Решение № 4594 от 12.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5559/2019 г.

Производството е по чл.208 и следващите във връзка с чл. 175 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Г. Ч. от гр. Русе срещу решение 25 от 05.04.2019г. по адм.д. 117/2016г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 1 от 10.02.2017г. по адм.д. 117/2016г. на Административен съд гр. Русе касателно вписваното в това решение, че производството е образувано по жалба вх. 1006/11.04.2016г. вместо по искане вх. 1006/11.04.2016г. С жалба, по която е образувано настоящото производство имаща характер на касационна такава, от Г. Ч. се твърди неправилност на решението, с което е отказано да бъде поправена очевидната фактическа грешка в решението на АС гр. Русе, тъй като твърди, че е била подменена волята му и погрешно в решението е посочено, че производството се образува по негова жалба, а не както е озаглавено по негово искане. Иска оспореното решение, с което е отхвърлена молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка да бъде отменена, алтернативно обезсилено и върнато за ново разглеждане от друг състав на русенския административен съд. Ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, с което е отхвърлено искане за поправка на очевидна фактическа грешка, АС гр. Русе е приел, че началото на производството по адм.д. 117/2016г. е започнало по писмено волеизявление на Ч., наименовано искане за обявяване на нищожност на Заповед ДК 02 СЦР 18 от 27.11.2015г. на началника на ДНСК. Съдът е посочил, че по този начин е реализирано право на оспорване на административен акт, което по аргумент от чл. 147 ал. 1 АПК и чл. 150 ал. 1 АПК се осъществява чрез подаване на жалба. Посочил е, че независимо как е озаглавено изявлението, с което се поставя началото на съдебното производство, по съществото си то представлява жалба срещу индивидуален административен акт. Посочил е, че фактът, че съдът е квалифицирал сезиращият го документ според съдържанието му и правните му последици като жалба не представлява очевидна фактическа грешка, а напротив отразява формираната от съда воля. Поради това е отхвърлил молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение 1 от 10.02.2017г. по адм.д. 117/2016г. на АС гр. Русе. Решението е правилно. Съгласно чл. 175 АПК По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В настоящия случай поисканата от жалбоподателя пред първата инстанция поправка не представлява очевидна фактическа грешка. Правилно съдът в оспореното решение е приел, че не е налице неточност, а напротив отразена е точно формираната от съда воля. Правилно в оспореното решение е прието, че характерът на сезирането се извлича от съдържанието на отправеното до съда волеизявление, а не от формалното му наименование. Правилно в тази връзка в оспореното решение е прието, че изявлението, по което е образувано съдебното производство и наименовано искане за прогласяване на нищожност по същината си представлява жалба, именно и по която се е произнесъл съдът. По изложените съображения и настоящият състав споделя извода на АС гр. Русе за липса на допусната очевидна фактическа грешка в решение 1 от 10.02.2017г. по адм.д. 117/2016г. Оспореното решение 25 от 05.04.2019г. по адм.д. 117/2016г. на АС гр. Русе като правилно следва да бъде оставено в сила. По претенцията на ответника за разноски, тъй като жалбоподателят Ч. е освободен от заплащане на държавни такси и разноски за настоящото производство с определение от 23.01.2020г., същата не следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение