Решение № 14599 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11923/2014 г.

Решение № 14599 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11923/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора подадена срещу решение № 128/30.06.2014 г. постановено по адм. дело № 212/2014 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и процесуални разпоредби относно възникването, съществуването и развитието на спорното правоотношение. Поддържа, че липсата на изрично посочване в чл. 54е ал. 3 на отрицателната предпоставка - отпускане на пенсия за старост в друга държава на лицето не е пречка осигурителният орган да разпореди възстановяване на добросъвестно получените парични обезщетения за безработица. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът Катя Киликчиева чрез пълномощника си адвокат Диана Гърдева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените в тази инстанция разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Стара Загора е отменил Решение № 54/14.05.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и Разпореждане № 232-00-1161-5/27.01.2014 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Стара Загора, с което на основание чл. 54е ал. 4 във вр. с чл. 54е ал. 3 от КСО е постановено възстановяване от Катя Димитрова Киликчиева на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 13.08.2013 г. до 31.12.2013 г. поради отпусната пенсия за старост от Руската федерация. Съдът е осъдил НОИ гр. София да заплати на Катя Димитрова Киликчиева сумата от 350,00 лева разноски по делото. Безспорно е установено по делото, че на 2.08.2013 г. Катя Киликчиева е подала Заявление до Директора на РУСО Стара Загора за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, с което е декларирала, че не е придобила право на пенсия за старост в друга държава. Въз основа на заявлението е постановено Разпореждане № 232-00-1161-1/7.08.2013 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица от 30.07.2013 г. до 29.07.2014 г. На 16.01.2014 г. в ТП на НОИ Стара Загора е получено уведомление от Управлението на пенсионния фонд на руската федерация в Красноселския район - Санкт Петербург за това, че на Катя Киликчиева е отпуснато право на пенсия за старост, считано от 13.08.2013 г. Уведомлението е препратено на Катя Киликчиева и получено от нея на 24.01.2014 г. На основание чл. 54д т. 3 от КСО Ръководителят на осигуряването за безработица постановил Разпореждане № 232-00-1161-2/10.02.2014 г. за прекратяване изплащането на паричното обезщетение за безработица, считано от 10.02.2014 г. На 27.03.2014 г. Ръководителят на осигуряването за безработица издал Разпореждане № 232-00-1161-5/27.01.2014 год., с което на основание чл. 54е ал. 4 във вр. с чл. 54е ал. 3 от КСО е разпоредил възстановяване от Катя Димитрова Киликчиева на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 13.08.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 4245,69 лева. По жалба на Киликчиева вх. ОВКО-9/15.04.2014 г. Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е постановил Решение № 54/14.05.2014 г., с което е потвърдил обжалваното разпореждане. За да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане административният съд е приел, че Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора не е съобразил разпоредбата на чл. 54е ал. 3 от КСО, която не съдържа хипотеза за възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица при отпускане на пенсия за старост. Така обжалваното решение е правилно. В настоящия случай не е налице нито една от предпоставките на чл. 54е ал. 3 от КСО за възстановяване на добросъвестно получените суми от страна на Катя Киликчиева. Съгласно нормата на чл. 54е ал. 3 от КСО "изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане". Законодателното решение е обосновано от правната недопустимост да бъдат съвместявани плащания, покриващи риска от безработица за лица в трудоспособна възраст и плащания, осигуряващи доходи на лица, които не са изложени на риск от безработица, поради наличието на осигурителен стаж и възраст за пенсиониране. В настоящия случай на Катя Киликчиева е отпусната пенсия само за старост. В разпоредбата на чл. 54е ал. 3 от КСО законодателят не е посочил изрично, че на връщане подлежи полученото обезщетение за безработица за периода, през който е отпусната пенсия за старост в друга държава. Нормата следва да се тълкува ограничително, тъй като въвежда парично задължение, поради което не следва да се счита, че е налице непълнота, която да се запълва от органите на НОИ или съда. Отпуснатата пенсия за старост в друга държава не фигурира в изброените в чл. 54е ал. 3 от КСО хипотези. При това положение добросъвестно получената сума за безработица в размер на 4245,69 лева не подлежи на връщане от Катя Киликчиева на основание чл. 114, ал. 2 от КСО. Ето защо наведените касационни оплаквания се явяват неоснователни. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора НОИ гр. София следва да бъде осъден да заплати на Катя Димитрова Киликчиева сумата от 350,00 лева разноски по делото за настоящата инстанция, представляваща заплатено възнаграждение за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,