Решение № 5300 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1949/2013 г.

Решение № 5300 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1949/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на кмета на Столична община Йорданка Фандъкова против решение № 7171 от 20.12.2012 г., постановено по адм. д. № 9186/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт № 21-116 от 30.03.2012 г., издаден от главни инспектори Мирослава Дамянова и Румяна Бенковска при Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК в частта досежно определените на "Ай Си Ен" ООД със седалище в гр. София задължения (главница и лихви) за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 1.01.2007 г. -1.01.2009 г. Навежда оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска отмяната му. Ответникът "Ай Си Ен", гр. София, представлявано от управителя Светозар Бонев, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. Предмет на първоинстанционната проверка за законосъобразност е Ревизионен акт № 21-116 от 30.03.2012 г., издаден от главни инспектори Мирослава Дамянова и Румяна Бенковска при Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" към Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, в частта за определените на "Ай Си Ен" ООД задължения (главница и законни лихви) за ТБО за периода 01.01.2 007 г. - 01.01.2009 г., определени за недвижим имот, собственост на дружеството, находящ се в гр. София, район "Младост", местност "Бул. Александър Малинов", кв. 5 г., пл. № 2340, част от който е отреден за УПИ V, с площ от 3040 кв. м. Между страните е безспорно, че задълженото дружество не е подавало декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще ползва през ревизирания период. Установено е, че дружеството е подало декларация по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, че няма да ползва имота през 2011 г. Спорното и, според касационния съдебен състав, неизяснено пред първоинстанционния съд релевантно обстоятелство е дали недвижимият имот, собственост на дружеството, попада в границите, в които общината предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ. В доказателствата се съдържат заповеди на кмета на Столична община за относимия период, с които са определени границите на районите за предоставяните услуги. Съдът е обсъдил приложените към административната преписка писмени доказателства, обсъдил е представените заповеди за определяне на районите за сметопочистване на територията на град София и е направил извод, че не може по категоричен и несъмнен начин да се приеме, че имотът на дружеството попада в границите, за които от общината се предоставят услугите по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ. Този извод първоинстанционният съд е приел при неизяснена фактическа обстановка. Първоначалният жалбоподател оспорва вменените му с ревизионния акт задължения за ТБО за 2007 - 2009 г. поради непредоставянето на услугите по отношение на собствения му недвижим имот. Административният орган е представил надлежни писмени доказателства с твърдението, че този имот попада в района по сметопочистване и услугите са предоставяни. Решаващият съд не е проявил процесуална активност за изясняване на действителната фактическа обстановка и релевантните за спора обстоятелства. Дал е само общи указания на страните за разпределението на доказателствената им тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК, но това не изчерпва задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК. Предвид характера на правоотношението е останал неизяснен от фактическа страна и спорен въпрос, за изясняването на който съдът може да упражни правото си по чл. 171, ал. 2, пр. второ от АПК. В тежест на административния орган е да проведе пълно и главно доказване на твърденията за законосъобразността на оспорения ревизионен акт. В интерес на дружеството е да докаже липсата на предпоставки за вменените му задължения. От данните по делото е видно, че спорът не е изяснен обективно, всестранно и пълно, като подлежащ на доказване факт от съществено значение е останал недоказан. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да се върне на АССГ за ново разглеждане съобразно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното, Върховният административен съд