Решение № 14291 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2013 г.

Решение № 14291 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени: от директора на дирекция "ОДОП" /с предходно наименование "ОУИ"/ Велико Търново при ЦУ на НАП и от ЕТ "ЧАР-Боряна Огнянова-Каменова". Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Велико Търново обжалва Решение № 607 от 30.11.2012 г., поставено по адм. дело 221/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново /АСВТ/ в частта, с която е отменен ревизионен акт № 12/1101438/23.08.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № ЗЗ/21.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново част, в частта, в която е определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. за довнасяне в размер на 3 375 лв. и съответните лихви. ЕТ "ЧАР-Боряна Огнянова-Каменова" обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 12/1101438/23.08.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № ЗЗ/21.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново част. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Отправя се искане за потвърждаване на решението в съответните благоприятни за страните части на съдебния акт. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата на данъчния директор е основателна, а жалбата от ЕТ "ЧАР - Боряна Огнянова - Каменова" е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 12/1101438/23.08.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № ЗЗ/21.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - В. Търново. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени обжалвания РА по отношение на определените задължения на ревизирания ЕТ за допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в процесния размер, което е в резултат на увеличения финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, АСВТ е възприел становището за документална обоснованост на отчетените от РЛ разходи за доставеното от "Жокер" ЕООД работно облекло по издадените от него фактури през м. 11 и м. 12.2008 г., с оглед на което е счетено отсъствие на условията по чл. 26, т. 2 и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. За да отхвърли жалбата на дружеството в останалата част първостепенният съд е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, т. к. не са оборени по надлежния процесуален ред фактическите констатации в РА, с оглед презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за тяхната вярност относно нереалността на процесните доставки, по които се претендира данъчен кредит. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Велико Търново против отменителната част от решението. Жалбата е неоснователна. Съдът е мотивирал извода си за основателност на жалбата на дружеството в първоинстанционното производство по отношение на определените задължения на ревизирания ЕТ за допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в процесния размер, което е в резултат на увеличения финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. Разпитаните свидетели са потвърдили получаването и раздаването на работно облекло, а и по делото са получени като веществени доказателства - снимков материал на процесните облекла, както и писмени доказателства, че с посочените форми на облекла се осъществява основната дейност на жалбоподателката - охранителна дейност. Тези обстоятелства от фактическа страна не се спорят от страните. С оглед на установеното от фактическа страна съдът правилно е приел извършеното увеличение на финансовия резултат за неправилно. Установено безспорно по делото е, че жалбоподателката е спазила редовността на счетоводните записвания и правилно е отразила процесните фактури в своето счетоводство. Не се спори досежно плащания по фактурите и извършен разход. Всичко това е дало основание да се приеме, че не е налице хипотезата нито на чл. 16 от ЗКПО. Доставките по фактурите са документално доказани и съответно правилно счетоводно отразени в счетоводството на получателя. Правилно първостепенният съд е приел, че, изискването на ЗКПО за признаването на даден разход като такъв е той да е действително извършен и да е осчетоводен правилно. По тези съображения съдът правилно е приел, че обжалваният РА е незаконосъобразен в тази му част. За всички процесни сделки са налице надлежно изчислени разходи и те формират себестойност на услуги, при продажбата на която жалбоподателката е отчитала приходи за процесния период. По жалбата на ЕТ "ЧАР-Боряна Огнянова-Каменова". Оплакванията, свързани с тази жалба са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Обоснован от преценката на доказателствата и относимостта им към приложимото право е изводът на решаващия съд за законосъобразността на отказаното с обжалвания в тази част РА право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за процесните данъчни периоди на 2009 г. и 2010 г. и за определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. Правилно е прието, че не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, т. к. не са оборени по надлежния процесуален ред фактическите констатации в РА, с оглед презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за тяхната вярност относно нереалността на процесните доставки, по които се претендира данъчен кредит. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и е установил, че доставчиците ""Теди Де" ЕООД, "Атлас" ЕООД, ЕТ "Корнелия - Цветана Здравкова"от гр. Вълчедръм, "Рай стил" ЕООД Волтом" ООД, "Фертика" ЕООД, действително не са извършили доставка на стоките, документирани в издадените фактури. По съществото на спора съдът се е аргументирал, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит да бъде установено наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Посочил е, че на датата на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък, съответно възниква корелативното право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка съдът е счел, че доказателствената тежест на ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните услуги, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е направено от жалбоподателя, поради което е достигнал до извода за липсата на реална доставка, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС Във връзка с отделните доставчици, правилно първостепенният съд е обсъдил действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил. Съдът се е произнесъл в няколко пункта по делото, с подробни мотиви, като е разгледал доставките от ""Теди Де" ЕООД, "Атлас" ЕООД, ЕТ "Корнелия - Цветана Здравкова"от гр. Вълчедръм, "Рай стил" ЕООД Волтом" ООД. "Фертика" ЕООД. За всеки от доставчиците са проследени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ДЗЛ. Анализирани са предпоставките за отказа, да се признае право на приспадане на данъчен кредит, като са обсъдени и представените приемо - предавателни протоколи. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. От значение е и фактът дали сочените доставчици са притежавали правото на собственост върху тези стоки към датата на издаване на процесиите фактури, което право да прехвърлят на жалбоподателя, за да се приеме, че е налице реална доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. По време на ревизията, както и в хода на административното и на съдебното обжалване, от страна на жалбоподателя и доставчиците не са представени такива доказателства. Предвид това, съдът основателно е приел, че ангажираните в хода на съдебното дирене от страна на жалбоподателя доказателства, не са достатъчни дa опровергаят констатациите на органа по приходите, направени в процесния РА. Не на последно място следва да се посочи, че в хода на съдебното дирене са били приети като доказателства по делото РА и приложените към тях РД на доставчиците "Атлас" ЕООД, "Теди Де" ЕООД, ЕТ "Корнелия - Цветана Здравкова" и "Рай стил" ЕООД, от които се установява, че ревизиите на тези доставчици са извършени по особения ред, предвиден в чл. 122 от ДОПК, поради непредставяне на документи от значение за определяне на данъчните им задължения. Предвид изложеното, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че АСВТ не е съобразил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, както и че вътрешното му убеждение не е формирано въз основа на всички доказателства и в съответствие с материалния закон. В хода на съдебното дирене, въпреки дадената възможност, от страна на ЕТ "ЧАР - Боряна Огнянова" не са ангажирани доказателства, които да променят установената по делот о фактическа обстановка. Във връзка с гореизложеното, трябва да се отбележи, че приложените към настоящата касационна жалба доказателства не са нови и вече са били предоставени в хода на съдебното дирене пред АСВТ, като същите са обсъдени от решаващият състав при постановяване на решението. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Посоченото решение обективира дългогодишна практика на СЕС според която правото на данъчен кредит е част от механизма на ДДС и може да се откаже единствено в случаите, в които следва да се предотврати извършването на данъчна измама, за която субектът на това право знае и участва в нея. В конкретния случай не се установи извършването на доставките, т. е. не се доказа жалбоподателят реално да е получил стоки и/или услуги от издателите на спорните фактури. Решението на административния съд в тази част е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди и в тази си обжалвана част. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не присъжда разноски, тъй като юрисконсултското възнаграждение в дължимия размер, вече е било присъдено от административния съд. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,