Решение № 2599 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12773/2016 г.

Решение № 2599 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12773/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. К. Б. от гр. Б., срещу решение № 388 от 21.09.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 386/2016 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба, Началникът на РУП - Б. при ОД на МВР П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Производството пред АС-П. е образувано по жалба на В. К. Б. от гр. Б. срещу отказ рег. № 241з-39/19.04.2016 г. на Началника на РУП Б. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа и правна страна следното: В. К. Б. от гр. Б. има издадено разрешение № Б-141/19.04.2011 г. на началник на РУ МВР-Б. за носене за самоохрана на пистолет "CZ 75 B" кал. 9Х19мм № 8951V, издадено по реда на ЗВВООБ със срок на валидност 5 г. до 19.04.2016 г. /л. 64 по адм. д. № 386/2016 г./. Жалбоподателят е подал заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с вх. № 241000-487 от 21.03.2016 г. до началника на РУП гр. Б.. С писмо № 241000-560 от 04.04.2016 г. от началника на РУП гр. Б., лицето е уведомено, че в подаденото от него заявление не са посочени основателни мотиви, които по несъмнен начин да обосновават издаването на исканите разрешения. Органът съгласно разпоредбите на чл. 34, ал. 3 от АПК е дал три дневен срок да бъдат изложени допълнителни причини обосноваващи издаване на исканото разрешение. Екземпляр от писмото е получен лично от заявителя на 05.04.2016 г./писмо на л. 37 от адм. д. № 386/2016 г./. С възражение № 241000-586 от 07.04.2016 г. /л. 36 по адм. д. № 386/2016 г./ Божинов, твърди, че подаденото от него Заявление е за удължаване-подновяване срока на разрешителното, което притежава и няма да сочи мотиви относно заявление за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси. С докладна записка № 241р-3504 от 19.04.2016 г. мл. експерт мл. ПИ КОС гр. "ОП" при РУ-МВР-Б., предвид изложената фактическа обстановка и липсата на представени доказателства обосноваващи необходимостта от издаване на исканото разрешение, предлага да бъде постановен отказ по отправеното искане /л. 35 по адм. д. № 386/2016 г./. С заповед № 241з-39 от 19.04.2016 г. началникът на РУП-Б., постановява отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси /л. 31 по адм. д. № 386/2016 г./. С изявление вх. № 24-1000-674 от 20.04.2016 г. Божилов твърди, че не е уведомен писмено за резултата по подаденото от него заявление, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ /л. 33 по адм. д. № 386/2016 г./. С докладна записка № 241р-3980 от 10.05.2016 г. мл. експерт мл. ПИ КОС гр. "ОП" при РУ-МВР-Б., до началника на РУП-Б., във връзка с изявление вх. № 24-1000-674 от 20.04.2016 г., твърди че на 19.04.2016 г. е уведомил касационния жалбоподател за издадената заповед и следва на 20.04.2016 г. да се яви в РУП Б., за да му бъде връчена, като до 10.05.2016 г., административният акт не е връчен лично. Въпреки това счита, че лицето е запознато с взетото решение. На 20.05.2016 г. Вакинов е отказал да получи заповед № 241з-39 от 19.04.2016 г. на началника на РУП-Б., който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели. С определение № 665 от 01.07.2016 г. по адм. д. № 386/2016 г., съставът на Административен съд П. е изложил, че съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от АПК, когато бъде отменен мълчалив отказ, се смята за отменен и последващият изричен, постановен преди решението на съда за отмяна. Тъй като жалбоподателят в допълнително уточнение е изложил мотиви, относно незаконосъобразността на издадената заповед, съдът е приел, че предмет на производството е както първоначално оспорения мълчалив отказ, така и последвалия изричен. За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, в съответствие с целта на закона. В хода на производството пред АС-П. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на пълен и подробен анализ на събраните доказателства е установил всички релевантни за спора факти, като съдебният акт обосновано анализира елементите от фактическия състав на постановения отказ във връзка с установените по спора факти. Органът е приел, че по отношение на Вакинов са налице основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - не са установени обстоятелства, които да обосноват нужда по този текст. Приел, че доказателствената тежест за установяване на тези факти и обстоятелства е негова и той не ги е доказал. Въз основа на това съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт на началника на РУП-Б., с който отказва на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ издаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси. Върховният административен съд споделя изводите на Административен съд П. от фактическа и правна страна. От приложеното по делото заявление за разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с вх. № 241000-487 е видно, че то е подадено на 21.03.2016 г. Неоснователни са твърденията на касатора относно по-ранното подаване на заявлението, тъй като това е единствената достоверна дата за неговото администриране. На следващо място следва да се отбележи, че целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ, е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган при неговото бездействие. С отказа органът едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Мълчалив отказ е налице тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. От представените по делото доказателства се установява, че по заявление вх. № 241000-487 от 21.03.2016 г., началника на РУП гр. Б. е постановил изричен административен акт - заповед № 241з-39 от 19.04.2016 г., която представлява отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси. По аргумент от чл. 58, ал. 3 от АПК и ППВС № 4/1976 г. при подадена жалба против мълчалив отказ, тя следва да се разгледа и като жалба срещу направения по-късно изричен такъв. Както правилно първоинстанционният съд е приел и разрешението за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по чл. 81 от ЗОБВВПИ и решението за подновяване на разрешението за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл. 87 ЗОБВПИ, се издават по реда на чл. 83 ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. Съответно при всички положения следва да отговаря на общите изискванията на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. За да отговори на доводите на касатора и за да изпълни задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка на съответствието на съдебното решение с материалния закон, съдът счита за необходимо да посочи следното: Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на касатора. