Решение № 5576 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2012 г.

Решение № 5576 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от Закона за Държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие (ОДЗ) - Хасково срещу решение № 64 от 2.04.2012 г., по адм. дело № 786/2011 г. от Административен съд - Хасково, с което по жалба на Йордан Христонов Атанасов е отменена негова заповед № РД-26-125/14.10.2011 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на Атанасов бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски. Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-26-125/14.10.2011 г. на директора на ОДЗ Хасково, с която на Йордан Атанасов - началник Общинска служба по земеделие е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и предвидената от закона форма за постановяване на административния акт. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Обоснован и съответен на закона е изводът на съда, че от доказателствата по административната преписка и събраните в хода на съдебното производство не се установява Атанасов да е извършил действия или да е допуснал бездействие, които да осъществяват вмененото му нарушение - даване на разрешение за промяна на предназначението на имоти с № № 169 и 172, находящи се в землището на с. Войводово, обл. Хасково. Правилен е изводът на съда, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че Атанасов е извършил действия в рамките на компетентността на длъжността, заемана от него, като е провел процедура по чл. 78а от Правилника за приложение на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), а не процедура по промяна на предназначението на земеделски земи, предвидена в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и правилника за неговото приложение, както неправилно е приел дисциплинарнонаказващия орган в процесната заповед. Ето защо, като е извел извод, че в конкретния случай Атанасов не е извършил вмененото му от касатора нарушение на служебната дисциплина, правилно съдът е отменил заповедта, като постановено в нарушение на материалния закон. Правилен е и изводът в първоинстанционното решение, че оспореният пред него административен акт е постановен при съществени нарушения на изискванията за формата му. Съдът правилно е установил, че органът е приел, че Атанасов е нарушил служебната дисциплина, като не е изпълнил служебни задължения, изразени в непосочване на правно основание в издадената от ответника заповед № 1/16.05.2011 г., за неспазване на процедурата по чл. 78а ППЗСПЗЗ поради невключване на двама представители на ОСЗ в комисията и за това, че като началник на общинската служба е разпоредил сам на себе си участие в комисия и неправилно е приложил Единния класификатор на трайно ползване на имотите, при издаване на заповед № 1/2011 г., които действия са свързани със законосъобразното и компетентно изпълнение на служебните му задължения и не представляват неизпълнение на същите. В тази насока съдът след анализ на събраните доказателства, включително и чрез назначаване на експертиза е установил, че ответникът с действията, които касаторът е квалифицирал като неизпълнение на служебни задължения е изпълнил служебни задължения, като е извършил действия от своята компетентност в пълен обем и при спазване на законовите изисквания. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на решението, тъй като съдът е изяснил напълно фактическата обстановка, като е събрал всички относими и необходими доказателства, които са обсъдени обстойно поотделно и в съвкупност. Съдът е извел законосъобразен извод за незаконосъобразност на заповедта след извършен обстоен анализ на доказателствата, като е извършил дължимата проверка на акта, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането за присъждане на разноски на касатора е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,