Решение № 300 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6941/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. И. А., чрeз процесуален представител адв. Н. Йорданова от САК, срещу Решение 2468/15.04.2024 г., постановено по адм. дело 6017/2023 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-21-114/26.05.2023 г., издадено за директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/4 прот. 61372 от 04.10.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени издадения административен акт и преписката да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне по заявлението на Е. И. А., при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Д. Петрова, в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Излага доводи, във връзка с наведените от касатора претенции, касаещи служебното начало в пенсионното производство, съобразно които се подчертава, че служебно в пенсионното производство се набавят само документи, които се базират на налична в НОИ информация (чл.1, ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)), и издаваните от общините и кметствата (чл.8а НПОС), каквато не е настоящата хипотеза. Въпреки това поддържа становище, че пенсионният орган е положил възможните усилия, за да събере доказателства относно осигурителния доход на жалбоподателя при осигурителя Бромак ЕООД. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-114/26.05.2023 г., издадено за директор на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалба вх. 1012-21-218 от 23.02.2023 г. на Е. И. А. срещу разпореждане [номер]/4 прот. 61372 от 04.10.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, като неоснователна. Спорът между страните касае определянето на осигурителния доход на Е. И. А. за периода от 01.01.1994 г. до 01.01.1995 г., положен при осигурителя Бромак ЕООД. По делото са приети като доказателства представените с административната преписка, както и с жалбата писмени доказателства. Въз основа на тях е установено, че административният орган е предприел действия за изясняване на осигурителния доход на Е. И. А.. От страна на длъжностното лице по пенсионно осигуряване с писмо изх. 1012-21-1095/ 09.08.2022 г. е отправено искане до Бромак ЕООД за издаване на удостоверение образец УП-2 за осигурителен доход на Е. И. А. за периода от 01.01.1994 г. до 01.01.1995 г., но същото е върнато, с отбелязване, че получателят е преместен. Видно от писмо изх. 1012-21-218 от 16.03.2023 г. от директора на дирекция Пенсии до директора на дирекция Краткосрочни плащания и контрол към ТП на НОИ София град е изискано извършването на проверка дали лицето Е. И. А. фигурира в разплащателните ведомости на БРОМАК ЕООД за периода 01.01.1994 г. 01.01.1995 г. Посочено е, че проверката се налага, тъй като лицето не представя необходимите документи за осигурителен доход и е извършен неуспешен опит за контакт с осигурителя. Поискано е съдействие за издаване на необходимите документи за зачитане на осигурителен доход. На Бромак ЕООД е извършена ревизия по разходите на ДОО, завършила с Ревизионна записка РЗ-5-21-01328326/ 24.03.2023 г., в която е отразено, че осигурителят е декларирал, че цялата трудовоправна и финансово счетоводна информация е иззета от СГП на 14.06.2014 г. по Пр.пр. 6466/2014 г. по описа на СГП, ДП 92/14 г. по описа на СО СГП. На 11.04.2017 г. осигурителят Бромак ЕООД е входирал молба вх. 6466/11.04.2017 г., с която е изискан протокола, с който са иззети документите, приобщени като веществено доказателство. С молбата е направено искане за връщане на документите, но до момента на издаване на решението на пенсионния орган такива не са представени. Във връзка с изложеното контролните органи са посочили, че са в обективна невъзможност да извършат проверка на ведомостите и да потвърдят осигурителния доход на Е. И. А. за периода от 01.01.1994 г. до 01.01.1995 г. В хода на съдебното дирене, от първоинстанционния съд е издадено съдебно удостоверение, във връзка с направеното доказателствено искане, касаещо осигурителен доход на лицето и данните които се съдържат в Пр.пр. 6466/2014 г. по описа на СГП, ДП 92/14 г. по описа на СО СГП. Приобщено е писмо Пр.пр. 16209/2022 г. от 09.10.2023г., в което е посочено, че по Пр.пр.6466/2014 г. по описа на СГП администрирано по досъдебно производство 354/2022 г. по описа на СО СГП, пр. пр. 16209/2022 г. по описа на СГП не са извършвани претърсвания и изземвания, респективно не са изземвани веществени доказателства, каквито сочи оспорващия. По делото е прието удостоверение от Софийски градски съд СНС, изх. 91501/17.10.2023 г., в което е обективирано, че в отговор на молба, препратена от Софийска градска прокуратура с вх. 461945/11.10.2023 г. и разпореждане на съдията от 17.10.2023 г., при преглед на наличните документи по НОХД 2209/2017 г. по описа на СГС СНС /закрит/, относно "Бромак" ЕООД не са намерени разплащателни ведомости и фишове за заплати, касаещи осигурителния доход и изплатените възнаграждения на Е. И. А. от "Бромак" ЕООД за периода от 01.01.1994 г. до 01.01.1995 г. Дадена е възможност на процесуалния представител на жалбоподателя с писмена молба да формулира доказателствено искане, касаещо органите представляващи дружеството БРОМАК ЕООД, във връзка с набавяне на исканите документи, както и да ангажира доказателства за представителна власт на дружеството. По делото е безспорно установено, че с Решение 18/04.01.2023 г. по т.д. 498/2022 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, по отношение на дружеството "Бромак" ЕООД е открито производство по несъстоятелност. Като синдик е назначен адв. В. Митев. От последния е постъпило уведомление, в което посочва, че не са му представени търговските книги и други документи, касаещи търговската дейност на "Бромак" ЕООД, в това число информация за трудовите правоотношения, по които дружеството е страна, респ. не разполага с информация къде се съхраняват същите. След справка от Национална база данни, съдът задължава управителя З. Ж. Б. да представи по делото разплащателните ведомости и фишовете за изплатени възнаграждения от Бромак" ЕООД на Е. И. А. за периода от 01.01.1994 г. до 01.01.1995 г. включително, съответно да уведоми кое лице ги съхранява и да предостави данни за контакт с него. Приети с молба от 10.11.2023 г., са представените от Е. И. А., актуално състояние на "Бромак" ЕООД, молба до синдика на "Бромак" ЕООД и уведомление от синдика на "Бромак" ЕООД. С молба от 01.03.2024 г., в отговор на отправено писмо, с което са изискани документи, З. Ж. Б. уведомява съда, че е с отнети права като управител на "Бромак" ЕООД, дружеството е в процедура по несъстоятелност и е назначен синдик. Приложено е удостоверение изх. 5501-21-431#3 от 25.05.2023 г. от ТП на НОИ София град, съгласно което осигурителя Бромак ЕООД /в несъстоятелност/ е предал ведомости за заплати за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2022 г. За периода преди 01.06.2014 г. цялата трудовоправна и счетоводна документация е иззета на 14.06.2014 г. от СГП, след извършено ПСД Претърсване и изземване по наказателно производство по пр. пр. 6466/2014 г. по описа на СГП. Към молбата са приложени приемо-предавателен протокол 9973 от 23.05.2023 г. с опис, констативен протокол КП-5-21-01357397 от 23.05.2023 г., заповед 3Р-5-21-01357001 от 23.05.2023 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че с оглед липсата на данни за осигурителния доход на Е. И. А. за периода от 01.01.1994 г. до 01.01.1995 г., правилно е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 7 НПОС и е взета предвид минималната работна заплата за страната. Формиран е извод, че трудовата книжка на оспорващия не може да служи като доказателство за осигурителен доход. Прието е, че с нея се установява трудов стаж, но не и осигурителен доход, в съответствие с разпоредбата на чл. 349, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда. По отношение на представения трудов договор от 14.12.1993 г., съгласно който оспорващият е назначен на длъжността "главен дилър безкасови операции" в "БРОМАК" ООД, първоинстанционният съд извежда, че също не може да послужи като доказателство за установяване на осигуритетен доход. Развити са съображения, че с трудовите договори (заповеди за назначаване) и споразуменията към тези договори може да са доказва заеманата длъжност и изпълняваната работа във връзка с категоризирането на труда, но не може да се удостоверява осигурителен доход. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че поради липсата на информация за размера на осигурителния доход за спорния период, административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 7 НПОС, съгласно която когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София - град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд, в изпълнение на служебното начало е разпределил доказателствената тежест с разпореждане от 07.07.2023 г. и с протоколно определение от 12.09.2023 г. В поредица от съдебни заседания са извършени съдопроизводствени действия за събиране на писмени доказателства, съдържащи информация за осигурителния доход на оспорващия Е. И. А. за периода 01.01.1994 г. - 01.01.1995 г., при осигурител Бромак ЕООД. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от първостепенния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В първоинстанционното решение обосновано е прието, че административният акт е издаден от компетентен орган. Същият е в предвидената от закона писмена форма, с посочени правни и фактически основания за издаването, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствени правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Претенциите на касатора при определяне на осигурителния доход за периода от 01.01.1994 г. до 01.01.1995 г. да се ползват трудовите възнаграждения, вписани в трудовата книжка, трудовия договор, анексите към него и свидетелски показания от служители на Бромак ЕООД, имащи отношение към ведомостите за работни заплати и изплащането им, са неоснователни. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон спрямо релевантните и установени факти. Съгласно чл. 40, ал.2 НПОС, осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Документите по утвърден образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка, или договора за възлагане на труд на лицето за един и същ период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Основателни са възраженията на ответника по касация досежно приложението на разпоредбата на чл. 40, ал.5 НПОС, съгласно която е предвидена правна възможност, в случаите, когато ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Видно от текста на разпоредбата, издаването на образци при условията на чл. 40, ал.5 НПОС не е в правомощията на административния орган, а на осигурителите или техните правоприемници. Необосновани са наведените от касатора твърдения, че изплащателните ведомости се държат от бившия управител на Бромак ЕООД - З. Б.. Представените доказателства с молба от 01.03.2024 г., депозирана от З. Б., както следва: удостоверение изх. 5501-21-431#3 от 25.05.2023 г. от ТП на НОИ София град приемо-предавателен протокол 9973 от 23.05.2023 г. с опис, констативен протокол КП-5-21-01357397 от 23.05.2023 г., заповед 3Р-5-21-01357001 от 23.05.2023 г., не са оспорени от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Въпреки нееднократно разпределената доказателствена тежест, от касатора не е проведено пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. Доколкото липсва информация за размера на осигурителния доход за спорния период, пенсионният орган правилно е приложил разпоредбата на чл.40, ал.7 НПОС, като е определил размера на пенсията въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период. Касаторът не е установил фактическите основания, въз основа на които претендира правото си на по-висок размер на пенсията за ОСВ. Решението на првоинстанционният съд е основано само на доказаните факти. В случай на настъпване на нови обстоятелства, касаещи хипотезите на чл. 99 КСО, влязлото в сила разпореждане може да бъде изменено или отменено от органа, който го е издал, както по заявление на пенсионера когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, така и по инициатива на органа. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател Е. И. А. следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - София-град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,