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от доказателствата по делото той не е сторил това. Както административният орган, така и съдът подробно са обсъдили наведените от Божинов доводи във връзка с възможността за намиране на работа като охранител и необходимостта от самоохрана. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд в насока недоказаност на твърденията на касатора, които при липса на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето към момента на подаване на заявлението, имат характер единствено на въведени от заявителя твърдения и възражения. Обосновано решаващият състав е приел, че в производството не се доказват основанията по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за основателни причини за самоотбрана с оглед на наличие на реална заплаха за живота и здравето на жалбоподателя. Основателно е отбелязано, че предвид чл. 6 от ЗОБВВПИ законодателят е разграничил по предназначение и технически характеристики огнестрелните оръжия за служебни и за граждански цели и предвид чл. 94, ал. 1 от ЗОБВВПИ е посочено, че претенциите на жалбоподателя с оглед работата му и нуждата от разрешително за огнестрелно оръжие следва да се осъществи по друг нормативно установен ред. Следователно, Административен съд П. правилно е установил фактите по делото и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е приложил материалния закон, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба касаторът акцентира на факта, че не е подал заявление за издаване на разрешение, а за подновяване на срока на вече издадено такова. Прави разбор на всички докладни, жалби и сигнали, приложени в кориците на делата, като анализирайки ги, обосновава заключение за подадено заявление на 18.03.2016 г. за удължаване на срока на вече издадено му разрешение. Твърди удостоверяване на факта от служителя Б. В. в приложена докладна записка. В тази насока моли съда да приложи § 6 от ПЗР на ЗОБВВПИ, като зачете и заварената молба за удължава на срока от 07.02.2011 г. Твърди, че органът с настоящата заповед се е произнесъл извън едномесечния срок по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, който следва да се брои считано от 18.03.2016 г. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд в насока, че и разрешението за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по чл. 81 от ЗОБВВПИ и решението за подновяване на разрешението за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл. 87 ЗОБВВПИ, се издават по реда на чл. 83 ЗОБВВПИ. Изрично чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ по отношение на реда за издаване на разрешения по ал. 1 препраща към реда по чл. 83 от закона. Разрешенията по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ са тези за подновяване на разрешението при изтекъл срок. Дори и съдът да приеме, че касаторът е подал заявление за подновяване на разрешението, това няма по какъв начин да промени изхода на спора, тъй като редът за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие за самоотбрана и редът за издаване на разрешение за подновяване на вече издадено такова е един и същ, като съответно едни и същи са и основанията за отказ за издаването му. И в двата случая заявителят следва да мотивира наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. В случая такава причина не се доказва, като това е основание и за отказ за подновяване на вече издадено разрешение. Неоснователно е възражението на касатора за приложение на § 6 от ПЗР на ЗОБВВПИ: Съгласно същата разпоредба в ал. 1, висящите производства по издаване или подновяване на разрешения за производство, търговия и ремонтни дейности до влизането в сила на закона се довършват по досегашния ред. Има се предвид заявления подадени до влизане на закона в сила. ЗОБВВПИ влиза в сила на 17.09.2010 г., а заявлението, инициирало настоящото производство е подадено през 2016 г. - далеч след влизане на закона в сила. Дори и да се приеме датата 18.03.2016 г., този факт не би бил променим. Датата на предходно заявление от 07.02.2011 г. също не може да обоснове приложението на посочения параграф, тъй като по това заявление вече има произнасяне на компетентния орган, като въз основа на него е издадено разрешението на молителя със срок на действие до 19.04.2016 г. Производството по последното заявление на молителя от м. март 2016 г. не се явява такова по смисъла на посочения параграф, което да обоснове извод за висящо административно производство по стария закон, дори и да се тълкува в контекста на предходно заявление за удължаване на този срок от 2011 г. Неоснователно е възражението на касатора и досежно незаконосъобразност на обжалвания акт като издаден извън срока по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Този срок не преклудира компетентността на органа да откаже издаване на поисканото разрешение, поради което и дори и да се приеме дата на вх...диране на заявление 18.03.2016 г. изводът по спора досежно законосъобразността на постановения отказ не се променя. Предвид гореизложеното, касационната жалба като неоснователна, следва да се отхвърли. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, както и при приложение на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора, касационната инстанция приема, че на ответника по касационната жалба се дължат 100 лв., разноски за тази инстанция, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд