 и чл. 102, ал. 2 от ЗЗК. Съобразено със закона е и решението на тричленния състав в частта за размера на имуществената санкция. Съгласно чл. 100, ал. 5, и чл. 102, ал. 4 от ЗЗК, "Комисията налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за несвоевременно предоставяне или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация в нарушение на задълженията по чл. 47, ал. 4 и 5". Предвид изложеното, следва да се приеме, че изводите на тричленния състав на съда са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъдат присъдени, като своевременно поискани, на ответника - Комисията за защита на конкуренцията. Касаторите ще следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 100 лв. на ответната страна, определен на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения -Дв. бр. 8/2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия