Решение № 12164 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2014 г.

Решение № 12164 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Тодор Иванов Георгиев от гр. Добрич срещу решение № 2 от 17.01.2014 г., постановено по адм. дело № 864/2013 г. на Административен съд - Добрич. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата претенция, като осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева. В съдебно заседание не се явява, с писмено становище по делото поддържа жалбата, не представя нови, допустими писмени доказателства. Ответникът - Областна дирекция на МВР - гр. Добрич не изпраща представител, не изразява становището си по жалбата и не сочи нови писмени доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в частната и касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Добрич е отхвърлил иска на Тодор Иванов Георгиев против ОД на МВР гр. Добрич, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева за периода от 18.03.2011 г. до 18.03.2012 г. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Установил е, че със Заповед № 20036 от 18.12.2009 г. на началника на сектор ПП, гр. Добрич е разпоредено изземването на свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ на ищеца Тодор Георгиев. Тази заповед е отменена с влязло в сила решение № 3858/2012 г. на ВАС и СУМПС е върнато на 18.03.2012 г. това обстоятелство не е спорно между страните. Ищецът твърди, че незаконосъобразната заповед му е причинила имуществени вреди в посочения размер, тъй като в качеството си на адвокат има сключен безсрочен договор за правно обслужване от 30.01.2005 г. на Дружеството на изселниците от България в гр. Чорлу в Турция. Съгласно този договор всяка последна седмица от месеца, ищецът е следвало да бъде на място в гр. Чорлу. Поради отнетото му СУМПС, Георгиев не е могъл да управлява собствените си МПС лично, поради което е бил наел за шофьор свидетелят Кечеджи през месец януари 2011 г. с уговорката да му заплаща по 250 лв. месечно, а той да го превозва до гр. Чорлу. Представено е по делото писмо изх. № 2605 от 11.12.2013 г. на Митница Бургас, което отразява броя, датата и часа на напусканията на страната на лек автомобил марка Мерцедес с рег. № СА 9633 НН и л. а. Фолксваген Туарег № ТХ 4800 ХВ, справка от Общинска служба - Сигурност в гр. Чорлу относно датите на влизане и излизане на ищеца и свидетеля Кечеджи в Турция. Представени са и справки за извършени дарения от ищеца в гр. Чорлу, както и договори за правна помощ с физически лица, с които доказателства, ищецът се е домогвал да установи периодите си на присъствие в Турция. Решението е правилно като краен резултат. Съдът е събрал доказателства по делото, но не ги е обсъдил в своето решение подробно и в тяхната съвкупност. Не е извел правните си изводи въз основа на установените доказателства и налагайки ги върху правната норма да обоснове правния си извод. Обосновал се е единствено с възможността ищецът да упражнява задълженията си по договора за правна помощ, като се придвижва с обществен транспорт без да вземе предвид и да обсъди всички доказателства, които е събрал надлежно в процеса. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че решението е правилно като краен резултат, но следва да се обосноват изводите на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Видно е от събраните доказателства, че са налице някои разминавания и противоречия, които като се обсъдят в тяхната съвкупност не доказват убедително твърденията на ищеца и съдът счита, че не следва да им дава вяра, което обосновава и неоснователност на исковата му претенция за претендираното обезщетение за вреди, претърпени от незаконосъобразен акт, а именно: Ищецът е искал да докаже имуществените си вреди в размер на 3000 лева за процесния период от 18.03.2011 г. до 18.03.2012 г., като е представил справки за своите излизания, респективно влизания в Турция, гр. Чорлу, че това го е извършвал с помощта на свидетеля Кечеджи като негов шофьор, както и че е заплащал на шофьора ежемесечно сумата от 250 лева. Датите, на които твърди, че е влизал и излизал през границата на България са посочени в справка от Митници Бургас и в справка от Общинската служба в гр. Чорлу. От тези справки се установяват следните разминавания: В справката от Митница Бургас липсват данни за месеците март 2011 г. и за февруари 2012 г., които са в релевантния период. Във връзка с това разминаване, ищецът е обяснил в съдебно заседание, че разговарял със служителя, който е издал справката и му било отговорено, че може би при въвеждане номера на колата е объркана буква, което вероятно е станало след закупуване на винетен стикер за 2012 г. Тези обяснения са противоречиви и не кореспондират с доказателствата. Не става дума за февруари и март на 2012, а за март на 2011, когато следва да е винетния стикер за 2011, който явно е отразен правилно, както и номера на МПС, тъй като има справка за следващите през 2011 г. месеци. Освен това, има известни разминавания и в справките от Общинската служба в гр. Чорлу, предоставена за ищеца и тази, предоставена за Кечеджи. Отнесени тези справки към твърденията и на ищеца, и на свидетеля, че в релевантния период са пътували заедно двамата и че Кечеджи е ходил в Турция при своите роднини, когато е возил Георгиев. Видно е, че ищецът е влязъл в гр. Чорлу на 22.01.2012 г. и е излязъл на 28.01.2012 г., а през месец февруари съответно е влязъл на 19.02.2012 г. и излязъл на 24.02.2012 г. Справката на Кечеджи сочи, че за тези месеци той е влязъл на 30.12.2011 г. и е излязъл на 24.02.2012 г. Следователно се налага извод, че Георгиев не е пътувал на датите 22.01.2012 г., на 28.01.2012 г. и на 19.02.2012 г. със свидетеля Кечеджи, на когото твърди, че е заплащал по 250 лв. месечно, за да му бъде шофьор до гр. Чорлу в Турция. Това обстоятелство се установява от надлежно събрани и неоспорени в производството писмени доказателства. Установява се противоречие с цялата теза на ищеца и на свидетеля Кечеджи, че за периода 18.03.2011 г. до 18.03.2012 г. при всичките пътувания на ищеца по работа до гр. Чорлу, той е ползвал срещу заплащане услугите като шофьор на Кечеджи. На следващо място, съдът установява противоречия в показанията на свидетеля Кечеджи. Веднъж твърди, че държи квартира в гр. Тервел целогодишно, дори и да идва два пъти годишно, а след това твърди, че живее и в България и в Турция, че живее в гр. Тервел 25 дни и останалите дни от месеца е в Турция, при пътуванията си с ищеца. При разпита на свидетелката Георгиева, чийто показания съдът възприема критично, с оглед обстоятелството, че е съпруга на ищеца и съответно е заинтересована от изхода на спора, но и именно поради тази причина дава вяра на нейното твърдение, че при посещенията на ищеца в гр. Чорлу е трябвало да подсигурява там хотел. Това обстоятелство се разминава с казаното от свидетеля Кьобашъ. При разпита на свидетеля Якуб Кьобашъ, който е гражданин на Турция и който е превеждал от и на турски на ищеца при работата му в гр. Чорлу, се установява, че при престоя за всяка една седмица от месеца на ищеца в гр. Чорлу, дружеството му е предоставяло собствен апартамент, в който да отсяда. Това обстоятелство не е съществено за изясняване на фактическата обстановка на спора, но е индиция за достоверността на свидетелските показания на свидетелите в процеса. Предвид на всички тези разминавания и явни противоречия в писмените доказателства и в свидетелските показания, съдът, като обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, намира, че ищецът не доказва по един безспорен начин, че при системните си пътувания до гр. Чорлу в Турция е ползвал услугите, като шофьор на свидетеля Кечеджи, както и че системно му е заплащал сумата от 250 лева за всеки един месец от релевантния период. Не се представиха никакви други доказателства, а представените са противоречиви, че между ищеца и Кечеджи е имало уговорка системно всеки месец, през последната седмица да пътуват заедно до Турция, гр. Чорлу и това да става срещу заплащане от страна на Георгиев в размер на 250 лв. В основата на цялата претенция и защитна теза на ищеца е сключеният през 2005 г. безсрочен договор за правна помощ с изселниците от България в Турция, гр. Чорлу. В такъв случай процесуално задължително е с исковата молба да се представят и писмените доказателства за фактите и обстоятелствата, които се твърдят с нея - чл. 127, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. При подаване на исковата си молба на 03.09.2012 г. ищецът Георгиев никъде не твърди, че имуществените вреди са настъпили от обстоятелството, че е заплащал на Кечеджи да му бъде шофьор за процесния период, основно, за да пътува до гр. Чорлу в Турция за изпълнение задълженията си по договор за правна помощ от 2005 г. с дружество в Турция. Такива твърдения не са изложени и в допълнението към исковата молба от 17.09.2012 г., подадено по повод указанията на съда, че ищецът не сочи конкретни доказателства за претърпените от него имуществени вреди. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 31.10.2012 г., когато е направен и доклад по исковата молба от съда на основание чл. 146 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, отново няма твърдения за наличието на такъв договор и не само, съдът отново е дал възможност на ищеца да представи доказателства за твърденията си, че е претърпял имуществени вреди, за които не сочи никакви доказателства. Единственото твърдение на ищеца е, че е плащал на шофьор, не и по повод на тези обстоятелства, за които впоследствие е представил доказателства. Описаният договор ищецът е представил едва в съдебно заседание на 05.12.2012 г. Автентичността на този договор не е оспорена, не са оспорени и неговата дата и съдържание в производството пред решаващия съд, поради което настоящият състав не може да изрази становище по тях. Може обаче да се прецени като писмено доказателство в съвкупност с останалите доказателства и да се прецени неговата тежест. От всички събрани по делото доказателства, съдът установи, че е налице само първата предпоставка, за да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дори и да са настъпили вреди за ищеца Георгиев в резултат на незаконосъобразното отнемане на СУМПС, то тези вреди ищецът не доказва по един несъмнен начин в производството пред съда. В този смисъл третата предпоставка - наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния акт - не се установи в производството пред съда. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение, още повече, че по същността си те повтарят твърденията от исковата молба. Правилно е прието от Административен съд - Добрич, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Пред касационния съд не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различен извод за неоснователност на иска. Решението на Административен съд - Добрич е правилно като краен резултат с изложените в това решение мотиви, при установените от решаващия съд релевантни доказателства и при изяснена фактическа обстановка. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора от ответника не са поискани разноски поради което такива не се присъждат. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение