Решение № 763 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6540/2017 г.

Решение № 763 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6540/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник- министъра на здравеопазването, подадена чрез пълномощник, против решение № 3119/4.05.2017 г., постановено по адм. д. № 102/2017 на Административен съд С.- град, с което съдът е отменил заповед № РД-18-48/26.09.2016 г. и е върнал преписката на заместник- министъра на здравеопазването за ново произнасяне. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички относими доказателства, не е съобразил формата на обучение, проведена от заявителката Д. М. и е достигнал до грешен правен извод, че нарушението на изискването за редовна форма на обучение по специалността "Фармация", образователно- квалификационна степен "магистър", може да бъде компенсирано чрез полагане на изпит за признаване на правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което оспорването бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. О. Д. Г. К. - М., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление вх. № УДО-К-43/13.04.2016 г. на Д. М. за признаване на професионална квалификация "магистър- фармацевт". Съдът е обсъдил в съвкупност доказателствата по административната преписка, от които е видно, че М. е завършила висше образование в Национален фармацевтичен университет "М. Т.", гр. Х., Украйна, за което е получила диплом М16 № 014969/18.02.2016 г. На 13.05.2016 г. Комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия и/или на специалност в областта на здравеопазването в трета държава е изискала допълнително документи за проведен преддипломен стаж в аптека и документи, съдържащи информация относно положените държавни изпити от жалбоподателката. Указанията са изпълнени от заявителката. Констатирано е несъответствие между формата на обучение на полученото образование - задочна, с формата на обучение за образователно- квалификационна степен "магистър- фармацевт" по българските Единни държавни изисквания - редовна форма, съгласно изготвеното по преписката експертно писмено становище от хабилитирано лице. Установени са несъществени разлики в обучението - не е проведено обучение по "Фармацевтичен анализ"; по "Токсикология", "Фармакотерапия" и "Биофармация" хорариумът от часове е по- малък в сравнение с българските Единни държавни изисквания. Заявителката е положила вместо четири държавни изпита само един "комплексно практически - ориентиран изпит", в противоречие с изискванията на чл. 9, ал. 1 на Единните държавни изисквания, макар че изучаваните дисциплини съответстват на изложените в чл. 9, ал. 2 на Единните държавни изисквания. На 16.09.2016 г. Комисията е предложила на заместник- министъра на здравеопазването да откаже признаването на придобита професионална квалификация "магистър-фармацевт". Със заповед № РД-18-48/26.09.2016 г. заместник- министърът на здравеопазването е постановил оспорения отказ. Според издателя на акта, обучението на М. е в противоречие с разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 2 от З. и чл. 5 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Фармация", тъй като е проведено в задочна форма. Органът се е мотивирал, че посоченото несъответствие с нормативните изисквания не може да бъде компенсирано чрез полагане на изпит за признаване на правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване, защото не е спазено едно от задължителните минимални квалификационни изисквания за упражняване на професията, касаещо начина на провеждане на обучението. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по делегация. Според съда заповедта съдържа формални мотиви. Издателят на акта е посочил като правно осонвание разпоредбата на чл. 84, ал. 4 във връзка с § 3а, ал. 1 ЗППК, която задължава органа във всеки един случай, при констатирано несъответствие, налагащо постановяване на отказ за признаване на професионална квалификация, да изследва задълбочено въпроса относно възможността за прилагане на компенсационни мерки преди издаването на отказа, респ. излагането на конкретни и подробни мотиви относно невъзможността за тяхното прилагане в конкретния случай. Съдът е посочил, че административният орган е мотивирал отказа си само на основание различната форма на проведеното и изискуемото се от българските образователни изисквания обучение по специалността "Фармация". Не е изложил никакви съображения във връзка с приложението на чл. 29 и чл. 30 ЗППК, както и тази на § 3б ДРЗППК. Съдът е констатирал и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, разписани в чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЗПК и чл. 79, ал. 4 от същия закон. Установил е, че в работата си назначената комисия не се е съобразила с Правилата за организацията на дейността на Комисията, тъй като няма данни членовете на комисията - юристи да са изразили становище по заявлението. Комисията се е произнесла единствено въз основа на доклада на хабилитирания член, без да изслуша становище от другите членове и без да подложи изразените становища на съвместно обсъждане и формиране на единно становище. Първоинстанционният съд е приел, че неспазването на задължението по чл. 83, ал. 1 ЗППК от страна на комисията не освобождава административният орган при направените констатации за несъответствие по смисъла на чл. 29, ал. 2 ЗППК или § 3б ДР на закона да приложи заместващи мерки, които, въведени и възприети в националното законодателство, са задължителни за органите по признаване на професионални квалификации. Съдът е констатирал, че органът не е събрал доказателства за броя на аудиторните часове в обучението на М. от общо посочените в представената справката. Съответно този брой не е съотнесен към тези при редовното обучение в България; не е изследвана и разликата между аудиторните часове в редовната и задочна форма на обучение в Украйна. Административният орган не е изследвал нито една възможност и не е изложил никакви мотиви, а се е ограничил само до разликата във формите на обучение, въз основа на която е направил формалното заключение за неприложимост на предвидените в закона компенсационни мерки. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби, АССГ я е отменил като незаконосъобразна. Решението е правилно. При приложение на разпоредбите на чл. 14 от Директива 205/36/ЕО, на чл. 29 и чл. 30 ЗППК е налице нормативно установено задължение на органа да прилага съответните изравняващи несъответствието мерки. Независимо, че Комисията не е направила предложение до министъра, той, тъй като е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗППК, се намира в условията на чл. 30 ЗППК и следва да предостави на заявителя право на избор. Нормата на чл. 30 от закона е императивна и винаги, когато е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗППК, органът е длъжен да предостави на заявителя право на избор между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност. Именно поради това е и разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗППК. Съгласно нея, когато заявителят писмено декларира съгласието си с някоя от двете мерки, спира да тече срока за произнасяне по чл. 84 до представянето на доказателства за изпълнението им, т. е. производството по признаване на квалификацията спира, докогато заявителят представи доказателства, че е преминал необходимия стаж или е издържал необходимите изпити. Следователно, преди окончателното произнасяне по искането за признаване на квалификация, органът трябва да има становището на заявителя по отношение на двете възможност - стаж или изпит. В случая такова становище няма, а органът е приел, че на М. не следва да се предоставя въобще възможност за избор. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена, без да са обсъдени всички действителни факти от значение по случая и без на жалбоподателката да е предоставена възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗППК органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност. Внимателният прочит на разпоредбата на чл. 29 ЗППК предвиждаща конкретните компенсационни мерки и условията, при които да се предоставят; разкрива нормативноустановена възможност на органа по признаване да изиска или не компенсация за несъответствията в обучението, но при определени от закона условия. Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗППК, когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на този закон, в какъвто смисъл е била направената от комисията констатация, последната предлага на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗППК обаче следва да се тълкува във връзка с чл. 24, ал. 2, т. 7, чл. 29, ал. 1 и чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗППК. В този контекст цитираната правна възможност се отнася само до лица, придобили специалност в областта на здравеопазването в държава - членка или притежаващи доказателства за професионална квалификация, издадени в трета държава по смисъла и при условията на § 3 ДР ЗППК. Изброяването на констатираните несъответствия в обучението на заявителката с националните стандарти не е достатъчно да мотивира отказа по чл. 84, ал. 4 ЗППК, при отсъствие на съображения за неприлагане на предвидените в закона компенсационни мерки. Като е отменил атакувания административен акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноските по делото и представените писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв., съдът намира претенцията на касационния ответник за основателна. Касаторът своевременно е направил възражение за прекомерност на съдебните разноски на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Претендираните разноски следва да бъдат присъдени в размер на 500 лв. При определянето му съдът съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и фактическата и правна сложност на делото в контекста на установената еднопосочна трайна съдебна практика по сходни казуси. Воден от горното, Върховният административен съд